Скорошно проучване на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) показа какви са новите тенденции в потреблението на фалшиви стоки и пиратско съдържание при младите хора до 25-26 години в европейските държави.
EUIPO администрира правата върху търговските марки и дизайните на ЕС, приложими в целия съюз. Тези права допълват националните права върху интелектуалната собственост (ИС) и са свързани с международни системи за ИС. От 2012 г. насам EUIPO отговаря за Европейската обсерватория за нарушения на правата на интелектуална собственост и за базата данни за осиротели произведения.
Данните не се оказаха крайно изненадващи, но затова пък демонстрират някои любопитни нови тенденции. Част от тях със продиктувани от ситуацията в последните две години, през които всички прекарвахме голяма част от времето си онлайн по принуда.
За да научим повече за това какви са навиците при потребление на оригинално и фалшиво съдържание, потърсихме Александра Пох, Заместник-директор, Европейска служба за нарушения на правата върху интелектуалната собственост, EUIPO.
Тя е квалифициран юрист с магистърска степен по право от Лондонския университет (King's College). Александра прекарва няколко години в Европейската комисия, където е дълбоко ангажирана в законодателния процес, свързан с правата върху интелектуалната собственост. След като заема позиция в частния сектор като ръководител на правния отдел на МСП, Александра Пох се завръща в EUIPO, където се присъединява към Европейската обсерватория за нарушения на правата на интелектуална собственост през 2014 г., първо като ръководител на отдела за интелектуална собственост в цифровия свят, а от 2018 г. , като зам.-директор.
Разкажете ни как според изследването на EUIPO се развиват нагласите на младите потребители спрямо фалшивите стоки и услуги?
Индексът на IP Youth потвърждава до голяма степен тенденциите, идентифицирани в предишните издания през 2016 г. и 2019 г., във време, когато онлайн търговията и дигиталното потребление се увеличават значително, като по този начин засягат поведението на потребителите. Има едно ясна закономерност потвърдена в това проучване: младите хора предпочитат законни източници за достъп до цифрово съдържание.
По-голямо мнозинство от младежите заявяват предпочитанията си към законните алтернативи пред пиратско съдържание. Виждаме обаче и 1/3 от запитаните, които все още трудно разграничават фалшивото от оригиналното, законно съдържание или... не се интересуват дали то е такова.
Един негативен аспект, който бих отбелязала, е тенденцията за повишаване на закупуването на фалшиви продукти и стоки, при това осъзнато, като 37% от младите хора са потвърдили, че са закупили поне един фалшив продукт през последните 12 месеца (спрямо 14% през 2019 г.).
Според мен тенденцията е тревожна, въпреки че методологията показва някои подобрения и успяваме да видим доста по-детайлна картина на ситуация, отколкото в предходните години, когато е провеждано проучването.
Виждаме, че в една значителна част от случаите се касае за покупки на реални стоки, в които случаи потребителят не успява да разбере, че всъщност са фалшиви. От друга страна цената се оказва основна причина за съзнателното закупуване на фалшификати. И не на последно място една от водещите причини за спад в процента на закупени фалшиви стоки и услуги е страхът от кибер заплахи и престъпления.
Как смятате, че се отрази COVID-19 пандемията на ситуацията?
Електронната търговия и цифровото потребление нарастват значително от началото на пандемията, но що се отнася до достъпа до цифрово съдържание, европейците предпочитат законните източници. Ясно е, че търговията с фалшиви и пиратски стоки се увеличи вследствие на продължителния престой у дома, както се вижда от последната оценка на заплахата от престъпления срещу интелектуалната собственост, която публикувахме съвместно с ЕВРОПОЛ.
Престъпниците се възползват от всяка възможност, която имат, и ИС престъпленията все още се разглеждат като печеливша дейност, която носи висока възвръщаемост за сметка на по-ниския риск и сравнително леки наказания (по-кратки присъди затвор, по-ниски глоби) в сравнение с други незаконни дейности.
Какви са тенденциите, които можем да регистрираме на база проучването?
Със сигурност не може да бъде посочена единна тенденция в потреблението за всички европейски държави. Има такива, при които виждаме много сериозен спад в закупуването на пиратско онлайн съдържание. България също е в това число, наред с Финландия, Унгария и Румъния.
Известен спад се наблюдава и за повечето държави от ЕС, при несъзнателното купуване на фалшиви стоки. За сметка на това данните посочват повишение при потреблението на фалшиви стоки. Тук се включват разбира се социално-икономически фактори и това, че често потребителят не успява да различи реален от фалшив продукт, когато пазарува онлайн.
Какво мислите за данните за България? Това положителна промяна в мисленето на младите потребители ли е за страната ни?
В България 39% от младежите са купили фалшификат умишлено и 16% съзнателно са използвали пиратско съдържание. Тук виждаме много рязко разграничение между физическите фалшиви продукти и онлайн съдържанието. До голяма степен това е тенденция продиктувана от обкръжението и социума, желанието за принадлежност и статус.
Този дял на младите българи е малко над средния за ЕС, когато става дума за фалшиви стоки (37% за ЕС) и под средния за ЕС по отношение на нелегалния достъп до онлайн съдържание (21% на ниво ЕС). От друга страна, 60% от младите европейци заявяват, че предпочитат да използват авторско съдържание, спрямо 50 % през 2019 г. В България този процент възлиза на 63%.
От 2019 г. Насам наблюдаваме много сериозен спад на потреблението на незаконно онлайн съдържание от 27% на 16%, в същото време обаче хората купуват повече фалшификати, отколкото през 2019 г., когато делът на младите българи, купуващи умишлено фалшиви продукти, беше на 16%.
Разбира се скокът може да се отдаде на ковид ситуацията, при която понякога потребителят не може да да се ориентира дали това, което купува онлайн е оригинално и разбира, чак когато получи стоката.
С разпространението на услугите за стрийминг смятате ли, че пиратското съдържание все още ще бъде предпочитано от хората и какви биха били предимствата?
Тенденцията за използване на легитимно онлайн съдържание е ясно заявена като 60% от анкетираните в ЕС заявяват предпочитанията си към законни алтернативи в сравнение с пиратското съдържание, което е увеличение с десет процентни пункта спрямо резултатите от 2019 г.
Винаги е трудно да се правят заключения за причините, тъй като може да има няколко фактора, които стимулират тези тенденции, но наличието на цифрово съдържание от законни източници в днешно време и осведомеността за тези законни предложения, включително растежа и разширяването на добре известни услуги за стрийминг, може да обясни до голяма степен намаляването на пиратството и увеличеното потребление на легално съдържание.
Със сигурност, когато младите хора имат алтернатива, те избират да подкрепят създателите на съдържание и да избегнат закупуването на пиратско такова. За да им помагаме за взимането на правилен избор създадохме и платформата Agorateka (порталът на ЕС за легално цифрово съдържание, създаден от EUIPO), той започна през 2016 г. с няколко сайта за законни оферти. Сега той събира над 3300 сайта за законни оферти в 24 държави, така че предлагането на цифрово съдържание от законни източници определено се е увеличило много през последните години.
Ако трябва да определим една основна причина за избягването на пиратско съдържание онлайн, със сигурност на преден план излиза страхът от кибер измами.
На второ място идва и рискът от наказване и лошото качество на пиратското съдържание. И въпреки това имаме още работа в това отношение, защото данните показват, че 21% от респондентите все още признават, че са имали достъп до умишлено пиратско съдържание през последните 12 месеца, по-специално филми, телевизионни сериали, музика и спортни събития на живо.
И така, ако можем да обобщим с няколко думи ситуацията, то със сигурност всеки от нас трябва да изиграе своята роля. Както потребителят да бъде по-внимателен при закупуване на стоки, така и институциите, държавата и бизнесът, за да сме сигурни, че продуктите и услугите, които използваме са качествени и сигурни.
Няма как да пренебрегнем и положителната тенденция за страната ни при употребата на стрийминг и онлайн съдържание, която е явен признак за това, че като общество вървим в правилната посока.
