Единствено късоглед човек може да разбере какво е усещането да си сред тълпа от хора и да не виждаш лицата им. Да имаш среща с някого и, когато се приближиш, да се опитваш да го разпознаеш по ярки признаци като шарена дреха или просто по усещане. Да развиваш интуицията на баба Ванга, когато трябва да видиш какво се задава в далечината: свободно или заето такси, твоят номер автобус, дали сфетофарът е черен или зелен...
Късогледите хора развиват особен вид интуиция, когато ходят без очила. В тъмнината те практически не виждат нищо и по тази причина разчитат на някакви невидими за никой друг знаци.
Така късогледството неусетно ги затваря в един своеобразен вид рамка и ограничение, което определя целия им бит.
Израснала съм в семейство, където роднините ми по всички линии носеха и носят очила. Късогледството за хората от нашия род е нещо толкова подразбиращо се, че дори не подлежи на обсъждане. Затова и от най-ранно детство аз и моята сестра вникнахме изключително добре във всички тънкости и слабости на късогледите очи и през десетилетията станахме истински жонгльори в дисциплината "лещи и/или очила".
Корекцията на зрението в годините преди гимназията представляваше една вечна борба между това да се съобразяваш със себе си и да можеш да прочетеш какво пише на дъската (очила) или да изглеждаш добре пред съучениците (без очила), присвивайки очи и създавайки впечатлението, че си надменна, докато всъщност нищо не виждаш.
Тази вътрешна битка понякога беше епична и изискваше изключителна гъвкавост ("Ще си слагам очилата, когато поглеждам към дъската, но докато записвам в тетрадката, ще ги махам"). От много слагане, махане, стискане в ръка и търкаляне из чантата, очилата много бързо се чупеха, а това още повече затруднявваше картинката, защото счупените очила трябваше да се носят, докато родителите поръчат нови.
С идеята да прекратя тази мъчителна любовно-омразна връзка с най-необходимия предмет от своето тинейджърство и детство, преди да завърша гимназията започнах флирт с контактните лещи. Така започна играта на "слагане" и "махане" на лещите, като абсолютно задължителното условие беше "да не заспиш с тях". А понякога се случваше!
За всички, които нямате проблеми с очите: ако четете този текст, вероятно не знаете какво означава късоглед човек да броди из къщи и да си търси очилата и да не може да ги намери, защото не вижда.
Не сте наясно и какво изживяване е лещата ти да падне по време на важна среща, изпит или нощно парти. Не знаете каква изненада е да установиш, че прозрачното гумено кръгче се е озовало в чашата ти или - и това се е случвало! - в пепелника и през остатъка от вечерта отново ще бъдеш "сляпа къртица".
Припомням си тези мигове, защото много добре знам, че и сегашните тийнейджъри минават през подобни драми.
Носенето на очила винаги е поставяло учениците в рамка, маркирайки ги като по-различни. А какъв по-очевиден повод за децата да се заядат от някой, който изглежда твърде "интелигентен"?
За радост, сред новите подрастващи се забелязва положителна тенденция очилата да се приемат за положителен символ не само на ум, но и на красота. Това е логично: когато дизайнът на рамките е качествен и добре подбран, очилата се превръщат в желан и модерен аксесоар.
По този начин и рамкиращите ни ограничения в зрението се превръщат в предимство - и дори в съвършенство.
Днес корекцията на зрението се радва на почти столетие и половина традиция, а изборът от хубави рамки е по-голям отвсякога.
Сред най-елитните марки, предлагащи диоптрични продукти на българския пазар, е немската компания Rodenstock.
Създадена от Йозеф Роденщок в Мюнхен преди повече от 140 години, компанията от самото начало поема по сложния път на иновациите, запазвайки висок професионализъм, като доказателство, че безкомпромисното качество и съвършенството могат да са хармонична част от едно цяло.
Слоганите във вдъхновяващите видеа на Rodenstock ни убеждават, че да виждаме добре е също толкова важно, колкото и да изглеждаме перфектно. А тайната на перфектното зрение oще от времето Йозеф Роденщок е в специално изработените лещи, съобразени изцяло с начина, по който работи зрителната система.
Знанието за най-сложния сензорен орган в човешкото тяло дължим в голяма степен на носителя на Нобелова награда за медицина Алвар Гулстранд, който пръв създава модел на физиологичната структура на окото. В продължение на 118 години неговите открития са стандарт при лещите за очила.
Но през 2018 година от Rodenstock успяха да създадат технология, чрез която прилага индивидуално 3D измерване на зрението чрез технологията DNEye® Pro. Това спомага за много по-прецизно индивидуално измерване на лещите. По този начин се постига възможност всеки един клиент да се радва на най-острото възможно зрение досега.
Не трябва да пропускаме и B.I.G. Vision и биометричните интелигентни лещи, създадени спрямо конкретните характеристики на очите на всеки човек. Технология, която може да промени живот. А ако споделите как би променила вашия в играта на Rodenstock във Facebook само с един коментар си осигурявате шанса да спечелите очила от бранда.
Именно да виждаш добре и да изглеждаш перфектно е необходимата съставка за по-високо самочувствие на онези, които все още изпитват ученически комплекси от носенето на очила.
Затова и диоптричните продукти на марката са разпространени и предпочитани от работещите, активните и модерните градски хора.
Rodenstock предлага и модели слънчеви очила, като от повече от 10 години притежава лиценз за продажба на марката Porsche Design, успоредно със собствените си марки Rodenstock и Rocco by Rodenstock.
С присъствие в над 85 държави в света, германската компания се нарежда сред най-елитните и влиятелни производители, но и работодатели - в нейните обекти са ангажирани над 4500 служители, а продуктите на бранда са носители на над 50 награди за дизайн.
А гаранцията на всеки един диоптричен продукт на Rodenstock вдъхва сигурност на всеки, който се опасява, че може да остане дори за миг "на сляпо". Защото всеки трябва да има право на нормално зрение и само това е рамката, в която заслужава да се впише.
