Преди малко повече от четвърт век, Европа празнуваше края на разделението, което комунизмът й наложи след Втората световна война. В резултат на края на това разделение, из континента се усещаше раждането на освободяващото усещане за потенциална свобода.
През 1980-та полският корабен електротехник Лех Валенса се покатери през стената на корбостроителницата в Гданск и поведе стачка.
Именно Валенса запали фитила, който 10 години по-късно, след кратък престой на водача на "Солидарност" в затвора, предизвика революция - която така и не беше потушена.
А после Валенса беше избран за президент на страната през 1990 година.
Вацлав Хавел, чешкият писател и дисидент, който лежа години в затвора, заради противопоставянето си на комунистическата власт, стана естествен лидер на демократите, изразяващи на глас неудовлетворението на жителите на страната.
Той бе избран за президент на все още тогава единна Чехословакия през 1989-та.
Йозеф Антал, потомък на унгарско благородническо семейство, който се беше противопоставял както на унгарските фашисти, така и на комунистите, бе затворен заради лидерството в бунта през 1956 срещу Съветския съюз. Той застана начело на преговорите за ликвидация на комунистическото управление в края на 80-те години.
Антал доживя да бъде избран за премиер през 1990 година.
Тези мъже бяха вдъхновение за своите сънародници, герои за демократичния свят и се считаха за авангард на хората, които ще живеят щастливи в Европа и ще се противопоставят на всякакъв вид авторитаризъм.
Хавел твърдеше с абсолютна увереност, че управлението на комунистите е изградило у чехите "фундаментално недоверие към всякакви генерализации, идеологически баналности, клишета, девизи, интелектуални стереотипи..."
"Сега като цяло сме имунизирани срещу всякаква хипнотична омая, дори и тази на традиционно убедителния национален или националистически интерес", смяташе Хавел.
За жалост вече това не е така.
Полша, най-голямата и най-успешна от централноевропейските държави, днес се управлява от Партията на реда и справедливостта (ПиС). В тази консервативна партия има политици, които твърдят, че се опитват да променят държавните институции така, че те да издържат на всякакви предизвикателства.
Правителството се опита да напълни конституционния съд с мнозинство от свои поддръжници, увеличи правомощията на разузнавателните служби и постави начело на тях свой поддръжник и, не на последно място, одобри закон, който поставя обществените медии под директния контрол на държавата.
Лидерът на ПиС и бивш премиер Ярослав Качински следва стратегията за бъдещето на правителството, подчинена на една неотменима цел: да превърне Полша в държава, основана твърдо на католицизма и устояваща на всякакво чуждестранно влияние - както от страна на западноевропейските държави, така и от страна на Русия.
Което означава отхвърляне на голяма част от съвременния либерализъм и западноевропейско влияние.
В тази си мисия той вижда модел за подражание у съседна Унгария. Качински поддържа тесни връзки с унгарския премиер Виктор Орбан. Неслучайно на 6 януари двамата проведоха шестчасова среща на високо равнище.
Орбан някога беше близък по идеи на Йозеф Антал в изграждането на демокрация в родината си.
Но след първата си победа на избори през 2010-та, той успешно обузда лявата опозиция, постави медиите на къса каишка, напълни конституционния съд със свои лоялни последователи, направи избирателна система по-изгодна за неговата партия и започна да се бори ожесточено с активността на гражданското общество.
Орбан и Качински изглежда се разминават в мнението си само по един въпрос.
Орбан и руският президент Владимир Путин взаимно се възхищават на един друг, докато Качински счита Путин за отговорен за смъртта на неговия брат-близнак Лех, тогавашен президент на Полша, който загина при самолетна катастрофа в Русия през 2010-та.
Чешката република не е авторитарна.
И все пак заветът, който Хавел беше оставил за нея - да бъде сърцето на Европа, вестител на свобода, гражданско общество и трудолюбие - също изглежда забравен.
Президентът Милош Земан на няколко пъти присъстваше пиян на телевизионни събития, а миналата година се присъедини към агресивно антимюсюлмански митинг в Прага. Той повече наподобява Орбан, отколкото Качински и също е почитател на Путин - което не допринася за популярността му сред чехите, помнещи още ерата на съветската власт.
Онези, за които Хавел беше герой и модел за подражание, са отчаяни за бъдещето на страната, чийто политически и бизнес-елит, включително много от собствениците на медии, са оплетени в сложни бизнес-интриги.
Ищван Леко, редактор на ежедневника Lidove Noviny, наскоро заяви в Прага, че "не разбирахме какво се случва. Виждахме се от същата страна като новите политици и Хавел; пишехме срещу комунистите, срещу тайните служби, ровехме в миналото... Междувременно връзките между политиците и новите бизнесмени бързо се изграждаха - и започна нова ера на корупция".
Точно корупцията, борбата за политическа власт в името на изгодата на собствения бизнес или бизнеса на съюзници на управляващите, руши гражданското общество и доверието в Източна Европа.
И изглежда, че тази корупция никога не е изчезвала по тези земи.
Вълни от нови (или стари) политици дойдоха на власт с аргумента, че ще се борят срещу корупцията, но твърде много от тях откриха и продължават да се наслаждават на облагите от властта.
Румънският премиер Виктор Понта подаде оставка миналата година след многобройни обвинения в корупция и злоупотреба с власт. И той не е единственият от посткомунистическите държави, който е в подобна ситуация.
Тези правителства - все на страни-членки на Европейския съюз, изпитват все по-малко лоялност към европейската идея.
Малкото им останала лоялност е подложена на изпитание, заради вълната от бежанци, заляла континента.
Повечето от правителствата в Централна и Източна Европа последваха примера на Словакия и затвориха границите си.
Германците заплашиха със съдебни процедури, за да ги заставят да се съобразяват с международните споразумения, но масовите атаки край централната гара в Кьолн тази седмица от страна на младежи с близкоизточна външност отслабиха моралния авторитет на Германия.
Докато полицията и политиците се опитват да потулят случилите се сексуални посегателства, нивото на гняв към масовия прием не бежанци нараства дори в самата Германия.
След като си върнаха независимостта след срива на Съветския съюз, централноевропейските държави първо посегнаха с благодарност към Европа и нейната броня от защитени човешки права.
Сега те се отдръпват от задълженията си и вместо това залагат на патриотичен дух, който не търпи либерална опозиция, нито въпроси, които се приемат за неморални или притеснителни нововъведения от чужбина - от рода на правата на хомосексуалните.
Това вероятно отново ще се промени.
Млад поляк, работещ във Великобритания, коментира, че "старите гласуваха за Качински, а ние, младите, не гласувахме - и това беше огромна грешка".
Социологическо изследване наскоро показа 56% неодобрение към някои от мерките на кабинета на ПиС. Хората обаче имат нужда от ново вдъхновение - и от работни места.
И осигуряването на тези работни места е най-мащабната задача в напоследък вървящия към упадък стар континент.
*Джон Лойд е съосновател на Института по журналистика на Ройтерс към Оксфордския университет. Той е автор на няколко книги, включително "Какво медиите причиняват на нашите политици" (2004). Лойд пише също така за FT и е основател на FT Magazine.
