Пет извода от президентския вот в Австрия

Незаависимият Александър Ван дер Белен измъкна изненадваща победа в оспорваните президентски избори в Австрия, която малцина считаха за възможна.

Крайният резултат, оповестен едва в понеделник следобед, след като бяха преброени подадените по пощата гласове, поставя Ван дер Белен само с 31 000 преднина пред съперника му Норберт Хофер от крайнодясната Партия на свободата. Ван дер Белен спечели 50.3% от вота, срещу 49.7% за Хофер.

С Австрия в центъра на бежанската криза, кампанията предизвика засилен интерес в Европа.

Страната е приела повече бежанци на глава от населението от повечето други страни-членки на ЕС. Затова и политиката на емиграцията и ролята на исляма присъстваха в голяма част от изборната кампания.

Хофер, който водеше в първия тур и спечели 35% от гласовете сред многото други кандидати, изглеждаше предопределен за победител в балотажа - резултат, който щеше да го направи първия крайнодесен държавен глава в Европа.

Опасявайки се от такъв резултат, широка коалиция се обедини зад Ван Дер Белен, водейки до фотофиниш в една от най-драматичните изборни надпревари в най-новата история на Европа.

Ето пет извода от изборите.

1. Следвоенният политически елит на Европа се срутва

В крайна сметка резултатът в Австрия илюстрира, че десноцентристките и левоцентристките партии, които доминираха политиката на континента след Втората световна война и най-дълго са били на власт, са в упадък.

Социалдемократическите и народняшките блокове, които осигуряваха стабилност от десетилетия в голяма част от региона, бързо губят привлекателността си. Първият тур на изборите, в който партиите на елита се оказаха на последните места, реално означаваше отхвърляне на тяхното лидерство.

Австрия, подобно на Германия, се управлява от голяма коалиция, съзвездие от партии, което, ако остане на власт твърде дълго, засилва подкрепата за политическата периферия.

2. Поляризацията е новото нормално състояние

Комфортните дни на любезния политически дебат в Западна Европа приключват. Разменените реплики между Ван дер Белен и Хофер бяха сред най-хапливите.

С кандидати извън масовите партии, все по-често включващи се в политическите спорове, първият тур на президентските избори в Австрия имаше шестима потенциални победители. Въпреки че Източна Европа е известна с агресивността на политиците си, в Западна Европа политиката досега беше предимно трезва и уравновесена. С появата на "Алтернатива за Германия" в Германия и възраждането на десницата във Франция, Холандия и Скандинавия, това се променя.

Австрия показва и по-притеснителен аспект на тази тенденция: разширяващо се класово разделение. Докато добре образованите градски жители подкрепят Ван дер Белен, бедните австрийски селяни и работници застават зад Хофер. Страната не е наблюдавала толкова драстично разделение в електората си от 30-те години, когато сблъсъците между леви и десни сили почти предизвикаха класова война.

3. Богатите не са имунизирани срещу привлекателността на популистите

По обективни критерии Австрия се класира сред най-богатите държави в Европа, ако не и в света. Безработицата е ниска, сравнена с повечето страни от ЕС, растежът е стабилен, макар и не огромен. Фактът, че Партията на свободата въпреки това успя да преобърне политиката на страната, показва, че гласоподавателите се интересуват толкова от бъдещето, колкото и от настоящето. Основното ядро от поддръжници на партията може и да не са богати, но не са и бедни.

Посланието на Партията на свободата е, че Австрия е поела в погрешна посока. Дори и австрийците да се чувстват комфортно в момента, ислямът, ЕС и силите на глобализацията застрашават бъдещето им, предупреждава партията. С държави из цяла Европа, изправени пред подобни социални тенденции, очаква се методите на Партията на свободата да бъдат възприети от партии в други части на Западна Европа.

4. Европейските либерали може и да са в упадък, но не са аут

Изненадващата победа на Ван дер Белен показва, че когато нещата са сложени на масата, проевропейските и либерални сили на континента могат да се обединят и да постигнат целта си. В балотажа Ван дер Белен спечели 1.3 млн. гласа повече от първия тур, което показва, че страхът от победа на Партията на свободата е довел голям брой консервативни гласоподаватели в неговия лагер. Освен това избирателната активност беше висока - 73%, като много гласоподаватели, които не се явиха на първия тур, дадоха вота си на втория.

5. Искреността продава

Независимо дали ги харесвате или не, качество, което и двамата кандидати в надпреварата притежаваха, беше автентичността. За разлика от масовите партии, които говореха безсмислици и променяха курса си по милиарди въпроси, Ван дер Белен и Хофер не оставиха особени съмнения какви са позициите им по основни актуални въпроси.

Ван дер Белен не се оправдаваше за позицията си, че Австрия трябва охотно да приема бежанци, за подкрепата си за ЕС и убеждението, че Шенгенският договор е в основата на стабилността на Европа. Междувременно Хофер говореше също толкова ясно за това, което според него е наложителна мярка: за защита на границите на Австрия и удържане на прекалени посегателства на ЕС върху суверенитета на Австрия.