Учудващо е в тези дни, когато след порой от сълзи и потоп от думи възкръсна ужасът 9/11 (11.09.2001 г.), колко много се говори за разни породи фундаментализъм и колко малко се мисли за фундаментите на тероризма, новия враг № 1.
Чудесно е, че лидери от всички нации манифестират в поход срещу тероризма. Но шествия и изящната словесност няма да свършат работа срещу мощното глобално явление, от липса на по-добър термин наричано "тероризъм". Като се сблъскваме с глобален процес, първата ни работа трябва да е анализът на неговата икономика.
Трябва да установим социалния потенциал на явлението, т.е.
колко души са "заети" с тероризъм, колко са вложенията в него, какъв ресурс му е нужен за издръжка, каква е сумата на постъпленията му, кои са източниците на постъпленията и по какви канали се движат финансовите и вещните потоци, които го поддържат?
И откъде се е появил толкова голям и враждебен на целия цивилизован свят потенциал?
Първо трябва да кажем що е "тероризъм". Терминът е емоционално зареден и политически оцветен, та може да включи всички зли сили, за които се сетим. "Терор" значи само "голям страх" и иде от латинския глагол terrere със смисъла на английския to frighten и на новобългарския "страхувам [някого]" (т.е. всявам [у някого] страх). Страхът се насажда, естествено, чрез репресии и насилие.
Политически коректната дефиниция изключва законосъобразното насилие,
т.е. "тероризъм" е дейността по упражняване на противозаконна репресия и насилие с цел промяна или дестабилизация на установения законен ред. За действащия закон всяка "борба за свобода", за "правата вяра", за "национална независимост" или за "демокрация", ако си служи с насилие, е определена като "тероризъм".
Стандартите на "глобалната демокрация" намират "справедливи каузи", в името на които е допустимо да се приложи насилие срещу действащия, но "несправедлив" закон, насилието в името на такива каузи не само се насърчава (вербално), но дори се финансира от демократичните държави.
Така за жалост "глобалната демокрация" роди "глобалния тероризъм".
Днес няколко милиона души са постоянно и изцяло заети в паравоенни формирования, други десетки милиони влагат част от времето и усилията си в дейности, пряко свързани с противозаконно насилие, с индустрията на тероризма.
Тук не включваме армиите и полицейските сили на държавите по света, нито заетите в престъпна дейност в частна полза (те нарушават закона в своя полза, но нямат за цел да променят или дестабилизират законната власт; престъпници са, но не и терористи).
Тази огромна въоръжена сила и нелегална мрежа, впрегната в бизнеса на тероризма, не би могла да възникне, ако бе срещнала съпротивата на всички държави по света.
В най-добрите си времена организации като италианските Червени бригади, ИРА в Ирландия, ФАРК в Колумбия, ЕТА в Испания и пр. не са надхвърляли годишен бюджет от по няколко десетки милиона долара. И съответно са били локален проблем. Тероризмът стана глобална сила едва в края на ХХ в., когато и защото някои терористични сили получиха суверенитет, т.е. статут на държавност - възможността да контролират територии, да сключват договори и да се финансират от държави.
Историците ще кажат кога, къде и кому е хрумнала идеята да използва местни сили - племена, опозиционни групи и религиозни фракции - като съюзници и заместители на редовна окупационна армия.
Но остава фактът, че тъкмо великите сили ползваха местни сили във военни конфликти като Афганистан, Чад, Ирак, Сирия, Либия.
Местните "борци за демокрация" бяха снабдявани с оръжие и продоволствие, бяха финансирани с милиарди долари, за да водят военни операции - бойни и окупационни - вместо армиите на съответната велика сила. Те осигуряваха местно пушечно месо, за да спестят на великата сила трудно прежалими военни загуби в жива сила.
Но веднъж получили собствена територия и огромни приходи от оказаните услуги, местните формирования - племена, милиции, секти - започват своя автономна нелегална индустрия като производство на наркотици, разни забранени вещества, износ и реекспорт на петрол, суровини, диаманти и злато, предоставят територия за убежище и стопанска дейност на "обикновените" криминални престъпници от цял свят - от печатане на фалшиви пари до производство на оръжие и "ментета", продажба на наемници, пиратство, рекет.
Т.нар. "Ислямска държава" контролира към 2% от световния добив на петрол, 350 хил. барела на ден.
Само по 35 долара да взема на барел, това са 12 млн. долара на ден, 4.5 млрд. долара годишно. Тя контролира 15 рафинерии, наистина бомбардирани наскоро, но ако още могат да преработват нефт, приходите на терористичната организация само от този бранш са в пъти по-големи. Настрана всички други престъпни индустрии.
Годишният "продукт" на икономиката на тероризма според авторитетната изследователка Лорета Наполеони е между 1.5 и 3 трл. долара, колкото на Франция или Великобритания.
И "войната с тероризма" няма да има никакъв ефект, докато икономиката на тероризма не бъде изолирана и спряна.
Не е трудно, защото са ясни каналите за продажба и плащане на този огромен продукт.
Кой търгува с терористи?
Наследниците на офицера Майлоу Майндърбайндър са много. Самата търговия е описана в "Параграф 22" на Джоузеф Хелър. С какви пари се плаща? Ето един пример: Най-големите доставки на банкноти в световната финансова история са извършени в периода май 2003 - юни 2004 г. от Федералната резервна банка на Ню Йорк франко Багдад - 12 млрд. долара в 281 млн. банкноти, 484 палета с тегло 363 тона. Получава ги съюзническата временна администрация за възстановяването на Ирак.
Къде са отишли... няма точни регистри.
Доставки са плащани с чували, хиляди "служители фантоми" са "получавали" военни заплати. 1 млн. долара били направо откраднати при транспорт, 500 млн. долара са платени без посочено основание. След 2003 г. САЩ са похарчили в Ирак още 400 млрд. долара...
* Текстът "Икономика на тероризма" на Емил Хърсев е публикуван във в. "Сега".
