Френският крал Луи XIV заповядал върху оръдията, изработвани за армията му, да бъде гравиран надписа "Ultima Ratio Regum", което в превод от латински означава "Последният аргумент на кралете".
Повече от 300 години по-късно българското правителство прибягна до последната си възможност за справяне с проблемите по границата, като инициира промени в Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС), които да позволят пряко участие на армията в граничната охрана.
Вчера, 18 февруари 2016 година, на първо четене в Народното събрание минаха промените в ЗОВС, който дават възможност в мирно време въоръжените сили да участват в граничната охрана. Изпълнението на тази задача ще става с акт на Министерски съвет, а правилата за използване на сила при изпълнението ѝ ще се определят от министъра на отбраната.
Приемането на тези законови промени вероятно държат някакъв неофициален рекорд.
На 10 февруари вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова заяви, че ако ситуацията с мигрантите по границите ни стане особено кризистна, то ще се наложи и армията да се включи в охраната.
Само два дни по-късно законопроектът за промени в ЗОВС бе внесен в деловодството на парламента. В мотивите на законопроекта бе посочено, че страната ни е подложена на засилен миграционен натиск и МВР полага всякакви усилия за овладяване на натиска, но трябва да бъде оказано съдействие и от други държавни органи. Въоръжените сили разполагат със сили и средства, които биха могли да бъдат използвани за съвместно участие при изпълнението на подобни задачи.
На 18 февруари законопроекта бе гласуван с невиждано единодушие в пленарната зала - 156 гласа "за", без въздържали се и против.
Със същата единодушност депутатите съкратиха времето между първо и второ четене и още следващата седмица законопроектът ще бъде отново гласуван, като няма съмнение, че ще бъде приет.
Жегата, която се усеща зад граничната бразда, явно е много сериозна за да станем свидетели на подобна експедитивност и единодушие. И това определено е така.
На 9 февруари гръцкият информационен сайт euro2day.gr съобщи, че през миналия ноември турският президент Реджеп Ердоган е заплашвал председателя на еврокомисията Жан-Клод Юнкер, че ще отвори границите си с България и Гърция и ще натовари намиращите се на негова територия бежанци на автобуси.
Два дни по-късно в същия безпардонен стил Ердоган заяви официално:
"Гордея се с думите си. Ние защитаваме правата на Турция и на бежанците. Казахме им на европейците, че ще отворим вратите и ще кажем довиждане на мигрантите"
Мисълта, че десетки хиляди мигранти ще се втурнат към България при минимум съпротива от турските власти явно бе основен стимул за управляващите да си дадат възможност за прибягване до последния си аргумент - пращане на армията по границата.
Прибягването до армията, обаче показва и нещо друго:
МВР едва, едва се справят със сегашния мигрантски поток (въпреки вложените милиони) и малко по-голям натиск ще срине и без това клатещата се система за гранична охрана.
Още през втората половина на 2013-та бе явно, че преминаващите незаконно границата ни с Турция са се повишили в пъти в сравнение с предходни години. Още тогава стана ясно, че модерната система за наблюдение на сухопътните граници с Турция е предназначена да открива малки групи мигранти, които се опитват тайно да навлязат в Европейския съюз.
И просто никой не е подготвен за навлизането на хиляди мигранти.
В края на 2013-та кабинетът "Орешарски" взе две решения за засилване на охраната по границата.
Едното бе изграждането на 30-километрова ограда в най-равнинния участък на българо-турската бразда, а другото бе свързано с командироване на служители на МВР от вътрешността на страната, които да подсилват Гранична полиция.
И двете мерки се оказаха по-скоро отчаяни и необмислени, отколкото ефективни.
30-километровата ограда бе изградена между февруари и юни 2014-та от Сухопътни войски. Цената на оградата обаче скочи почти два пъти (от 5,1 млн. на 9,6 млн., но след обществения скандал се стигна до намаляване на цената до 7,1 млн.), отделно армията направи близо 2 млн. допълнителни разходи по строежа.
Инспектората на МО откри нарушения при избор на доставчиците на метериалите, но реално наказани за това нямаше. Къде, къде по-сериозен се оказа проблема с това, че след само година оградата започна да се разпада на места, а мигрантите могат да я преодоляват без големи трудности.
Акцията с командироването на полицаи на границата се оказа дори по-голямо фиаско.
В помощ на Гранична полиция във всеки един момент има около 800 - 1000 полицаи, които работят по РПУ-тата в страната. Всеки е командирован там за период от около 15 дни, след което за негова смяна идват други служители.
Не е нужно да казваме, че докато полицаите пазят границата, по техните РПУ-та има недостиг на служители за извършване на основната им правоохранителна дейност.
Освен това, полицаите буквално бяха захвърляни на границата с по един дъждобран и се наложи сами да изграждат навеси, като срамите снимки с мизерните условия, в които служат, обикаляха българските медии. Някакви, макар и скромни, мерки за това се взеха, но срамът остана.
Не по-малък проблем се оказа високото натоварване на служителите на МВР, особено при пътуването до границата и обратно.
В края на декември 2014-та камион на Гранична полиция се обърна в дере. При инцидента загина един полицай, а други 15 бяха ранени.
През май 2015-та на автомагистрала "Тракия" катастрофира микробус на Гранична полиция, който превозваше полицаи връщащи се от гранична командировка.
Тогава загинаха двама и бяха ранени петима служители на МВР.
Съвсем отделен е въпроса, че за тези командировки, които продължават вече повече от две години се хвърлиха десетки милиони левове.
Още след първия фатален инцидент тогавашният вътрешен министър Веселин Вучков поиска армията да се включи в охрана на границите, защото МВР изнемогва.
Идеята му беше посрещната на нож от военния министър Николай Ненчев, вицепремиера Миглена Кунева и дори от президента и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев, който определи за недопустимо армията да отива на границата в мирно време.
В последствие всички "смениха плочата"...
В крайна сметка, вместо да прати войската, правителството взе решение да построи още 140 км ограда по границата с Турция. За това бяха налети още близо 130 млн. лева без обществена поръчка. Очаква се оградата да е готова към края на март 2016 година.
Армията все пак се озова на границата още през миналата година.
Първо, в края на април стартира т.нар. "логистична подкрепа", която се изразява в предоставянето на превозни средства и военнослужещи, които да откарват полицаите от и до границата.
В края на август пък до граничните пунктове с Македония се появиха въоръжени български войници. Премиерът Борисов в типичния си стил заяви, че армията е там, защото чака лошите.
Конкретната причина за тази акция, която продължи няколко седмици, не стана ясна, но се предполага, че е била свързана с конкретна информация за евентуална терористична заплаха идваща с бежанските потоци.
Днес вече е ясно, че съвсем скоро ще има законова възможност за разполагане на армията по границите на България, но какво ще се случи след това е един съвсем отделен въпрос.
Военният министър Николай Ненчев бодро заяви, че МО има пълна готовност за охрана на границите. По-далеч отиде Валентин Радев, бивш заместник-министър на отбраната и настоящ заместник-председател на комисията за отбрана в Народното събрание, който каза, че армията ни има огромен опит в задгранични мисии и в Афганистан и Ирак са извършвани сходни задачи.
Не толкова оптимистично е написаното в доклада на Комисията по отбрана за предложените законови промени в ЗОВС:
"Въоръжените сили не разполагат на този етап с достатъчно сили и средства за изпълнение на задачите и необходимата подготовка, която е специфична и различна от изпълняваните задачи досега. Те се нуждаят от разширяване на способностите и определен срок за подготовка на формированията, които ще изпълняват тези задачи".
Казано по друг начин, евентуална широкомащабна мисия по границата ни с Турция може да се окаже лакмуса, който да покаже тоталната ерозия на способности у въоръжените ни сили, включително и за извършване на подобни небойни задачи в мирно време.
Като се изключат силите на българската Военна полиция, въоръжените ни сили не са обучени да изпълняват подобни полицейски задачи.
Сухопътни войски се тренират за сражения с въоръжен противник, независимо дали е вражеска армия, бунтовници, терористи и други подобни. Справянето с тълпи мигранти изисква съвсем друга тренировка, която българската пехота няма в момента и в интерес на истината ще отнеме месеци за да придобие.
Снаряжението на армията ни също не отговаря на подобни задачи. Липсват палки, щитове, защитни шлемове, сълзотворен газ, белезници и прочие средства, които биха се употребили за справяне с евентуални безредици по границата.
Не по-малък ще е и проблема с логистичното осигуряване на военните по границата.
Добре известен е проблема с автомобилната техника в армията, като малкото модерни джипове и камиони и сега са задействани в логистичната подкрепа, която се оказва на МВР. Ако на границите се озоват повече от 1000 военни, то ще трябва да се разчита за транспорт на съветската техника от времената на Варшавския договор.
Огромен ще е проблемът и с неокомплектоването на военните формирования.
През миналата пролет съветника на президента по военните въпроси генерал о.р. Атанас Самандов заяви, че неокомплектоването на армията е около 15%. Тоест, това е разминаването между списъчния състав и реално назначените военни. Така един пехотен батальон, който трябва да наброява около 700 човека, може да се окаже реално, че е с численост под 600 войника.
Михо Михов, председател на Комисията по отбрана в парламента заяви, че за подобна задача трябва да се подготвят 3 - 4 батальона, които да се използват по границата.
Подготовката им, окомплектоването с персонал, снабдяването им с подходящо снаряжение и логистичното им осигуряване, може да се превърне в едно времеемко и скъпо начинание, а разполагането на батальони по границата ще се окаже най-сериозната операция за Българската армия от Втората световна война насам.
Залозите определено са високи, не само за националната сигурност, но и за имиджа на въоръжените ни сили в очите на редовите данъкоплатци.
