Когато през 2015 г. излиза романът на Мишел Уелбек "Подчинение" той разпалва сериозен обществен дебат. Не само че авторът е скандален - и преди е предизвиквал спорове с творбите си, но в "Подчинение" той засяга някои силно проблематични теми за съвременна Франция и за съвременна Европа.
В книгата годината е 2022г., на власт във Франция идва президент-ислямист. С помощта на социалистите и центристите кандидатът на въображаемата Мюсюлманска братска партия Мохамед Бен Абс побеждава крайно десните националисти и завзема властта в Елисейския дворец. Държавата изпада в смут.
Главният герой (или антигерой, ако предпочитате), типично за Уелбек, е 44-годишен преподавател по литература, който от време на време проституира и е привличан сексуално от наполовина по-млади от него жени.
Историята се предава през неговия поглед - как ислямска реторика, съвременна политика и еротика се сблъскват в едно, за да ознаменуват упадъка на съвременната либерална демокрация.
Излизането на романа съвпадна с атентата над "Шарли Ебдо", при който свързани с "Ал-Кайда" терористи нападнаха редакцията на сатиричният вестник. Съответно стана почти невъзможно да се раздели социалната реалност от фикцията в романа.
Три години по-късно - след редица терористични атаки, покачване на доверието в популистите, тежки бежански потоци и осезаема анти-мюсюлманска истерия - книгата се появява в ретроспекция доста преди това. А романът продължава да трупа популярност.
Уелбек е водещо име сред нарастващия брой западни интелектуалци, флиртуващи с антилиберализма. Каква е тяхната позиция? Ами може би този либералната демокрация не е това изконно благо, както са ни учили. .
Акцентът върху полигамията в изобразяването на исляма на Улбек често е безпричинен. За сметка на това се усеща едно чувство на неспокойство, дори на завист, че ислямът запазва жизненост, убеждение и самоувереност, които западният либерализъм и западното християнство са загубили отдавна.
Каквото и да говорим, именно имигрантската вълна от Близкия изток и Северна Африка беше катализаторът, който даде тласък на тази вълна от критика и отричане. Сблъсъкът на културите, който е в основата на съвременната либерална доктрина, идеята, че различните могат да съжителстват заедно, без да си пречат, вземайки най-доброто едни от други, беше подложена на изпитание.
В което се показа, че нещата не стоят точно така, както ни се бе искало и страхът и различията на много места предизвикаха силна вълна от неодобрение. Това неодобрение има и своите корени в глобализма, в преместването на бизнеси на места, където разходите за труд биха били по-ниски, в затварянето на работни места, в пристигането на чужденци със свои си култури (и на моменти своя си организирана престъпност) и т.н.
Всичко това , на свой ред, даде възможност на консервативните и националистически формации да дръпнат напред и да спечелят решителна подкрепа, която да им даде достъп до властта.
В момента мнозинството от европейските държави са управлявани от християн-демократически правителства, а на много места националистите достигат до трета политическа сила с претенции да увеличават позициите си във властта.
Партии, които в миналото бяха разглеждани като крайно радикални, сега стават все по-социално приемливи. Позициите им се нагаждат според обществените търсения и в крайна сметка самите общества се обръщат все повече към националистическа, евроскептична и антилибералистка позиция.
Победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ и референдумът за Brexit бяха събитията, които дадоха увереност в глобален мащаб, че една солидна част от обществото в Запада вече отрича ако не самия либерализъм, то поне хората, представляващи го в момента, което даде знак на много хора по света, че е напълно приемливо да кажат всичко това, което мислят, дори и то да е обидно за определени части от обществото.
От своя страна, либерализмът започна да става все по-социално ориентиран - в защита на маргинализираните, на LGBT общностите, на бежанците и т.н., повдигайки на дневен ред проблемите на другите в обществото, на малцинствата. В същото време консерваторите и националистите се позиционират в точно обратната страна - "на тези, които ще защитават мнозинството от агресивните малцинства, които настояват за още и за още права, ощетявайки по този начин обикновените хора".
Тук се намесва и моментът с политическата коректност. В основата си тя е средство за политици, общественици и медии да говорят така, че да не засягат определени групи сред обществото (което би довело до загуба на гласове). Критиците на либерализма са на мнение, че политическата коректност обаче отдавна е излязла от тези си граници и се е превърнала в цензура.
Така либералите са представяни като "социални войни за справедливост", "розови фашисти" и въобще хора, които не признават ничие чуждо мнение извън своето. Тази идея се засили особено много на фона на редицата докладвания на профили във Faceboоk за реч на омразата.
Хора биват "баннвани" за определен период от време, което обаче само задейства ответната реакция - да се оплачат от модерните цензури, които са се възприели за мерило за приемливо и неприемливо - за това, което може и не може да се казва на висок глас.
Междувременно силата на либералната идея от двете десетилетия след падането на Берлинската стена и колапса на СССР, множеството НПО-та, защитаващи подобни каузи и подкрепящи социалното включване на различни малцинства, са създали на либерализма този образ на глобален октопод, който излива средства, за да постигне целите си.
Това поставя борбата на антилиберално настроените в собствените им очи като борба срещу голям, мощен и зъл противник, който няма да се спре пред нищо, за да наложи волята си върху обикновените хора. Иначе казано - консерватори и националисти вече се възприемат като бунтарите срещу статуквото на либералния ред.
Но докато голяма част от критиците на либерализма критикуват най-вече неговата социална част, съществуват и такива, които подлагат на съмнение самата му политическа същност - борбата за абсолютната свобода на индивида - като самоопределяне, като избори и като себеизразяване.
Няколко книги оспорват основополагащите идеи на модерния либерализъм като една от тях е "Защо либерализмът се провали" на Патрик Дейнън, политически теоретик в Университета в Нотр Дам. Според него "една от основните роли на държавата се превръща в активно освобождение на индивидите от каквито и да било ограничаващи условия", което води до преследване на собствените желания, стремежи и т.н.
Това, от своя страна, според Дейнън, облагодетелства градските елити.
"Така обезпечените идентичности и разнообразие са глобално хомогенни - предпоставка за един заменяем глобален елит, който лесно да идентифицира други членове, способни да живеят в свят без култура и място, дефиниран преди всичко от либералните норми. А тази нова глобална аристокрация се определя от идеите за "рационално" образование и чувствителност", пише той.
Според него, а и според мнозина други критици на модерния либерализъм, това създава култура, която отрича религията на мнозинството (или поне църквата), цени чувствата на хората повече от собствения им производителен и творчески капацитет, сензитивността - от истината, а политическата коректност - от обикновената шега между приятели.
Паралелно с това критиците възприемат либерализма като култура на индивидуалистите, което дава основа за разбиване на усещането за общност - нещо, което в някои от малцинствените групи го няма - там самата идея за общността често се поставя дори над самия индивид. Това прави групата по-силна. Така при един евентуален (и неминуем според тях) сблъсък между културите, мнозинството няма да е подготвено и ще отстъпи водещата си роля.
И именно страхът - от промяна, от чуждия, от потенциалните врагове, е движеща сила тук. И независимо дали става въпрос за реални опасности, или за имагинерни сценарии с почти никаква вероятност, страхът остава преди всичко една нерационална емоция.
Истината е, че либералната идея цели едно - равни права пред закона за всички граждани на съответната държава, независимо от техния пол, етнос, цвят на кожата или сексуалност. Борбата, която протича за постигането на това, за уравновесяването на везните в чисто социален план, е в сериозен застой.
И ако либералите не искат да бъдат изтласкани, те трябва да започнат да се вслушват в страховете на обществото и да се опитват да им отговорят по възможно най-адекватен начин - не само с факти и логика, но с послания, които да хванат почва.
Дотогава консерватори и националисти ще трупат точки и ще печелят позиции във властта. А критиката на либерализма ще продължава да е модерно занимание.
Възход на антилиберализма? Ам, може би той е във възход именно защото либерализма се изроди в гнусна диктатура, която използва красиви думи за да постави под абсолютен контрол всеки аспект от живота на хората, дори опитва да контролира мислите и чувствата им. Та, кой нормален човек, европеец, християнин и горд с достиженията на европейската цивилизация, не би се възмутил от случващото се напоследък? Само един пример ще посоча - ЕС е отхвърлил кандидатурата за културна столица на Европа на унгарски град, защото бил прекалено бял и християнски и имало прекалено щастливи бели хора по улиците. http://www.breitbart.com/london/2018/02/21/eu-rejects-hungarian-city-capital-culture-project-due-lack-migrants-many-white-people/ Та, кой не би се възмутил от това и от насилствените опити за подмяна на коренното европейско население, на традиционната култура и обичаи на европейците?
Прогноза за времето по телевизиите на Швеция и Ирак. Открийте разликите https://www.youtube.com/watch?v=JFqYby58PjA
Няма възход на антилиберализма. Самия либерализъм е в упадък и се е отклонил твърде много от първоначалното си значение. Днес е нищо повече от инструмент за контрол и насочване на обществото, който се използва от скрит елит. Това става чрез прокарване на политики, през нпо и по други начини, на наднационално ниво. Така се заобикаля волята на суверена и се прави байпас на представителната демокрация. Тоест, абсолютно никакъв либерализъм не е.
Каква е тяхната позиция? Ами може би този либералната демокрация не е това изконно благо, както са ни учили. . ... ислямът запазва жизненост, убеждение и самоувереност, които западният либерализъм и западното християнство са загубили отдавна. ... идеята, че различните могат да съжителстват заедно, без да си пречат, вземайки най-доброто едни от други, беше подложена на изпитание. = = = = = И не го издържа. И не поради нахлуването на исляма. 30 години преди масовата имиграция, Тойнби установява западане и загуба на ориентир в западната цивилизация. "Предава ни това, което е вътре в нас." ... либералната демокрация не е това изконно благо, както са ни учили ... Точно така. Либералната демокрация не е висша ценност и идеална цел, а един, не единствен, от методите за управление на обществото. Много добър метод, но не подходящ навсякъде и за всички. Показал големи предимства в исторически план и възприет повърхностно от цял свят, но не се оказва подходящ навсякъде и за всичко. И като всяка добра идея, когато се доведе до крайност, води до абсурд. И до отрицание на собствените си принципи. Западът с десетилетия заклеймяваше цензурата и потъпкването на човешките права в СССР и Русия. Днес упражнява цензура у дома си и хвърля в коша основния принцип, още от римско време - презумпцията за невиновност. Турция в продължение на 150г копира европейските методи. Днес се опитва да налага на Европа турски методи. Следователно, време е за някои корекции в метода и прилагането му. Не ме питайте какви, и по-мъдри мъже още не са ги открили. Но тази пътека води в блатото.
Може и да не разбираме либерализма, и първоначалната му същност. А може би... нямаме ориентир. Един въпрос ме мъчи от известно време: - каква е целта на обществото и за какво длужи орогреса? - за успехите на отделни индивиди, които ще ... успеят??? Нямаме истински ценности и опора.
Кафето защо вие срам да се подпишете под глупостите които пишете , та даже и да сте цял колектив????????????????????????????????????????????
"Вълков | 22.02.2018 13:50 Кафето защо вие срам да се подпишете..." Щото не е тяхно. Половината е копирано от една онзиденшна статия на The Atlantic и кой знае защо са транскрибирали името на Патрик Динийн (Deneen) като Дейнън. https://www.theatlantic.com/international/archive/2018/02/liberalism-trump/553754/ От една страна е донякъде похвално, че не са копирали всичко едно към едно, както правят обикновено, макар че може останалото да е крадено от друго място. От друга страна пък статията на The Atlantic е доста по-задълбочена и си е струвало да я преведат цялата.
>идеята, че различните могат да съжителстват заедно, без да си пречат, вземайки най-доброто едни от други, беше подложена на изпитание Тази идея е подлагана на изпитание от стотици години, и то с непренебрежим успех - САЩ, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР все още съществуват и все още просперират. Германия, Франция, както и скандинавските държави, които са доста отворени към имигранти, все още съществуват и все още просперират. Не твърдя причинно-следствена връзка между хетерогенността на едно общество и склонността му към просперитет, а единствено прякото следствие, че различните не само могат да съжителстват мирно заедно, но могат и да просперират. От друга страна виждаме, че етническата, религиозна и прочие хомогенност не е достатъчно условие за просперитет, защото доволно хомогенни във всички тези отношения държави като Русия (и разни бивши ССР), африкански, южноамерикански и азиатски държави, или дори България, не са точно цъфнали и вързали. Следователно минимизирането на различията в едно общество не води необходимо към просперитет. Очевидно следствие е, че между различията в едно общество и спокойствието и жизнеспособността му няма твърде силна причинно-следствена връзка. Следователно наблюдаваната корелация между просперитета на едно общество и нивото му на либералност сочи по-скоро към причинно-следствена връзка в тази посока - колкото по-уредено и успешно е едно общество, толкова повече членовете му са склонни да приемат различните от тях на равна нога. Съответно, колкото по-развалено, неработещо, увредено, бедно, допотопно, консервативно и назадничаво е едно общество, толкова по-важно е за членовете му да влизат в открити конфликти с различните от тях, защото в такива общества примитивната динамика на "наши/чужди" (ingroup/outgroup) е основният начин на хората да изградят собствен идентитет. С прости думи, успелите и доволни хора се идентифицират с успехите си и трудат, който са положили за да бъдат доволни от живота си. От друга страна, мизерниците и отрепките се идентифицират с широки групи на "наши" (белокожи, чернокожи, християни, мюсюлмани, левскари, ЦСКАри), които необходимо противопоставят на "чужди", просто защото нямат за какво друго да се хванат за да си изградят собствен идентитет.
Относно приемането на другия - две причинно следствени връзки не са изяснени: 1. На запад, първо са станали богати, после са започнали да приемат другите в такива количества. Специално в западна европа, 'ставането богат' включва построяването на социализЪма. Т.нар. welfare system. - това нещо удобно се пропуска, а това е много важна причина защо там се случва, каквото се случва ;). 2. Когато ти предлагат да правиш нещо, т.е. да променяш нещо, адекватната първа реакция е да си консервативен. После, правиш някакъв анализ, и евентуално приемаш нововъведението, по една от двете причини: - виждаш, че имаш полза - принуждават те по някакъв начин Да приемем, че ще вървим по добрия вариант - виждаме ползата. На запад, ползата и дългосрочната стратегия всъщност е... застаряването на нациите и нуждата от свежа работна ръка. Ние също ще стигнем до този проблем, но просто, нашия пазар на труда, и особено липсата на изграден социализъм (като в западна европа), прави страната безинтересна за пришълци. Което си има и плюсове - няма да търпим негативите и в общи линии неразрешимите проблеми на мултикултурализма. Не всички хора от пришълците са интелигентни и имат потенциал да достигнат поне средноевропейско ниво на обща култура и образование. По-голямата част живеят изолирано в гетата си, размножават се, и свалят това средно ниво на обща култура. Вкл. еропейските ценности на толерантност и разбиране. Те всъщност не ги разбират тези неща ;), което щеше да е смешно, ако не беше жалко.
Бих почнал да слагам по една нарочна правописна грешка в коментар (тази беше от невнимание) за да те накарам да прочиташ внимателно всяка моя дума, но няма нужда - ти така или иначе продължаваш да ме следваш навсякъде като бито куче и да четеш и препрочиташ изключително внимателно всяка моя буква. Не, не съм поласкан. Вниманието на дръгливото улично псе сходно никак не ме ласкае, и ми е точно толкова тотално ненужно. На псето, от друга страна, влаченето след хора му представлява целия мизерен животец.
Влачещото преследващо се куче е влачещо се и преследващо. След буквално всеки мой първоначален коментар през последните няколко седмици има твой. След никой твой първоначален няма мой. Изводът за читателя. За читателя човек, тоест. За читателя бито куче остават само влаченето, преследването, лигавенето и безобидното джавкане.
Виж кой говори. Наай-дребнаво заяждащият се за правопис и запетайки се оплаква, че му връщат със същото. И плагиатства. Прасчо, преди известно време те излових с една нарочна правописна грешка, която въдица ти веднага захапа. Сега претендираш да си пуснал същата въдица. Даже и да е вярно, преписваш. И за Мако не е особено достойно да пада до твоето равнище, но щом му прави кеф, ОК. За проспериращите хомогенни общества ще коментирам отделно.
Свински, Изтаковал си половин страница, само за да кажеш нещо, дето преди това аджидедовото го е разяснило, криво-ляво, а именно, че водата е мокра, огънят пари, а захарта сладни. Виж, ако беше изнесъл теза, според която няма нищо по-студено от огъня и нищо по-сухо от водата, това вече щеше да е нещо наистина забележително. Но с това "преследващо се куче" си отряза пътя към славата и сега кур - нема фотографи, нема микрофони, нема автографи. Трагедия, наистина! Такова падение! Колкото до статията - още заглавието дава повод за размисли. За какъв АНТИлиберализъм може да става дума, след като либерализъм отдавна няма. Срещу какво и кого е тогава това "АНТИ"??
>преди известно време те излових с една нарочна правописна грешка Която всъщност беше допуснала паяка, за което я нахрани обилно защото се беше объркал, че нейният коментар е мой. Беше доста комично, особено когато се опита след това да се извиняваш, а тя - да се изкарва разбираща и ларж, просто защото и двамата ме мразите в червата си и трябваше да се правите, че уж не си я направил на 5ст заради онзи - съгласен, доста глуповат - коментар. И вашата не е лесна, но поне още не сте стигнали пълната мизерия на Mako, който се е вкарал в сериозен филм и дори не го осъзнава, рационализирайки го по всевъзможни начини.
ЗДРАВО СА СЕ ОБЪРКАЛИ АВТОРЧЕТАТА 1. В ТЕРМИНОЛОГИЯТА. това което наричат "либерализъм" нема нищо общо с класическата либерална идея. Това е смес от най-обикновено левичарство и идеология нар. "неолиберализъм", която заимства от класическия либерализъм основния постулат за толерантността, като обаче я хипертрофира до безкрайност - всичко е позволено, моралът не съществува. Биог е мъртав! 2. ОТНОСНО левичарската Политкоректна идеология (ПК) – това е най-новата тоталитарна идеология, която е по-опасна от всички класически такива (Комунизъм, Фашизъм и НационалСоциализъм), взети заедно. Тя е анонимна, невидима, всепроникваща, коварна и разсредоточена - няма единна партия и програма, вожд и единен теоретичен Център (поне засега), не използва унифицирано наименование. Главната й цел е превръщането на Хората в разнолика , безполова тълпа, съставена от най-различни „угнетени малцинства“, но пък всички мислещи ЕДНАКВО (т. е. "правилно", според политкоректния речник). По този начин ще се осъществи лелеяната мечта на левичарите от края на ХХ в., формулирана от бащата на Политкоректната идеология, най-успешният ревизионист на марксизма, "философът-революционер" Х. МАРКУЗЕ (1898-1979) и неговите сподвижници: "унищожаване на буржоазния морал и семейство“ (а по този начин – унищожаване и на „буржоазната държава"). Нов принос към теорията на ПК е създаването на Теорията за джендъра, според която, биологичният пол е фикция, не е актуален в контекста на бъдещето човешко развитие. Ще го замести "социалния“ пол (джендър), който е свободно ИЗБИРАЕМ И ПРОГРАМИРУЕМ и ще доведе в крайна сметка до унификация на пола, т.е. до безполовото общество, което пък, в съчетание с Мултикултурализма, ще освободи света от всяко потисничеството (с други думи се отрича Генетиката и се замества с Евгениката, забравена „наука“ от края на ХIХ - началото на ХХ в. , любима теория на националсоциалистите).