Навсякъде по света природата на войната се променя и Западът (в това число и България) не успява да се адаптира. Силите на държавите от Европа и Северна Америка отстъпват във влиянието си пред агресивни фактори като Русия, Китай и други страни, опитващи се да извлекат максимума от създалата се ситуация.
И е въпрос на време, ако нещо не се промени, тези демократични държави да бъдат тествани от някого.
Западът е забравил как да печели войни заради собствената си стратегическа атрофия. Съдейки по това колко пари инвестират САЩ в конвенционални оръжия като F-35, очевидно хората, вземащи важни решения в Пентагона, все още вярват, че войните на бъдещето ще се водят по конвенционален начин.
От друга страна, макар Русия и Китай все още да влагат пари в конвенционално въоръжение, те го използват по нетрадиционни начини. Така например Китай въоръжи своя риболовен флот в Южнокитайско море, превръщайки го в плаваща милиция.
Русия даде на своите наемници в Сирия танкове Т-72, бронирани камиони с монтирани на тях ракети и гаубици. Известно е, че Русия дори намали военния си бюджет с огромните 20 процента през 2017 г., но въпреки това не показва признаци за ограничаване на глобалните си амбиции. Нейните лидери разбират, че войната е надхвърлила смъртността.
Конвенционалното мислене за това как се война днес е нещото, което съсипва отбранителните сили на държавите от Запада и НАТО въобще. От Сирия до Акапулко вече никой не се бие по този начин.
Войници от американската наемническа армия "Блекуотър"
Старите правила на войната вече не съществуват, защото самата война се променя, а Западът изостава. Междувременно световните конфликти стават все повече и все по-сложни - от бойни ракети на черния пазар, което може да разрушава градове, до възможността за истинска война между Индия и Пакистан или мини световния конфликт в Либия, където страни от половината свят имат намесени интереси.
Традиционалистите, които гледат на войната чисто като на военен сблъсък на армия срещу армия и воля срещу воля, са динозаври, които са обречени на изчезване, независимо от това с колко голяма сила разполагат.
Те просто не разбират логиката на войната, докато враговете им вече са с обиколки напред. Има много начини да спечелиш и не всички от тях изискват големи военни действия.
Ако сте чели трудовете на сегашния шеф на генералния щаб на Русия Валери Герасимов, ще знаете вече какво се има предвид. Още в началото на миналото десетилетие той чертае картата на променящите се конфликти. Днес всичко това е реалност.
Изключително важно е да разберем как в XXI век се води война и как ще изглеждат войните на бъдещето, за да си изградим стратегия за действие, която да може да пази от реални заплахи, а не само от заплахите от миналото.
В бъдеще войните ще се преместят в сенките, далеч от медиите и очите на обикновените хора. В ерата на информацията анонимността е предпочитаното оръжие, липсата на официално потвърждение.
Това, което ще печели войни, няма да са победите на бойното поле, а стратегическите подривни дейности - кибератаки срещу инфраструктурни цели, пропаганда и информационна война, които да отравят морала в обществото.
Конвенционалните военни сили ще бъдат заменени от малки, перфектно обучени маскирани групи, които предлагат възможност на националните държави да си измиват ръцете от отговорност. И няма да има значение колко оръжия ще можеш да извадиш, а колко голяма част от света ще успееш да (измамиш) убедиш в правотата си с некинетичните оръжия.
Войната в сенките е привлекателна за всеки, който иска да води война без релни и тежки последствия. А това е всеки. Ето защо тя ще се разраства.
Руските "Вагнер"
Забравете за традиционните избухвания на войни и гръмки приключвания. Конфликтите на бъдещето ще тлеят и ще хибернират. Понякога те ще избухват, но това ще са крайните ситуации.
Тази тенденция вече се очертава, както се вижда от нарастващия брой ситуации на "нито война, нито мир" (като конфликтите в Източна Украйна, Кашмир или Нагорнокарабахския конфликт) или на "вечни войни" (Сирия, вероятно Либия, някои страни в Южна Америка с техните вътрешни конфликти).
Докладът на Световната банка за развитието на света от 2011 г. установи, че непрекъснатото насилие нараства, въпреки всички усилия за мир. Социологическите изследвания потвърждават това, като показват, че половината от всички договорени споразумения за мир се провалят в рамките на пет години. "Прекратяването на войната" вече е оксиморон. Очаквайте тази тенденция да нараства.
Освен това в момента съществува и един нов фактор в световните военни сили - мултинационални корпорации и супер-милиардери, които могат да поддържат свои частни армии.
Наемническите компании от миналото се завръщат отново, скитайки по бойните полета и развъждайки война там, където има печалбата. Международното право не може да ги спре, защото действат в сенките, докато търсенето на техните услуги нараства с всяка година.
Нещата, за които някога се е смятало, че по своята същност са правителствени, сега вече са достъпни на свободния пазар - от обучени екипи на специалните части до бойни хеликоптери.
Това е една от най-опасните тенденции за нашето време, но въпреки това е невидима за повечето наблюдатели. Такава е и целта. Частите армии са норма във военната история и последните няколко века в това отношение са по-скоро аномалия, отколкото правило.
Когато парите могат да купят огнева мощ, тогава свръхбогатите ще се превърнат в нов вид суперсила и това ще промени всичко. Докато държавите отстъпват, вакуумът на властта породи нов клас световни сили - същите тези собственици на частни армии или хора, които могат да си позволяват да ги наемат.
Така че представете си няколко крачи по-напред - щом тези супербогаташи могат да си наемат свои собствени армии, какво ще попречи след няколко години или десетилетия да видим и войни без намесени в тях държави?
Подобна тенденция само ще се разраства, подхранвана от свободния пазар, но тя не може да бъде регулирана. Какво ще стане, когато частни и национални интереси се сблъскат?
За конвенционалния начин за възприемане на войната всичко това хаос и паника. "Светът гори, а за гасене има само бензин." Ако се промени начинът на мислене обаче, ситуацията придобива доста по-различен вид. Във военен план държавите като големи фактори ще са просто гарант, докато други участници ще ги заменят на бойното поле. И това не е хаос, това е бъдещето на войната. Начинът да не изпадаме в паника е да овладеем този начин за водене на битки.
Добрата новина е, че тази нова война може да бъде спечелена, стига да бъдат разбрани нейните правила. Това започва с преобразуването на военните от конвенционалните сили в постконвенционални чрез подобряване на стратегическото образование на водещите военни умове на държавата.
Другият важен момент е да се намалят инвестициите в големи и армии и тежки машини за сметка на увеличение в инвестициите в хора - обучени, прекрасно оборудвани и готови на всичко войници, които да могат да мислят и действат на терен във всякави ситуации. Днес такива сили са в пъти по-ценни от големите армии.
Руски наемници
Има нужда и от талантливи стратези, които да влагат творчески подход към конфликтите. Битките вече ще се печелят с креативност, а не с толкова груба сила.
Войната преминава в сенките, а Западът трябва да последва тази тенденция, като разработи своя собствена сенчеста стратегия.
Силите за специални операции трябва да бъдат разширени, тъй като те могат да се сражават в тези условия, а останалата част от военните трябва да стане и по-"специална". Западът трябва да се фокусира повече и върху използването на прокси сили и наемници.
Но истинското оръжие за избор ще бъде Чуждестранният легион - той увеличава максимално огневата мощ и минимизира риска. Той ще комбинира ударите на силите за специална операция с постоянната сила на нормална военна част, всички без проблеми на прокси милиции или наемници.
Друг важен момент - в бъдеще победите ще бъдат печелен в информационното пространство, а не на физическото бойно поле или на масите за преговори.
Абсурдно е, че Западът е загубил информационно превъзходство в съвременната война, предвид купищата таланти в Холивуд, на Медисън Авеню и в Лондон. Гнусливостта на Запада към методите на пропагандата само помага на враговете му.
Разбира се, една такава промяна ще е безкрайно трудна, защото тя ще засегне самата структура на съществуващите в момента армии, начина им на мислене и на възприемане на света, а допълнително с това ще бъдат засегнати и политическите елити. Това е една огромна маса от консервативно настроени към подобен сорт промени хора, които биха дали много, за да избегнат тази трансформация.
Нещо повече - грешната промяна може да обрече дадена държава на много сериозни проблеми. И все пак тези проблеми няма да са толкова големи, колкото биха били, ако не се прави абсолютно нищо.
И на последно място - подобни промени, също както самия начин на водене на война, трябва да бъдат направени в сенките - там, където медиите и широката общественост не гледат.
За да може нещо да се случва в сенките, конвенционалните армии с всичките си тежки военни машини и оръжия ще продължават да бъдат поддържани, но вече по-скоро като фронт за по-сериозни операции в прокси план и като някакъв вид спасителен план срещу твърде разбеснели се наемници.
Войната става все по-тайно занаятие във всичките си аспекти и политици и военни трябва да осъзнаят това, ако не искат да се сблъскат със съвсем по-различни последици.
* Шон МакФейн е американски експерт по национална сигурност, преподавател по стратегия в Университета за национална сигурност на САЩ и Училището за международни отношения към университета Джорджтаун. Самият той е бивш военен от американската армия, както и от частна военна компания. Автор е на книги за националната сигурност и войната в сенчестия сектор.
