Мораториумът за заплащане на нови медикаменти е тема, която тегне над всички новинарски емисии през последните няколко седмици. Тегне не само поради факта, че новите в сектор здравеопазване никога не са добри, но и поради тоталната дезинформация, създадена волно или неволно.
Част от засегнатите просто не знаят от какво са засегнати, а от отговорите им на въпроса защо протестират всеобщото объркване добива още по-колосални размери.
От другата страна са защитниците на тази мярка - те обикновено са разни мастити директори на държавни болници, които напомнят на протестиращите служители на "Булгартабак" от миналата седмица - хора, поставени в неприятната ситуация да защитават работодателя си, на когото самите те не вярват.
Мораториумът за нови лекарства напомня на лафа за "полубременната жена" - нито една от страните не е напълно права.
Някои от основните тези, застъпени от различните страни заслужават внимание, защото е крайно време за лекарства и здравеопазване да спре да се говори само от емоционална или само от финансова гледна точка.
Трябва да започнем да говорим с разбиране и факти - както от едната, така и от другата страна.
За едни пари
Основната теза, застъпена от Министерство на здравеопазването (което в този случай се явява като филиал на Министерство на финансите) е, че заплащането на тези нови лекарства ще доведе до преразход и липса на баланс в бюджета на НЗОК. И за незапознатите със здравния сектор правят впечатление цифрите, различаващи се с десетки милиони, в изказванията на бившия бюджетар номер едно и настоящ министър на здравеопазването Кирил Ананиев.
Преди 3 седмици очакваният разход беше 25 милиона лева. В събота - цитираната от Ананиев сума вече нарасна на 60 милиона.
Появиха се и сериозни разлики в броя на новите молекули, очакващи заплащане от НЗОК. Тръгнахме от 19, минахме през 21 и сега вече сме на 32. Това създава усещане за хаос и сериозно съмнение за това знаят ли нашите управници какво всъщност правят и защо го правят.
Всъщност, дали пациентът се лекува с влязло през 2018 или през 2016 година иновативно лекарство няма да окаже реално въздействие върху разходите на НЗОК. Анализ на разходите на НЗОК за последните 3 години показва, че над 65% от годишния ръст на лекарства се генерира от медикаменти, заплащани от касата от няколко години, а 35% е от новите такива.
Водени от принципа „Няма човек, няма проблем", от МЗ смятат, че незаплащането на новите медикаменти ще накара пациентите, респективно проблемите, да изчезнат с магическа пръчка. Това обаче не е точно така - пациентите са си тук и ще бъдат лекувани с възможно най-скъпите и нови лекарства. Защото компаниите от фармацевтичната индустрия имат бизнес план, който изпълняват успешно от години, независимо от това кой е министър на здравеопазването или шеф на НЗОК.
През последните две години, Европейската асоциация на фармацевтичните компании /ЕФПИА/ въведе правила за оповестяване на всички спонсорства и плащания, правени от фармацевтичните компании към медицински специалисти. Те се публикуват на сайта на всяка компания, но достъпът до тази информация, макар и публично свободен, обикновено е занимание, за което човек трябва да положи сериозни усилия и да има поне едно овчарско куче под ръка.
Според данни от 2016-та на 23-те компании-членки на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), те са инвестирали 16 млн. лв. в обучения и лекции на медицински специалисти и 8 млн. лв. в здравни и професионални лекарски организации. Като хонорари към лекари, провеждащи техни клинични изпитвания, същите фирми инвестират около 60 млн. лв. годишно.
Всеки, който умее да чете и пише, може да направи справка между списъка с Националните консултанти на Министерство на здравеопазването и консултантите на НЗОК, и списъците с подпомагани от фармацевтичните фирми медицински специалисти, за да потърси съответните имена.
Тази информация сама по себе си, бидейки любопитно четиво, не би представлява безграничен интерес, ако не беше пряко свързана с неспирния дебат за бюджета на НЗОК, за промените в нормативната уредба и нуждите на българските пациенти.
За всяко животоспасяващо лекарство
Няма нито едно лекарство, което фармацевтичните компании да не описват като истинска иновация, животоспасяващ медикамент и доказана в редица държави здравна технология. Просто създаването на едно лекарство и неговото тестване струва колкото 3 космически совалки, а популяризиране на качествата му сред медицинските специалисти - поне още 3.
Тези разходи трябва да бъдат покрити бързо, докато лекарството е под патентна защита и няма алтернативи.
Много често тези медикаменти наистина имат редица ползи, които се изследват професионално и задълбочено от Агенциите за оценка на здравните технологии по света. Една от най-известните такива е NICE или на кратко Английската агенция, която прави оценка между разхода за дадено лекарство и ефекта му спрямо съществуващите алтернативни терапии. Редица представители на МЗ и техните глашатаи изприказваха доста неща за това в коя държава е одобрено и в коя не дадено лекарство.
Истината, която МЗ спестява е, че повечето лекарства получават положителна оценка от съответните агенции. Другата истина, която фармацевтичните компании пропускат да отбележат, са условията, които тези агенции налагат - огромни скрити отстъпки за 4 години, наблюдаване ефекта от прилагане на лекарствената терапия на практика, позициониране на медикамента само за тези пациенти, за които има реални данни за ефективност.
Това е проблемът в България - ние пускаме лекарствата трудно, но пуснем ли ги, те тръгват с пълна пара.
Няма контрол, няма проблем.
Какво правят другите
Реферирането към практики от други държави е любим метод на българските институции, за да защитят някое свое действие или бездействие. Обикновено то е абсолютно невярно - или поне на 90%.
В този случай МЗ не спря да обяснява, че то в цял свят имало мораториуми. Но това не е вярно. Крайна мярка, като мораториум се налага единствено в страни, в който държавата е в тежка несъстоятелност и не знае какво да прави. Точно както в България, това се случва в Румъния преди близо 10 години.
Това, до което мораториумът доведе, беше огромен ръст в разходите след премахването му и постоянен ръст с близо 200 милиона евро годишно до ден днешен. Просто защото мораториумът не е решение. Изискват се устойчиви и ясни политики, цел и посока, в която се движим. Очевидно за всички - такива липсват.
Новите лекарства могат не само да водят до допълнителен разход - те могат да доведат до спестяване на средства, когато са съпроводени със сериозни преговори за отстъпки за цялото портфолио на дадена компания например.
Да не говорим, че много често навлизането на нов медикамент в дадена област - какъвто пример беше при терапиите за лечение на Хепатит С, може да доведе до драстично сваляне на цените със скрити отстъпки на всички конкурентни медикаменти, което през 2016 година по време на преговорите на Петър Москов доведе до спад в цените на тези терапии със 75%. Така новите медикаменти доведоха до по-големи отстъпки за всички продукти в този клас и повече излекувани болни.
За лекарствената политика в България може да се пише още дълго. И все няма да е достатъчно, защото не трябва да забравяме, че зад заблудите, думите, писмата и обидите в същност става дума за живота и здравето на хората. А с това не трябва да се предозира.
* Авторът на статията има дългогодишна експертиза във фармацевтичната индустрия. По негово желание, името му е променено.
