Нещата опират до един прост въпрос - има ли намерение държавата да инвестира средства в отбрана или не?
Защото днес светът е много по-неспокойно място, отколкото бе само преди година и никой не гарантира накъде ще поеме той след година или две.
И ако кризата в Украйна и в Близкия изток във връзка с действията на Ислямска държава не успява да накара политическия елит в България да влага пари в отбрана, то последното, което остава, е война на наша територия.
Само че тогава ще бъде твърде късно.
Трудно можеше да се очакват чудеса във военния бюджет за 2015 г., но реалностите, които са заложени в проекта за Републикански бюджет за догодина са такива, че по-черногледите военни направо заявиха, че май е най-добре да се закрие армията.
Проблемите, които чертае бюджетът на Министерство на отбраната (МО) са по-скоро концептуални, отколкото чисто финансови и за пореден път показват, че държавата ни няма не само твърда визия, но и желание да гради сериозна отбрана.
Парите са малко, а персоналът много
В проектобюджета за 2015 г. са отредени 954,589 млн. лева. На фона на военния бюджет за настоящата година, това значи съкращение от 66,886 млн. лева (-6,55%). Като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) военните разходи за догодина са 1,16%. На пръв поглед цифрите не са чак толкова страшни, а съкращението е дори малко на фона на намалените с 8,31% разходи в МВР.
Най-явният проблем от новия бюджет е намаляването с малко над 77 млн. лева на разходите в перото „Персонал". С думи прости това значи, че парите за заплати ще са по-малко. И ако в една търговска фирма това може да се реши по два начина - съкращение на персонал или солидарно намаление на възнагражденията, то в армията решението е само едно - съкращения.
Министърът на отбраната Николай Ненчев заяви, че това значи съкращаване на 4000 служители на МО, като по-късно той коригира оценката си, че най-вероятно ще се касае за освобождаване на 4600 човека.
Вместо да изпишем вежди...
Проблемът с потенциалното съкращение на над 4000 служители в МО има минимум две измерения. Първото е свързано с това, че подобно съкращение не е заложено в нито един стратегически документ, който чертае развитието на въоръжените сили, съобразно заплахите пред тях. Следователно няма план, който да казва, кои служители на военното министерство могат да си ходят и кои са нужни.
Второто и може би най-важно измерение е свързано с това, че механични съкращения от днес за утре са невъзможни в редовете на МО.
Всички служители на министерството са с шестмесечни предизвестия, което значи, че реалното им отстраняване от работа може да стане най-рано в средата на 2015 г.
Не трябва да се забравя, че на напускащите служители във въоръжените сили се дължат някои обезщетения, като например прословутите 20 заплати (те са реално обезщетение за отнетите граждански права на военните), както и изплащане на невзетите отпуски, които във военните среди винаги са големи.
Така реално съкращаването на служители в МО не само, че най-вероятно няма да разтовари републиканския бюджет, но и ще го натовари допълнително.
Социалните срещу бойните функции
Дебатът, който се развихри около военния ни бюджет през последните седмици, обаче показва едно опасно изкривяване на дебата за българската отбрана. И това изкривяване далеч не е свързано с безсмисления спор за назначението на заместник-министъра Орхан Исмаилов.
За пореден път, когато говорим за армията, говорим за заплати, съкращения, пенсии и обезщетения.
Сякаш не става въпрос за бюджета на въоръжените сили, а за бюджета на социалното министерство.
Основната задача на въоръжените сили е да осигурява отбраната на съответната страна в рамките на нейната територия, както и в рамките на различни международни договори (като членството ни в НАТО), по които сме страна.
За съжаление, за пореден път на Българската армия се гледа като на една институция, която просто трябва да получава заплатите си навреме, а фактът, че трябва да се поддържа готовност за отбрана на България се оставя някъде много назад.
Нека сме откровени, днешните бойни способности на въоръжените ни сили са меко казано скромни. Възможността на българските въоръжени сили да се справят с противникова армия са останали някъде на нивото на 70-те и 80-те години, от когато датира и по-голямата част на наличното днес въоръжение. Този факт не се променя от това дали служителите на МО са с 4000 човека повече или по-малко.
И изтребител във фризера
Междувременно и без много шум проектът за придобиване на нов боен самолет за ВВС отново бе отложен. Този път минимум до 2017 г.
В закона за държавния бюджет за 2015 г. няма да се включи текст, който да позволи държавен заем за придобиването на нов изтребител. Това беше решено на заседанието на Министерски съвет от 26 ноември, става ясно от стенограмата, която бе разпространена по-късно.
Под точка 15 в дневния ред на заседанието финансовият министър Владислав Горанов внесе за обсъждане „Проект на Решение за държавните инвестиционни заеми и държавните гаранции през 2015 г.". Горанов заяви, че в момента има два проекта, които изискват държавен заем, сред тях е проектът за придобиване на нов изтребител. Освен това други два проекта изискват държавна гаранция за тяхното реализиране.
Министър Горанов предлага от четирите проекта да бъде реализиран само този за изграждане на газова връзка с Гърция, а останалите да бъдат отложени
поради липса на пари и дълговото натоварване на държавата.
Горанов посочва, че проектът за нов изтребител, както и проектът за рехабилитация на републиканската пътна мрежа изискват заедно около 1,3 млрд., които не могат да бъдат обезпечени в рамките на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015 - 2017 г.
Според стенограмата военният министър Николай Ненчев не взима думата при обсъждането на точката, за разлика от колежката си Лиляна Павлова, регионален министър, която се опитва да оспори липсата на финансиране за нейния проект за обновяване на пътната мрежа.
Проектът „Придобиване на нов основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка" е с обща ориентировъчна стойност от 800 млн. лева, според обявеното от министър Горанов. Предвид заложената покупка на 8 - 10 изтребителя, то е реалистично в тези финансови рамки да се очаква да се вместят, както предложения за употребявани изтребители, така и непроизведени Gripen C/D.
Според запознати, проектът за покупка на нов изтребител може да стартира едва когато има решение за взимането на държавен заем за неговото реализиране, което според финансовия министър ще стане след 2017 г.
НАТО ли ще ни оправи?
В последните няколко месеца из българските медии, както и в устите на различни фактори от средите на отбраната и сигурността се прокрадват две изключващи се, но еднакво неприятни тези.
Едната е, че НАТО всеки момент ще влезе в ролята на Европейския съюз и ще започне да дърпа ушите на България за неизпълнените ангажименти в областта на отбраната. А това ще става под формата на мониторингови доклади и наказателни процедури. Другата теза гласи, че НАТО въобще няма намерение да прави такива неща и те въобще не са в духа и начина на работа на организацията.
И двете тези са еднакво неприятни. Според едната България е толкова зле в отбранителната сфера, че НАТО ще предприеме нещо невиждано и нечувано в 65-годишната си история, като да въвежда наказателни процедури срещу страна членка.
Другата теза пък буквално казва, че дори и НАТО не желае или не може да вкара в ред отбранителната политика на страната ни.
В началото на миналата седмица държавният секретар на САЩ заяви, че всяка държава трябва да поема своя дял и да допринася за колективната сигурност на НАТО (виж карето). Думите му със сигурност са насочени срещу страни-членки, които приемат участието си в НАТО доста по-лековато, отколкото изисква обстановката в Украйна и Близкия изток. И нека си го кажем в прав текст, най-вероятно Джон Кери е имал предвид и България.
Проблемите в българската отбрана не са от вчера и днес, но се засилват много от хаотичната политика, която се провежда в последните 5 - 6 години. Отбранителните стратегии се сменят често и не се изпълняват, малкото пари отиват основно за заплати, модернизацията е някакъв блян, а ефективната българска армия сякаш е останала в миналото.
В същото време премиерът Борисов не гори от желание да увеличава парите за отбрана и той съвсем не крие това. При съставяне на коалиционното правителство даде военното министерство на партньорите си от Реформаторския блок, което автоматично му дава второстепенен статус в очите на Борисов.
Скромният военен бюджет и замразеният (за пореден път) проект за нов изтребител, само засилват усещането, че отбраната на страната вече не е нещо от първостепенно значение.
