Кървавото нападение на Мариупол, очевидно подкрепяно от Русия, ме накара да се замисля кога за последен път e обявена война? Със сигурност СССР не обявяват война на Унгария през 56-та, нито на Чехословакия през 68-ма, нито на Афганистан през 79-та.
Но същото можем да кажем за САЩ - последния път, когато това става с официален акт, е на 4 юни 1942 г., когато Конгресът официално гласува обявяване на война на България, Унгария и Румъния, съюзници на нацистите.
И толкова
От Корея до днешните бомбардировки срещу „Ислямска държава" на територията на Сирия и Иран, Америка воюва без да обявява война. При три милиона жертва само във Виетнам.
Що се отнася до Франция, тя не обяви война нито на Либия, нито на Мали, които нападна. Единственото изключение от 1945 насам, за което се сещам, е обявяването на война от Маргарет Тачър на Аржентина през 1982 г., във времето на Фолклендската (Малвинската) криза. И дали този тържествен жест не беше в голяма степен пропаганда, ще кажат историците.
Проблемът, струва ми се, не е в диктаторските режими - тип Хитлер, които не признават международното право. Като че ли се е променил самият смисъл на войната.
Във всички многобройни кървави акции през последния половин век всъщност не се напада другата страна, за да бъде завладяна. Повод е вътрешен конфликт, при който едната страна вика някой голям брат на помощ.
В тази перспектива разбирате и изключението на Фолклендските острови: Аржентина си позволи да окупира английска колониална територия, която Лондон си върна с военна сила.
Но руснаците нямат намерение да окупират Украйна: те помагат на едни вътрешни сили, които да наклонят силите в тази страна в своя полза.
Американците нямат план да завладяват Ирак, от който с толкова мъка се отърваха.
Франция предпочита да си доставя уран от независимо Мали - и съвсем не планира да владее тази трудна територия, да строи пътища, да омиротворява населения.
Смисълът на военната намеса не е директното завладяване на територии - тази работа днес е нерентабилна, а изолацията от световното разпределение на труда става все по-тежко наказание за икономиките.
Ето защо не по-малко кървави акции днес се водят неофициално: представят ги като военна помощ, като доброволчество, като полицейски акции по омиротворяване на света.
Колко далеч в миналото са останали днес онези армии, които до 18 век са се строявали на бойното поле едни срещу други, първият ред на коляно, вторият - прав, а офицерите командвали "Огън!"... Но проблемът дори не е в това, че при необявената война могат да се случат всякакви ужаси - убийства на цивилни, употреба на напалм, рязане на глави, мъчения.
Ужаси е имало и по-големи.
Проблемът е, че необявената война няма как да завърши, че няма кой с кого да сключи мирен договор. Че сме навлезли в режим на хронично анонимно воюване между хора без лица.
