На фона на наближаващото споразумение за добросъседство между България и Македония, в югозападната ни съседка се готвят за суперделото "Титаник" срещу бившия премиер на страната Никола Груевски и редица ключови фигури от управлението му, включително и няколко министри.
И въпреки мащабните обвинения в манипулиране на изборите през 2013 г. за злоупотреба със служебно положение, злоупотреба със средствата за финансиране на предизборна кампания, нарушение на избирателното право и неправомерно влияние, въпреки огромния интерес, както вътре в страната, така и от Брюксел, борбата там тепърва започва, а Груевски и компания нямат никакво намерение да се дадат лесно.
Решението на апелативния съд да остави Груевски и няколко от министрите му без паспорти, бе посрещнато от хората на бившия премиер във ВМРО-ДПМНЕ с обвинения в лов на вещици и саморазправа от страна на новата власт. И ако в България това звучи като типичен отговор на разследван политик, съществуват редица фактори, които помагат на тази теза да се задържи в пространството и да придобие привърженици сред по-консервативната част от македонците.
Именно това е и ядрото на ВМРО-ДМПНЕ - националистите, привържениците на по-изолационната политика, която слага невидими стени между Македония и Европа, "пазителите на морала и културното наследство" на страната. Те бяха в основата на протестите, довели до физическа саморазправа в парламента на страната, те ще са и моралната база, на която бившият премиер ще се опита да се опре. В случая има редица фактори, които са на негова страна.
Груевски може да разчита на изолационистките настроения, които прокарваше по време на управлението си. Политиката на умерено напрежение със съседките само даде сила на мита за външните врагове, обкръжили Македония с намерение да я унижат и унищожат.
Наистина, всяка съседна на Македония държава има някакви искания към нея. Гърците не признават името на страната и блокират по този начин членство в НАТО и ЕС, сърбите не признават съществуването на Македонската православна църква, България не признава македонския език и имаме сериозни претенции към начина, по който Скопие представя историята си, а отношенията с Албания минават отвъд всички граници на добросъседството.
Всичко това дава основания на македонците да не харесват съседите си и да са настроени, меко казано, резервирано към тях. Вода в тази мелница налива и историческият гигантизъм и налагането на идеята за Велика Македония.
И ако римските императори са задали максимата за управление на масите чрез хляб и зрелища, Груевски предостави на хората си също толкова добре работеща формула - паметници и врагове, които да мразят.
Докато занимаваше общественото мнение с изграждане на мащабни паметници на исторически личности и конфронтации с други държави, искащи да отнемат от величието на Македония, Груевски успяваше да измести фокуса от реалната си политика.
Сега тази митологема отново влиза на помощ на вече бившия премиер. Договорът за добросъседство с България, за който към момента не се знае нищо нито у нас, нито в Македония, е тънката струна, по която играе Груевски. За него подобно споразумение цели да унижи македонците, а опонентът му Зоран Заев е готов "да продаде родината си". Съответно и преследването срещу него е саморазправа, за да се заглуши гласът му по темата.
Липсата на яснота дава възможност на ВМРО-ДПМНЕ да говори за загубите, които Македония ще изживее от споразумението, като е впрегната голяма част от обществения и медиен рерурс, с който партията разполага.
Самият Груевски дори си позволи да влезе в индиректна конфронтация с българския премиер Бойко Борисов по време на последната среща на ЕНП, коментирайки, че трябва да се внимава с този договор.
И докато споразумението е по-скоро мъглява заплаха, за много македонци участието на албанци във властта е по-сериозният проблем.
Въпреки че в предишното правителство Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети беше коалиционен партньор на ВМРО, сегашното участие на партията на етническите албанци е повод за основната част от протестите срещу съставянето на ново правителство. Избирането на етнически албанец за председател на македонския парламент само засили напрежението, давайки възможност на ВМРО да "стегне редиците" след загубените избори и да мобилизира симпатизантите си срещу "албанската заплаха".
За македонците Албания е това, което за много българи представлява Турция - заплахата от агресивен съсед с друга вяра. Все още са пресни раните от конфликтите за разпада на Югославия сред самите хора и това оказва неотменно влияние и върху политиката.
Според преброяването в страната от 2002 г. албанците представляват около 25% от цялото население на Македония.
Това са и последните официални данни по темата. Оттогава обаче броят им почти сигурно е нараснал, като на места цели села вече са изцяло албански.
Тук не трябва да пренебрегваме и конфликтът от 2001 г. Тогава следвайки примера на така наречената "Освободителна армия на Косово", се заражда и Армията за национално освобождение - албанци от Македония, които започват започват въоръжена съпротива за отцепване на северозападните райони на страната, където населението е предимно албанско.
Впоследствие те са подкрепени от около 4000 албански партизани от Косово, които превземат части от Северна Македония в околността на Куманово.
В крайна сметка конфликтът е решен след натиск от страна на международната общност, която иска да спре нова война на Балканите, гонена от спомените за Сребреница. Наложено е Охридското споразумение, според което се осигурява промяна на официалните езици в страната като всеки език говорен от над 20% от населението става официален с македонският език.
Въпреки това напрежението между албанци и македонци остава високо, а недоверието между тях - огромно.
Затова и споразумението от Тирана, подписано от етническите албански партии в Македония, допълнително натяга напрежението, засилвайки усещането за външна намеса във вътрешните работи на Скопие. В документа фигурират искания за признаване на албанския език като официален както и за повече права на малцинствата и повече политики, насочени спрямо тях.
Това засяга чувствителни теми за националистите в страната и десетки хиляди излязоха по улиците на протест срещу „албанската опасност".
Не по-малко влияние има и конфликтът с Гърция по въпроса с името на Македония.
Предложенията от Атина за ново, приемливо название на македонската държава, прокарано с няколко конструктивни предложения от гръцка страна, бе прието от мнозина македонци като подигравка. Това усещане се засили и от изказването на настоящия сръбски външен министър, че страната му е избързала преди години с признаването на Македония под това ѝ име.
Всички тези фактори влияят за наслагането на напрежение в по-консервативната и националистическа база на ВМРО, чертаейки линия между "нас - родолюбците" и "тях - предателите". Така пред опасността от "други врагове" много хора се замислят за избора на "по-малкото зло" и появата на много настроения в стил "Груевски може да краде, но поне няма да ни унижи". Като добавим към това и „буйната балканска кръв", когато става въпрос за конфликти със съседите, подкрепата за него може да се окаже изненадващо голяма.
Но все пак тези настроения са само част от проблема с бившия премиер и партията му. При това само по-малката част.
ВМРО-ДПМНЕ управлява Македония от 2006 година насам, печелейки не само парламентарни избори (общо 4 пъти), но и изборите за президент, както и изборите за местна власт.
Мнозина все още са склонни да подценяват властта, която се съдържа в управата на един град, но чрез нея могат да се раздават (на правилните хора) огромни суми за обществени поръчки, да се теглят кредити и да се инсталират „наши хора" на важни места.
Във ВМРО все още са съсредоточени изключително много административна сила и бизнес интереси. Партията все още държи властта в по-голямата част от градовете, а техни кадри са на ключови позиции в държавната администрация. Това са лостове за влияние, които не бива да бъдат пренебрегвани.
По времето на Груевски "неправилните" политически възгледи можеха съвсем лесно да костват работата не само на хора в държавния апарат, но и в бизнеса. За по-апетитни работни места пък се лансираха предимно доказани кадри на ВМРО. Всичко това доведе до консумиране на държавата от страна на една партия, което не може да бъде спряно така лесно.
Концентрирането на тези ресурси ще бъде впрегнато за изчистването на реномето на Груевски и представянето му като по-добрия вариант (или поне по-малко лошия) на едно управление, зависещо от Тирана и правещо поклони към съседите.
ВМРО намира много поводи, с които да мобилизира националистите в страната зад себе си срещу външни и вътрешни врагове, представяйки делото срещу бившия премиер като опит за дезертиране от идеята за Велика Македония и поставяйки я в подчинена позиция спрямо съседките и спрямо ЕС. Ресурси за лансирането на тази идея няма да бъдат скъпени.
Тепърва може да се очакват още протести, още сблъсъци и нагнетяване на напрежението в югозападната ни съседка. За България това може да означава само още проблеми за българското малцинство там. И вероятно един твърде протоколен прочит на готвеното споразумение за добросъседство, каквото и да пише в него.
