Девет събития, които ще променят света през 2017 г.

След подобна година, наситена на политически трусове, едва ли можем да очакваме, че 2017 г. ще е лека.

Все пак можем да предвидим събитията, от които се очаква в най-голяма степен да оформят развитието на света през следващата година - от началото на мандата на Доналд Тръмп като американски президент до поредното голямо изпитание за Ангела Меркел, която ще се опита да задържи властта в Германия.

Ето пътеводител на най-важните събития през следващите 12 месеца, които ще променят света.

Януари 2017 г.: Клетвата на Доналд Тръмп

Ако съдим по поведението му преди встъпването в длъжност, 45-ят американски президент няма търпение да започне мандата си, за да промени политиката на САЩ. Тръмп обещаваше бързи действия с цел изваждането на САЩ от Транстихоокеанското партньорство, ревизия и промяна на системата за здравно осигуряване Obamacare, отказ от политиката за чиста енергия на предишната администрация и т.н.

Тонът в първото обръщение към нацията на новия президент и действията в първите дни на мандата му ще определят посоката на управлението, макар че Тръмп едва ли ще промени стила си на непредсказуем и неконтролируем играч, какъвто беше досега.

Ще бъде интересно да се наблюдава още едно церемониално събитие - първата среща на Тръмп с руския президент Владимир Путин, който според американското разузнаване се е опитвал да подпомогне изненадващата изборна победа на кандидата на Републиканската партия.

Март 2017 г.: Великобритания задейства Член 50

Девет месеца след като референдумът Brexit на практика отмени половин век история на британска външна и икономическа политика, Лондон ще задейства официалната процедура по напускането на Европейския съюз в края на март. Самата процедура продължава две години.

Никой не е сигурен каква ще бъде посоката, по която ще се върви, но правителството на Тереза Мей е обещало да формулира план, преди да задейства "процедурата по развод" с ЕС - т.нар. член 50. Едва ли този проект ще е особено подробен, но Великобритания ще се принуди да изгради изчерпателна стратегия за преговори.

Мей ще се опитва да не предизвиква пазарни трусове, като същевременно ще трябва да ухажва външните инвеститори и да удържа поддръжниците на Brexit в Консервативната партия на своя страна. Възможно е да се окаже твърде трудно да балансира едновременно между трите проблема.

Първата половина на 2017 г.: Битката за крепостта на "Ислямска държава"

Джихадистите от ИДИЛ ужасиха света с териториалните си завоевания в Близкия Изток, но през последните 2 години групировката губи позиции както в Сирия, така и в Ирак. През последните месеци се водеше борбата за контрол върху Мосул, втория по големина град в Ирак, който екстремистите превзеха през 2014 г.

В зависимост от напредъка на тези сражения най-вероятно следващата кампания ще е за столицата на ИДИЛ в Сирия - Рака.

Битката вероятно ще започне в началото на 2017 г. Основното предизвикателство за администрацията на Доналд Тръмп ще бъде изграждането на коалиция от сирийски сили - както кюрди, така и араби - която да може да изтласка ИДИЛ от крепостта им и да управлява ефективно след бруталната власт на джихадистите.

Април-май 2017 г.: Президентските избори във Франция

След Brexit, избирането на Доналд Тръмп и провала на референдума в Италия, който сложи край на мандата на Матео Ренци като италиански премиер, идва редът на важните избори през 2017 г.

Френският политически елит ще направи опит да спре възхода на кандидат-президента на Националния фронт Марин льо Пен.

Въпреки че Льо Пен може да спечели на първия тур, мнозина очакват да се провали на балотажа, когато умерените гласоподаватели ще се обединят срещу нея. Фаворит е Франсоа Фийон от консервативната Републиканска партия.

Сред масовите партии обаче съществува значително разделение, а Марин льо Пен вече си е осигурила солидна подкрепа сред гласоподавателите от работническата класа. Нещо повече, избирателните трусове на 2016 г. показват, че няма избори, които могат да се приемат за предрешени.

Ако тя все пак успее да победи, ЕС ще се изправи пред най-голямата си криза до този момент, засенчваща дори Brexit.

Май 2017 г.: Президенската надпревара в Иран

Президентът Хасан Рухани успя да остави ясна следа в иранската политика, най-вече чрез ядреното споразумение на страната със САЩ и пет други световни сили. Това развитие до голяма степен изненада наблюдателите - когато Рухани беше избран преди 4 години, сякаш не даваше признаци за подобна активност.

Способността му да направлява новия курс на политиката на Иран обаче е под постоянни атаки от пазителите на стария ред, най-вече Революционната гвардия и съдебната власт.

Сега ядреното споразумение е подложено под натиск заради избора на Доналд Тръмп, който по време на кампанията си се заричаше да го развали. В този контекст Рухани е изправен пред предизвикателството да си осигури нов мандат - избор, който хардлайнерите ще се постараят да преобърнат. Въпросът дали той ще успее да се задържи на власт или Иран ще тръгне по по-консервативен път, ще има сериозни последици за Близкия Изток и света като цяло.

Първата половина на 2017 г.: Референдумът на Ердоган

От близо 15 години Реджеп Тайип Ердоган се стреми да разширява властта си в Турция, благодарение на което се превърна в най-могъщия лидер в страната след основателя на съвременната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк.

През 2017-а Ердоган би могъл най-после да реализира основната си амбиция: официално да прехвърли изпълнителната власт в президентската институция, което ще му даде възможност да управлява като безапелационен държавен глава и правителствен ръководител.

След кървавата 2016-а, в която Турция преживя неуспешен опит за държавен преврат и поредица от терористични атентати, обществената подкрепа за увеличаване на властта на Ердоган нарасна.

Референдумът за изпълнителни правомощия би могъл да се проведе през април или май. Вероятно кампанията "за" новата президентска институция ще се формулира под лозунга "повече власт на народа". Опонентите му ще контраатакуват от позицията, че гласуването с "Не" е последният шанс да бъде предотвратена диктатурата на Ердоган.

Есента на 2017-а.: Конгресът на Китайската комунистическа партия

Китай е толкова могъщ на световната сцена, колкото е не е бил от векове насам. Страната не е имала толкова силен лидер като Си Дзинпин от епохата на Мао Дзедун.

Дзинпин ще се опита да консолидира властта си на XIX партиен конгрес. Почти гарантирано той ще остане начело като генерален секретар на управляващата комунистическа партия до 2022 г., но истинският въпрос е какви други назначения ще направи и дали те ще увеличат влиянието му.

Ако конгресът отмени съществуващите ограничения за възраст и брой мандати, това може да означава, че Си ще се стреми да ръководи партията и след евентуалната дата на пенсиониране през 2022.

Междувременно Китай ще се изправи пред други големи предизвикателства, включително проблема с ръста на икономиката, който регистрира най-ниски нива от четвърт век насам. Евентуалното нарастване на напрежението между Китай и САЩ при мандата на Тръмп ще бъде вторият сериозен фактор на нестабилност за страната.

Септември-октомври 2017-а Парламентарните избори в Германия

Ангела Меркел отдавна се утвърди като най-важния лидер в Европа, ако не и в целия свободен свят. През 2017-а обаче ще опита да получи четвърти мандат, което ще я изправи пред много сериозно предизвикателство.

Сметката за формирането на стабилна коалиция ще е изключително усложнена заради проблемите на основните партии. Общественото неудовлетворение от либералната политика на Меркел по отношение на бежанската криза се съчетава с дългосрочния срив на настоящия й коалиционен партньор - Социалдемократическата партия, и несигурните перспективи на традиционните й съюзници - Свободните демократи.

Антиевропейската и антиемигрантска "Алтернатива за Германия" ще се опита да се възползва от това. Меркел ще се стреми да гарантира, че решаващата й роля в международен мащаб няма да бъде подкопана от слабост на родна земя.

През цялата година: Вдигането на лихвите от Фед

Американските лихви и цената на петрола са икономическите фактори, които могат да предизвикват трусове по целия свят. За много хора и държави решаващият въпрос на 2017-а е колко още могат да се повишат тези индикатори.

През декември американският Федерален резерв вдигна основната лихва за втори път от началото на финансовата криза насам. Очаква се, че ще го стори още три пъти през 2017 г. Пазарите не вярват, че затягането на финансовата дисциплина ще стигне чак дотам. Но реално лихвите биха могли да се вдигнат още повече.

Председателят на Фед Джанет Йелън сама признава, че все още не е взела предвид евентуалния "Ефект Тръмп", който би могъл да избута лихвите още по-нагоре. Това може да се случи, ако новият президент си осигури подкрепата на Конгреса за мащабната си програма от финансови стимули, които обещаваше по време на кампанията.

Облигационерите и някои национални валути като мексиканското песо и турската лира вече понесоха удар след избирането на Тръмп. Възможно е да бъдат изложени на допълнителни изпитания, ако политиката му увеличи стойността на парите по цял свят.

Новините

Най-четените