Webcafe.bg публикува мнението на французина Стефан Моасе, бивш журналист, който от няколко години живее в България
Някои общественици и „журналисти" в България решиха да изкажат своето „компетентно" (по техните разбирания) мнение относно варварската атака срещу редакцията на Charlie Hebdo.
Ще кажа само едно нещо на тези хора, които се отъркват във всяка идея и я принизяват до собственото си ниво, хората, които знаят цената на всичко, но не познават нито една ценност - по-добре си подредете собствената къща, преди да коментирате теми, които не разбирате.
Нищо не разбирате.
Кабю, Волински, Шарб, Тиню, Оноре, Бернар Марис - да не говорим за останалите - не бяха просто карикатуристи, които се подиграваха с религията. Те бяха журналисти, за които всяка тема беше извор на вдъхновение. Те бяха символ на младостта ми, защото изостриха чувствителността ми към внимателното наблюдение, усета ми към противоречията, начина, по който възприемам света.
Уважавах ги, макар че не винаги бях съгласен с тяхната гледна точка и мнение.
Да, те бяха пристрастни, бяха агенти-провокатори, които търсеха истината, натискаха по болните места, посочваха с пръст лъжците (знам, че на някои от онези български журналисти, които споменах в началото, им става неудобно, когато четат подобни думи).
Те се бореха срещу всеки вид потисничество - и ако то е било под формата на религия, се подиграваха и с нея. Но това не беше единствената им тема. Те се бореха и срещу крайната десница, срещу политиците, реакционерите, глупостта като цяло.
Преди всичко, бяха хора. И промениха по свой собствен начин - с рисунки и думи - лицето на Франция.
Затова, моля т.нар. журналисти и общественици от България, които парадират със своя гняв, огорчение и глупост - просто млъкнете.
И се опитайте да разберете какво означава да си журналист, преди да давате компетентното си мнение. Разберете какво означава да се бориш за свободата на словото. Научете какво означава да слушаш и да разбираш света, а не само да коментираш фактите от хола и да правиш революция с чаша ракия в едната ръка и с дистанционното - в другата.
Чух и прочетох, че Франция си „заслужавала" атентата, защото била прекалено толерантна! Защото Франция била прекалено социална и помагала на всички. Какъв абсурд. Как е възможно човек със здрав разум да каже или да напише подобна мисъл?
Искам да кажа на тези хора, че грешат: Не е вярно, че Франция е прекалено либерална, България е недостатъчно толерантна. Не е вярно, че Франция е твърде социална - България е тази, която трябва да стане по-социална.
Никой не заслужава да умре, защото си е направил шега с институция, без значение коя: политиката или религията, армията или полицията...
Т.нар. журналисти никога няма да го разберат, защото са „мишки". Защото се страхуват от собствената си сянка, а историята на България от последното десетилетие говори сама за себе си.
Какво ми дава право да пиша всичко това? Свободата на словото и времето, прекарано в наблюдение на българския дух. Живея тук от близо 4 години - през това време вие, хора, не знаехте какво е Charlie Hebdo, не познавахте Франция, не сте излизали извън града и страната си, не знаете какво означава да притежаваш свободата да изразиш истинско мнение (мисловен процес), никога не сте се борили за него.
Вместо това клатите глава и вдигате революции от дивана във Facebook.
Тук е модерно да си срещу всичко. Защото е готино.
Тук е модерно да мислиш „на въпреки" заради принципа и напук на всичко. Да си расист, да говориш абсурдни неща, да вярваш на всяка теория на конспирацията, която те убеждава, че „някой" се опитва да умори България от глад или да открадне рецептата за Ракията; че Пеевски е стъпил на Луната преди американците или че скандалът с КТБ е замислен, за да върне Бойко Борисов на власт; че американците са откраднали чалгата, за да създадат рокендрола, или че 11 септември не се е случил... да пуснеш във Facebook статия със заглавие „10 велики неща, които не знаеш за Адолф Хитлер" и сам да си я харесаш. Ето как се прави журналистиката тук.
Просто излезте от България, от ограниченото си провинциално мислене и научете занаята си в истинска демокрация. Просто се опитайте да уважавате труда на истинските борци за свобода. Хората, които не се страхуват да загинат прави, вместо да прекарат живота си на колене.
Или най-малкото, проявете благоприличие и се съобразявайте със скръбта на френския народ, на близките и на приятелите им.
Вчера част от младостта ми беше разбита, съобразявайте се поне с това.
Слава на който и да е (да, аз не вярвам в Бог), че не всеки журналисти разсъждава като вас, но за съжаление не чуваме техните гласове, защото имат благоприличието и смирението да вярват, че тяхното мнение не е толкова важно.
И не си губете времето да ми пишете „Като не ти харесва, махай се оттук".
Първо - няма да ги прочета, и второ - точно това смятам да направя. Напускам вашата посредственост (за да не кажа по-тежка дума) без никакви угризения.
Текстът е писан специално за Webcafe.bg
