Уикендови бойци: този израз чух за първи път през 90-те около югославските войни.
Един колега ми го описа така: "Човекът си изкарва работната седмица, после облича маскировъчно облекло, изважда пушката и наместо на лов, отива да трепе мюсюлмани, респективно сърби или хървати. В неделя се връща при семейството си, за да стане добър баща и съпруг, наспива се добре, за да не закъснее за смяна."
Не можах да намеря историческите паралели, които да задоволят удивлението ми. Кръстоносните походи благославя лично папата; башибузуците в Османската империя са елемент от обичайното право; комунистическите милиции и фашистките шпитцкоманди са елемент от желязната идеологическа йерархия...
Новото при уикендовите бойци е приватният характер на воюването: прихождат ту в една, ту в друга военна част, както ловците си избират дружинка според сезона и дивеча. В един момент спират да ходят, защото идва време да се правят туршии...
Подобен феномен наблюдаваме в двете войни, които текат пред очите ни
Доброволците, които се сражават за новия халифат ("Ислямска държава на Сирия и Леванта") разбира се не могат да прихождат всяка събота поради разстоянията. Да ги наречем бойци-отпускари. Къде ще прекараш отпуската тази година? - Ами, ще повоювам за Аллах...
Най-удивителни са евро-джихадистите, които във Facebook с кокни-акцент режат глави на пленници. Понякога това са фрустрирани деца от добри семейства, набрали омраза срещу обществото, в което не намират мястото си. Понякога това са потомци на имигранти, които носят белезите на трудната интеграция. Но има и такива, които искат да изживеят нещо истинско, да излязат от екрана на компютърната игра, да станат мъже като пролеят кръв.
Оценяват ги на няколко хиляди (значително повече от онези, които се биха в Афганистан), като най-многобройни са гражданите на Обединеното кралство, което разбира се ни връща към дебата за либералния интеграционен модел на тази страна. Само че не малко са и французите, където пък моделът е силно етатистки.
Съдбата на тези неумели бойци често е трагична
И не защото често ги използват за пушечно месо, а защото според някои оценки половината от убитите стават жертва на вътрешни караници с местните. Ще кажете - какво пък, тъкмо се отърваваме от тях. Бедата е, че онези, които се върнат, рискуват да донесат в Европа ислямски радикализъм и терористки ноу-хау.
И тук западните демокрации почват да се чудят какви правни действия могат да се предприемат срещу тези хора? Днес в Европа тежко можеш да осъдиш човек, за това че е блудствал с малолетни в Тайланд, но не и че е убивал хора в Мосул.
Проблемът е в това, че те са на чужда територия, при това територия, на която законът не съвсем действа. Британският премиер Камерън готви закони, с които да им отнема гражданството - да не ги пуска да излизат или пък да се връщат (изходни визи ли ще въвежда?!). Във Франция вече съдят такива бойци по обвинение за "организирана престъпна група, подготвяща терористични действия".
Но без конкретни доказателства, че някой е стрелял, че е хвърлял бомби - просто за това, че е пребивавал на дадена размирна територия - това е много трудно. А налагането на глобално правосъдие е доста бавен и проблематичен процес. Впрочем този правен проблем имаме и ние в България - наши православни бойци-отпускари ходеха да помагат на братята сърби; днес прекарват свободното си време при руснаците, може да има и джихадисти, не знам.
Не чувам някой да размишлява как можем да предприемем правни действия срещу тях - даже ги показват по телевизията. Още по-малко да иска да предприеме действия срещу бойците в отпуска, които се сражават за Украйна, Москва. Тъкмо напротив.
В сайтовете, до които достигам, обикновено се кандидатира за доброволец някакъв хирург от Краснодарск и отива да се грижи за ранените, някакъв инженер - да помогне реконструкцията на домовете. Антипутиновските медии пък разобличават военни, които отиват да карат отпуската си на бойното поле оттатък по собствено желание.
Наричат тези хора "интербригади", обясняват ни, че всеки има право да бъде доброволец според Женевската конвенция. Че Русия е също толкова отговорна за това спонтанно народно движение, колкото Обединеното кралство - за своите джихадисти.
Не се чуват обаче опити да им се търси отговорност
Наред с тайно внедряваните редовни части на Москва в Донбас със сигурност има и бойци от категорията, за която говоря. Един руски политолог ги описа така: "Такава категория хора, които искат да направят нещо с живота си. Нещо възвишено. Ходят на исторически възстановки, примерно, преиграват Бородинския бой. Сега пък спасяват украинските братя..."
Вероятно и тук самодейните доброволци нямат особено военно-стратегическо значение. Изобщо кой си представя, че самодейци, разиграващи исторически сцени, могат да са полезни в съвременната война? Смисълът на присъствието им и тук, и в Близкия изток е да изобрази масите, народа, стихийната подкрепа. За разлика от Бородинския бой обаче, този образ често се заплаща с живота.
