Завръщането на големите отбранителни проекти

След дълги години на финансова суша за армията правителството реши отново да отвори кранчето за сектора, като без много шум стартира не един, а цели два сериозни проекта за модернизация.

Това се чете в „Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016 - 2018 г.", която представя мотивите към законопроекта за държавния бюджет за догодина и беше публикувана в началото на седмицата.

Според проектобюджета за 2016 г. на въоръжените сили се отпускат целеви 160 млн. лева., които ще бъдат поделени поравно за военната авиация и флота. За какво ще се похарчат те?

Изтребители, но този път наистина

ВВС получават 80 млн. лв. за ремонт, поддръжка и придобиване на авиационна техника и агрегати. Част от тези пари ще отидат за ремонта на изтребителите МиГ-29 и кърпене на други дупки във военновъздушните сили, но основният дял от финансирането явно е предназначен за друго.

В самия бюджет се залага хипотезата за „придобиване на авиационна техника", а е добре известно, че единственият подобен проект във ВВС е този за новия изтребител.

На 29 октомври военният министър Николай Ненчев спомена, някак между другото, в ефира на bTV, че в бюджета за 2016 г. са заделени пари за първа вноска за придобиването на нов многоцелев изтребител. Ненчев каза още, че е издал заповед за сформиране на комисия, която да се занимава с провеждането на процедурата по избор. Засега това е единствената публична информация.

В последните 11 години проектът за покупка на нов изтребител беше форсиран и спиран неведнъж.

Дори в края на 2012 г. министър Аню Ангелов се кълнеше, че е въпрос на два - три месеца да се подпише договор за покупка. Малко след това правителството подаде оставка и всичко приключи.

Този път засилката е много по-сериозна - за първи път в републиканския бюджет са залегнали реални парични средства, които са предназначени за изтребителната сделка.

Проектът трябва да бъде завършен в рамките на 2016 г., като до края на годината трябва да има избран победител и сключен договор, защото заделените в бюджета средства трябва да се похарчат в рамките на годината.

Основните кандидати

Реалистичните опции (оценявайки най-вече финансовите ни възможности) за придобиване на нов изтребител за България днес са две - употребявани F-16 или новопроизведени Gripen C/D.

Първата опция има две вариации - доставка на употребяваните F-16 от САЩ или покупката им от настоящ оператор на типа. F-16 определено е еталон за всички спецификации, на които трябва да отговаря един съвременен многоцелев изтребител. Близо 3000 машини от този тип са на въоръжение в 26 държави по света.

Съединените щати съхраняват голям брой изтребители F-16, които са свалени от въоръжение. След ремонт и модернизация тези машини могат да се предложат на външни клиенти, като България.

Въпреки че в общественото пространство битува идеята, че САЩ може да ни подари въпросните изтребители, такава практика не съществува в момента. „Подаръците" се раздават по програмата Foreign Military Financing (FMF). Тя от своя страна оперира във финансови рамки, спускани за всяка отделна държава. За 2015 г. за България САЩ са определили рамката от 5 млн. долара.

Основният проблем пред евентуална сделка със САЩ е, че американското законодателство изисква 70% авансово плащане при оръжейни сделки. Тоест при подобен сценарий България трябва паралелно да търси финансови институции, които да поемат авансовото плащане.

Има няколко европейски държави, които днес оперират с F-16 и които вероятно биха били кандидати да ни продадат част от употребяваните си изтребители.

В тази графа влизат Гърция, Холандия, Белгия и вероятно Дания и Норвегия. При подобна сделка е вероятно да се постигне по-висока гъвкавост на финансовите условия, но логистичният пакет (резервни части, консумативи, въоръжение, самолетообслужваща техника и други) трябва да се купи от САЩ.

Покупката на употребявана техника води със себе си и доста по-къс период на експлоатация - за разлика от новопроизведените изтребители.

Другата опция е шведският Saab Gripen C/D. Шведите от Saab проявиха стоическо търпение и са неизменно в България от близо 10 години, предлагайки новопроизведените си изтребители.

Шведската компания се рекламира най-вече с това, че предлага модерен многоцелев изтребител на достъпни цени - както за придобиване, така и за експлоатация. Освен това компанията не се притеснява да предложи компенсационно споразумение на България. Друго сериозно предимство е, че Saab работи в тясно сътрудничество с шведското правителство, което предлага финансиране на сделката.

Схемата за това е интересна. Шведското правителство, опирайки се на перфектния кредитен рейтинг на страната, тегли нисколихвен заем, с който се разплаща със Saab. Държавата-клиент, от своя страна, започва да изплаща изтребителите си директно на Швеция. Бразилия, която е клиент на Gripen, финансира своята сделка по подобна схема, като се задължи да изплати 4,6 млрд. долара за 25 години при първоначален 8-годишен гратисен период и фиксирана лихва от 2,19%.

Въпреки че шведското предложение е изключително силно по технически и финансови параметри, слабото му място е липсата на възможност за впрягане на сериозни политически кръгове в тяхна подкрепа. Което не може да се каже за американските F-16.

Изневиделица и патрулни кораби

И ако придобиването на нов изтребител е една от постоянните теми в общественото пространство, то обновяването на Военноморските сили на България е от въпросите, за които рядко се говори.

Затова някак изневиделица се оказа, че бюджетът за 2016 г. предвижда и стартирането проект за покупка на многофункционален модулен патрулен кораб за нуждите на ВМС. За това са отпуснати също 80 млн. лева.

Тази идея също не е нова и води началото си от пепелищата на гръмко провалилия се грандомански проект за покупка на многоцелеви корвети.

В началото на 2014 г. министър Ангел Найденов публично лансира предложението да се купят три подобни съда за общата сума от 360 млн. лева. Той настояваше корабите да се построят в България, което би довело разкриване на работни места и договаряне на по-ниски цени.

Реално, идеята е непроменена и до днес. ВМС искат поне три такива кораба, които да заместят двете патрулни корвети от Проект 1241.2 („Решителни" и „Бодри") и единственият ракетен катер от Проект 1241.1 („Мълния").

Старите белгийски фрегати от клас Е-71 (на снимката е Дръзки) имат спешна необходимост от модернизация, защото днешните им бойни възможности са почти нулеви

По същество това ще са неголеми съдове (по-малки от наличните фрегати), които имат сравнително леко оръжие (многофункционално оръдие, плюс малокалибрени оръдие и картечници) и гъвкаво (модулно) бордно оборудване, което им позволява да участват в редица операции.

Могат да бъдат използвани например за борба с пиратството, ескорт на търговски съдове, търсене и спасяване, борба с контрабандата, поддръжка на специални операции, охрана на морската икономическа зона на страната и др. На борда им може да се базира вертолет, както и бързи моторни лодки за инспекции и десант.

Военните моряци не крият амбициите си да поръчат относително „голи" откъм въоръжение кораби, за да се дооборудват с течение на времето, докато практически не се превърнат в корветите, които ВМС така и не получи.

Предвид мощното лоби, с което разполагат ВМС по върховете на армията (началникът на отбраната е морски офицер, както и съветникът на президента по военните въпроси) изглежда, че те са изтъргували съгласието си за стартирането на изтребителната програма срещу едновременното задвижване на техния план за придобиване на модулни патрулни кораби.

Макар и всичко около въпросните модулни патрулни кораби да изглежда обградено с добри намерения, има реална опасност и този флотски проект да се провали, както се случи с неслучилата се покупка на четири корвети.

Първият основен проблем пред ВМС: отнякъде трябва да се купи готова конструкция за подобен кораб, тъй като у нас няма капацитет за проектирането му. След това трябва да се намери изпълнител. Въпреки, че в България все още има три морски корабостроителници, единствено варненската „Делфин" има подобна възможност. Там наскоро бяха построени две корвети за Екваториална Гвинея.

Българската корабна индустрия може да построи само металния корпус на бъдещите кораби. Всичко останало - включително двигатели, системи, електроника и въоръжение - трябва да бъде доставено отвън.

Датският Knud Rasmussen илюстрира този клас съдове

Друга сериозна опасност за този проект идва от сблъсъка на свръхамбициите на ВМС и финансовите ограничения на страната. Преди 7 - 8 години помпането на проекта за корветите с все повече и повече изисквания доведе дотам, че четирите френски кораба от клас Gowind ни се предлагаха за 1 млрд. евро.

Кой губи

Големият губещ от ударното наливане на пари във военни проекти са Сухопътни войски.

Техният основен модернизационен проект е свързан с оборудването на батальонните им бойни групи с нови бойни машини. Очевидно, това ще бъде отложено в бъдещето.

Едва ли всички по етажите на МО са доволни от задвижването на двата големи проекта за изтребителите и патрулните кораби за ВМС. В последните месеци оттам идват различни сигнали, включително и за тотално отричане от покупка на нови изтребители, за сметка на малка модернизация на МиГ-29 в Полша и закупуване на нови радари.

Сериозно е и лобито, което иска да прокара сделката за бойните машини за пехотата, като имаше усилия от страна на американската компания Textron да произвежда в България БТР-ите Guardian по лиценз.

Така или иначе, първите стъпки за придобиването на нови изтребители и патрулни кораби са вече направени. Остава да видим дали чиновниците в МО ще се справят с двата мащабни проекта, чиято обща стойност може да достигне и надхвърли 1,5 млрд. лева.

От качеството на тяхната работа зависят способностите на въоръжените ни сили в следващите много десетилетия.