27 годишнина от кървавото покушение на площад "Тянанмън" идва с новината, че китайските власти са затегнали мерките за сигурност около площада в центъра на столицата Пекин.
Както всяка година и тази, властите правят всичко възможно споменът за това събитие да не стане общ.
"Тянанмън" беше определящ момент за цяло поколение китайци.
Той започна като серия демонстрации, водени от студенти, интелектуалци и работнически активисти и завършили с около 10 000 ранени и 2000 убити, предимно студенти и млади хора.
На 4 юни 1989 г. Китайската комунистическа партия изпраща 200 000 войници с танкове, за да сложат точка на исканията за по-големи политически свободи и край на корупцията в Китай - проблеми, все така сериозни и в наши дни.
27 години по-късно полицията проверява документите за самоличност и претърсва чантите на всеки, който иска да отиде на "Тянанмън". А журналисти от агенция Associated Prss бяха принудени от органите на реда да напуснат площада с аргумента, че нямат разрешително.
Затегнатите мерки за сигурност днес показват, че управляващата Китайска комунистическа партия продължава да е много чувствителна по тази тема, която остава табу в страната. Отбелязването на годишнината е забранено в Китай под каквато и да било форма.
Официалната власт има ясно заключение относно "Тянанмън" - става дума за контрареволюционен бунт, организиран от малка и непредставителна част от гражданите, която е трябвало да бъде елиминирана, за да не пречи на китайския икономически прогрес.
Всъщност "Тянанмън" беше спонтанно въстание,
което обедини много различни хора - студенти, работници, интелектуалци. Всички те се събираха на различни публични места в цял Китай в продължения на седмици. Говореха за конституционно гарантирани права и свободи. Искаха свободата да се събират, да избират, има демократична преса.
На площада се изпълняваха песни на Боб Дилън, студенти издигнаха макет на Статуята на свободата срещу портрета на председателя на ККП Мао Дзедун, а Пекинският симфоничен оркестър свири импровизации на "Одата на радостта" на Бетовен.
Избликът на здрав разум на това поколение, осмелило се да надигне глава, е голямо събитие за китайския народ.
Това беше момент на креативност, на проява на индивидуализъм в едно толкова колективистично общество като китайското.
Протестиращите основаха импровизирания Демократичен университет, в който се четяха лекции за Френската революция. Пееха, танцува, изразяваха себе си.
Когато правителството отказа диалог, стотици студенти завързаха бели кърпи на главите си и обявиха гладна стачка.
Другата страна на монетата обаче не беше толкова креативна - комунистическата партия се показа като режим, готов да убива своите невъоръжени граждани в името на властта.
Аргументът са смъртта на стотици не звучи издържано - да се "възстанови реда" и да се гарантира бъдещия напредък на страната. Но когато танковете са на площада кой ли спори за аргументи.
Резкият икономически растеж на Китай през последните години, разбира се, не се дължи на жертвите от "Тянанмън", а на китайски работници, които са готови да работят при лоши условия на труд и срещу ниски заплати.
Репресиите на комунистическата партия обаче, които и до днес продължават при всяко споменаване на "Тянанмън", показват един дълбок комплекс и вина за кръвопролитията и терора.
