Заплаха ли са милениалите за военната мощ на САЩ

Риск ли е възходът на милениалите за лидерската позиция на Америка в глобален мащаб? Мнозина американци, които смятат, че мястото на страната им като "глобален полицай" е оправдано, вярват и в това.

Неотдавнашно проучване на Чикагския съвет по глобалните въпроси показва, че 47% от милениалите (онези, които са родени между 1981 и 1996 г., наричани и поколението Y) смятат, че САЩ трябва да "останат" извън световните отношения, а само 51% смятат, че страната трябва "активно да участва" в това, което се случва по света.

Ако се потърси сравнение с предишните генерации, това е най-пацифистки настроеното досега поколение от началото на Първата световна война насам.

При бейби бум поколението (родени между 1946 и 1964 г.), както и това между войните (1928-1945 г.) подкрепата за доминиращата роля на Америка в глобален мащаб често е над 70%.

На фона на задаващите се междинни избори за Конгрес в страната, мнозина експерти и коментатори са на мнение, че именно гласовете на младото поколение ще са решаващия фактор за изхода от вота. А случи ли се това, вече е почти сигурно, че на президентските избори през 2020 именно милениалите ще са тези, които ще определят кой ще е следващият президент на САЩ.

Въпреки всички притеснения относно тази генерация обаче, самото отношение към външната политика на страната е значително по-комплексно.

Въпреки че има реални признаци за умора от световното лидерство, по-младите американци не се противопоставят на ангажираността на страната със света, стига това да е взаимно изгодно и да не включва използване на сила.

В този смисъл дори те остават изключително положително настроени към външното ориентиране на страната, по свой си начин.

За сметка на това обаче в сравнение с предишните генерации те са много по-силно против употребата на военна сила или силово налагане чрез наказателни санкции и други дипломатически похвати. Но това не се усеща само при тях, но и в поколението Х (родени между 1965 и 1980 г.).

Скорошно изследване на Тексаския университет в Остин показва, че само 44% от милениалите и 54% от поколението Х са на мнение, че силната армия е от основно значение външната политика на САЩ.

Милениалите също така показват много по-ниска подкрепа за въздушните удари над Сирия и Башар Асад или срещу "Ислямска държава". Те дори показват липса на висока подкрепа за оказване на помощ на съюзниците на страната в Далечния изток като Южна Корея и Япония при евентуален конфликт.

Защо хората от поколението Y изразяват различни предпочитания към външната политика продължава да бъде въпрос на дебат.

Най-честите аргументи тук се съсредоточават върху възрастта и актуалните събития. С напредването на възрастта хората (в Америка) се интересуват все повече от външната политика, виждат повече смисъл в това САЩ да бъде глобален лидер и започват да зачитат повече и военната сила на страната.

Тъй като милениалите са най-младото активно поколение, по тази теория следва и те да са най-малко интересуващи са от външната политика и военните интервенции като начин за решаване на проблеми.

Реалността обаче е, че младите хора не винаги са били по-малко интернационалистки настроени спрямо своите родители. Пример за това е генерацията на американците, родени между войните - 1928 до 1945 г., които са далеч по-милитаристично настроени спрямо тези преди тях. Въпреки това от тях насам всяко следващо поколение показва все по-малко желание САЩ да се бърка силово в международните отношения.

Другият възможен аргумент за по-различните възгледи на милениалите по отношение на външната политика подчертава силата на настоящите събития, по-официално наричани "ефект на периода".

Според тази теория неуспешното използване на военна сила от Америка през последните 17 години на война срещу тероризма потиска подкрепата на всички американци за милитаризма, а не само сред милениалите. По същия начин, когато започва война, американците се събират около флага и изразяват висока подкрепа за военна намеса.

И в тази теза определено има смисъл. През 2002 г., когато САЩ тепърва започваше военната си намеса в Близкия изток, мнозинството от всички поколения изразяваше подкрепата си за войната, така както е и при ранните етапи на войната във Виетнам.

Ефектът на периода обаче не може да даде обяснение защо милениалите константно заявяват по-малко подкрепа за използването на военна сила, отколкото генерациите преди тях, дори когато предпочитанията им се променят в отговор на настоящите събития.

И макар и двата фактора да са на лице и частично да обясняват този феномен, има и трета версия - важните събития, които са оказали трайно влияние през годините, в които се е формирал характерът на хората.

В основата на този аргумент е т.нар. "критичен период" - концепция, предложена от влиятелния социолог Карл Манхайм преди близо 70 години. Според неговата хипотеза състоянието на света и важните събития, променящи света, оказват значими и постоянни ефекти върху нагласите на младите хора, чийто характер и позиции тепърва се формират.

Тази теория обяснява и различните възгледи на всяко поколение в САЩ през гледната точка на доминиращите политически събития по време на ключови моменти.

Така милениалите, които отраснаха в годините на икономическата криза и не особено успешната война срещу терора, имат съвсем различна представа за света в сравнение с бейби бумърите, които растат в периода на огромен икономически ръст в САЩ именно заради отминалата Втора световна война, но отношението им към външната политика наподобява това на хората, родени в началото на миналия век и отраснали покрай Голямата рецесия.

На практика дори и най-възрастните представители на тази генерация, родените около 1981 г., не са съвсем наясно с важността на армията в стратегията на САЩ по време на Студената война.

Казано по-просто, за младите американци войната изглежда като лоша стратегия. И като резултат от това те не споделят доверието на предишните поколения в способността на Америка да използва военна сила за ефективно преследване на националните си интереси.

На по-фундаментално ниво младите американци също са все по-малко вероятно да изразят подкрепата си за американския експанзионизъм.

Това се допълва и от значително по-малката подкрепа за твърдението, че "Америка е най-великата страна на света".

Но дори и на фона на тези пацифистични нагласи, които не са склонни да приемат оръжието като решение за доказване на величието на САЩ, повечето млади американци остават обвързани с идеята за страната си като медиатор и активен участник в международните процеси. Те подкрепят редица международни договори за защита на околната среда, за икономическо сътрудничество и т.н.

Иначе казано за тях във външната си политика САЩ трябва да има по-малко ястреби и повече гълъби, носители на мирно и икономическо послание.

А съвсем скоро това поколение вече ще започне активно да заема ключови постове във Вашингтон.

Значи ли това, че американските войници малко по малко ще се изтеглят от Близкия изток и други ключови места? И ще се търси ли успокояване на отношенията с Русия, Иран и Северна Корея? Възможно е.

Новините

Най-четените