Едва ли някой се е изненадал особено много от новините в края на миналата седмица за изключително кървав терористичен атентат в столицата на Афганистан, Кабул.
В продължение на дни западните правителства предупреждаваха за опасност от терористична атака в контекста на хаотичното изтегляне на цивилни и военни през летище "Хамид Карзай", но в крайна сметка, въпреки уж засилените мерки за сигурност, най-лошото не е избегнато.
Общо 182 души, включително 13 американски войници, загиват, след като атентатор самоубиец се взривява пред един от входовете към летището. По това време там има струпана тълпа от хора, които чакат да им бъдат проверени документите, а след експлозията няколко терористи се възползват от хаоса, за да открият огън по паникьосаните хора.
Атаката е показателна за две неща: потвърждава пълната загуба на контрол над евакуацията от Кабул от страна на американската армия и силите на НАТО, както и че местният клон на "Ислямска държава" ще има все повече претенции за влияние в Афганистан, възползвайки се от текущия хаос.
Именно крилото "Хорасан" на ИД пое отговорност за атентата чрез официалната медия на организацията "Амак", която съобщи, че човек на име Абдул Рахман ал-Лоугари "е извършил мъченическа мисия на летището в Кабул."
Групировката се появява в началото на 2015 г., когато отцепническо крило от Тахрик-и Талибан (организация на талибаните в Пакистан) се обявява във вярност към глобалната мрежа на ИД, която в онзи момент е на върха на своята сила, владеейки огромни части от териториите на Ирак и Сирия.
Избират името "Провинция Хорасан", реферирайки към исторически регион от днешен Афганистан, Пакистан, Иран и Туркменистан, който някога е попадал в рамките на Умаядския халифат. От своя страна, с думата "провинция" те подчертават, че въпросната територия е неизменно свързана с по-голямата идея за създаване на ислямски халифат според крайните разбирания на ИД.
Така през последните няколко години клонът "Хорасан" успява да се яви като една още по-радикална алтернатива на "Ал Кайда" и талибаните и привлича пакистански и афганистански джихадисти, които са недоволни от ръководствата си или не смятат своите организации за достатъчно крайни.
По тази логика се следва стриктно стриктно придържане към най-екстремните форми на сунитския салафизъм и стесняване на границите на вярата до положение, в което процедурите за обвинение в неверие и вероотстъпничество са прилагани и за най-дребните неща, а наказанията са сурови и безкомпромисни.
Макар и да се възприемат като част от салафитското течение в сунитския ислям, за привържениците и идеолозите на ИД, почти всички останали салафити реално са неверници и вероотстъпници и следователно - врагове, срещу които е абсолютно задължение да се води джихад.
Това по естествен път превръща "Ал Кайда" и талибаните в съперници и конкуренти на "Ислямска държава", а трите организации са в непрекъснат конфликт през последните години.
Основната цел на мрежата е установяване на "уилая" (вилает или провинция), която да обхване древната територия на Хорасан. В този смисъл естествена цел на атаките им, освен Афганистан, представляват Иран, Пакистан и Туркменистан.
"Бастионът" на ИД е в провинциите Нангахар и Кунар по труднопроходимия район на границата с Пакистан, като организацията успява ефективно да извършва терористични операции и далеч извън рамките на своето оперативно поле. Предпочитани цели са храмове, сватби или масови събирания в големи регионални центрове.
Така през март месец тази година е нападнат храм на сикхи в Кабул, а при атаката загиват няколко десетки души. При друг самоубийствен атентат по време на политическо шествие в град Мастунг в Пакистан са убити близо 190 цивилни. По време на парламентарните избори през 2018 г. пък е нападната избирателна секция и са убити 70 жертви.
Към момента не е много ясно с какъв военен потенциал разполага организацията. Смята се, че той е в порядъка на 1000-3000 активни бойци, но без да е ясно колко голяма е мрежата от симпатизанти и терористични клетки. Сблъсъците с правителство, коалиционни сили, талибани и Ал Кайда до голяма степен обезкървяват ИД, като организацията губи поредица от лидери от 2015 г. досега.
Въпреки това "Хорасан" проявява завидна гъвкавост и способно да се възстановява. Много вероятно голям брой нейни членове успяват да избягат от затвори из страната в хаоса на настъплението на талибаните към Кабул и съумяват да се снабдят с модерно оръжие, изоставено от отстъпващата правителствена армия.
С дръзкото си и брутално нападение срещу летището в Кабул ръководството на клона "Хорасан" иска да демонстрира сила и в същото време да си осигури предимство пред талибаните и "Ал Кайда" в текущата идеологическа и кадрова конкуренция между тях.
Отправено е и послание че за разлика от останалите, ИД не преговаря с американците и в този смисъл може да бъде единствен представител на ислямската общност.
Едновременно с това се прави опит да се урони и доверието в талибаните и способността им да гарантират сигурност, ред и спокойствие. От друга страна, активността на ИД може да даде международна легитимност на талибанското управление и да го превърне в партньор за чужди правителства в контекста на глобалната борба с ИД.
Може да се каже, че на хоризонта се очертава скорошна ескалация на насилието от всички страни с потенциал страната да се потопи отново в гражданска война и трайна нестабилност.
В подобни условия територията на Афганистан много лесно може да се превърне в притегателен център за джихадисти от цял свят. Радикалните идеи виреят най-добре в условията на хаос и несигурност, а Афганистан е на път да се превърне за пореден път именно в такова място.
