Какво правят Кадировците в Украйна

Чеченци в Украйна. Не, не става въпрос за малкото малцинство от няколко хиляди души, живеещо мирно в страната от десетилетия, а за корпус от специални сили, който бе изпратен като част от руската офанзива.  

Още в края на миналата седмица стана ясно, че са пропътували разстоянието от около 1800 километра от столицата си Грозни, за да бъдат разположени в района на Киев, като мобилизацията им започна десетина дни преди началото на военните действия.

От своя страна в петък лидерът на Чеченската република Рамзан Кадиров обяви официално, че неговите сили ще се включат на фронта в Украйна.

"Президентът [Путин] взе правилното решение и ние ще изпълним неговите заповеди при всички обстоятелства", каза той във видеообръщение в социалните мрежи. Кадиров още се похвали, че при нужда може да набере 70 000 доброволци, които да участват в най-горещите точки на Украйна.

Сега не е ясен техният точен брой, но по всяка вероятност става въпрос за корпус от 2500-4000 души, действащи около Киев, по левия бряг на река Днепър.

Защо обаче те са изпратени там?

Русия без съмнение е сред водещите военни сили, която в продължение на месеци струпва десетки хиляди войници и техника по границата с Украйна, подготвяйки своята офанзива.

Защо тогава е нужно изпращането през цялото това разстояние на един сравнително малък корпус етнически чеченци мюсюлмани да водят война на чужда територия, при условие, че на терен вече има всичко необходимо за провеждането на "операцията"?

Отговорът е лесен и се крие в тяхната мрачна репутация. Те трудно биха променили баланса на силите в една война, но за сметка на това имат достатъчно потенциал да окажат психологическо влияние на противника заради общоприетите стереотипи за жестокостта на чеченските войници.

Тази репутация се изгражда през последните десетилетия в хода на двете чеченски войни и изключителните жестокости, извършвани от различните фракции през това време.

Всъщност генезисът на военното формирование, което действа в момента в Украйна, може да се проследи именно до началото на първата война през 1994 г. То се издига като въоръжена бунтовническа милиция под лидерството на бащата на Рамзан Кадиров - Ахмад. Затова и подразделението още от тогава е известно като Кадировци.

Първоначално те са отдадени на чеченската кауза за независимост и се бият срещу руската армия. По време на периода между двете войни и смъртта на Джохар Дудаев, самият Ахмад Кадиров успява да се издигне като лидер, използвайки влиянието на своите бойци.

Това обаче се променя няколко години по-късно, когато Кадиров-старши заема страната на руснаците и застава срещу силите на ислямистките сепаратисти.

Така си спечелва и благословията на новия президент Владимир Путин, който го назначава за глава на автономната република.

През 2004 г. Ахмад Кадиров е убит при бомбен атентат на стадион "Динамо" в Грозни, а властта се предава на сина му, който по това време вече е станал водач на въоръжените сили. През следващите няколко години младият Кадиров напълно инкорпорира милицията в състава на руските въоръжени сили и се отървава от всички стари кадри, които са участвали във войната като сепаратисти.

Така осигурява пълна лоялност към Москва и изиграва основна роля в умиротворяване на региона и справяне с всички останали бунтовническо-ислямистки фракции. Това обаче се случва на фона на много обвинения от страна на правозащитни групи за извършване на военни престъпления, включително изнасилвания, екзекуции и изтезаване на затворници и военнопленници.

Разследващият журналист Анна Политковская разказва за много подобни случаи на зверства, извършени от руските служби за сигурност, подпомагани от Кадировците.

Смята се, че именно критиките ѝ към руския президент Владимир Путин и вече станалия му дясна ръка Рамзан Кадиров, са сред причините тя да бъде убита в Москва през 2006 г.

Оттогава насам Кадировците служат като лична гвардия на своя лидер и той ги използва широко като средство за репресии срещу ЛГБТ малцинството в Чечня и изобщо всяка една друга потенциална форма на опозиция.

През 2017 г. пък е изпратен и военен корпус в Сирия със задачи да действа предимно като военна полиция в района на Алепо и северната част на страната, където има немалко сирийски етнически чеченци.

В Украйна обаче такива общо взето няма, даже напротив - Кадировците нямат абсолютно нищо общо с православното мнозинство славяни, което живее около Киев. Така в желанието си да сплаши украинците, използвайки мрачната репутация на чеченците, всъщност Путин създава условия за появата на едно особено опасно етно-религиозно противопоставяне.

Най-вече, ако вземем предвид до какви крайности могат да стигнат не по-малко противоречиви украински подразделения като неонацисткия батальон "Азов", чиито членове вече отпращат закани от религиозно естество към чеченците.

Едно подобно противопоставяне подкопава и усилията, които руснаците видимо полагат, за избягване на цивилни жертви и радикализиране на населението срещу руската армия.

В момента очевидно тактиката не сработва.

А украинците съвсем не изглеждат уплашени от ордата Кадировци.

Webcafe Анализ

Как украинците успяват да удържат Киев

Путин опита рисков гамбит, който не сработи