Руската инвазия в Украйна или така наречената от Владимир Путин "специална военна операция" за "демилитаризация и денацификация", навлезе в своя пети ден на интензивни боеве.
Досега обаче руската армия не изглежда да изпълнява всички свои поставени задачи и на места тя не само че не може да осъществява сериозен напредък, но и претърпява много значителни загуби.
За разлика от фронта в Донбас и Мариупол по азовското крайбрежие, което по всяка вероятност ще бъде загубено изцяло от украинците, то на север и северозапад при Харков и Киев нещата съвсем не изглеждат добре от руска перспектива.
Още през първия ден стана ясно, че основен приоритет ще бъде установяване на контрол над административния и финансов център на Украйна и изпълняване на някоя от двете цели: залавяне на президента Володимир Зеленский и ключови фигури от правителството или, като алтернатива, притискането им към безусловна капитулация.
Изпълняването на някоя от тези задачи ще позволи на Москва не само да приключи войната с категорична победа, но и ще даде възможност да се преговаря със западните лидери от позицията на страна-победител и възможност за поставяне начело на Украйна на правителство в силна зависимост от желанията и целите на Кремъл.
В този смисъл руската армия заложи не толкова на изненада, тъй като Киев винаги е представлявал очевидна и уязвима цел с оглед близостта си до беларуската граница, колкото на скоростта.
С първите часове на офанзивата руските сили напреднаха успоредно по течението на река Припят, завладяха АЕЦ Чернобил и общо взето до края на деня бяха достигнали в близост до подстъпите към столицата по левия бряг на Днепър.
Междувременно се извърши въздушно десантна операция за овладяване на летище "Антонов" в предградието Гостомел с цел то да бъде използвано като логистичен хъб за снабдяване по въздух на напредващите сили.
Satellite imagery of the Antonov airport in Hostomel, Ukraine, NW of Kyiv. You can see the damage caused by recent airstrikes and heavy fighting in and near the airport. 📸: @Maxar pic.twitter.com/qtJLtRGorG
— Christopher Miller (@ChristopherJM) February 27, 2022
Тук някъде идва и първият неуспех. Самото летище е превзето първоначално, но в рамките на часове украинците си възвръщат контрола над него след контраатака, а вследствие на техните действия полосата е извадена от строя, което прави аеропортът негоден за транспортни самолети към момента.
Все пак с пристигането на основните руски сили на следващия ден "Антонов" е превзето окончателно.
Десантчици опитват да овладеят също военна база "Василков" южно от Киев, както и ключовата водноелектрическа централа при Вишгород, която е важна за електроснабдяването на столицата. И двата опита са отблъснати засега.
По това време започват и набезите на първите диверсантски групи в града за саботиране на важни цели, и всяване на паника и напрежение сред жителите.
Всъщност още след втория ден от офанзивата данни на британското разузнаване показват, че "овладяването на Киев остава задача от първостепенна важност за руската армия", а "сблъсъците в града по всяка вероятност включват участието на предварително разположени диверсантски групи".
Около Киев е изпратен и корпус от няколко хиляди чеченци от специалните сили на Рамзан Кадиров. Част от тях обаче попадат на засада край Гостомел, а сред загиналите се оказва и Магомед Тушаев - един от най-приближените командири на чеченския лидер.
Затова и спокойно може да се каже, че поне към петия ден от началото на войната руснаците са далеч от това да свалят правителството в Киев.
Макар и първоначалният устрем да е успешен, те като цяло подценяват както възможностите за отбрана на украинците, така и желанието им за съпротива.
За това спомогна и решението на президента Володимир Зеленски да остане в столицата, въпреки критичната ситуация и реалната опасност, вместо да се премести далеч на запад в Лвов и да ръководи отбраната от там.
Без съмнение спомага и фигурата на кмета Виталий Кличко, който е постоянно активен в медийното пространство и социалните мрежи, като мотивира гражданите и поддържа духа им висок с личния си пример.
Все пак далеч по-странно изглежда подценяването на военния фактор и надценяването на собствените възможности.
Руската армия има много богат опит в изпълнението на военни операции срещу гъсто населени градски центрове, включително такива с мащабите на Грозни в Чечня или Алепо в Сирия.
Не само това - те отблизо следяха и изучаваха водените от САЩ кампании за превземането на Мосул и Ракка. Неслучайно кампании, защото те представляваха дълги операции в продължение на месеци, през които атакуващите сили поетапно обграждат и напълно изолират градовете, а след това превземат целите квартал по квартал.
Тази примери показаха също и как решителната съпротива на само няколко хиляди обучени отбранители е достатъчна за удържането на подобни градове в продължение на месеци, след което остават хиляди цивилни жертви и пълно опустошение.
I know @Vitaliy_Klychko, the Mayor of Kyiv. He will fight as bravely for Ukraine as he did in the ring. pic.twitter.com/wIuPbiqjTP
— Mike Pompeo (@mikepompeo) February 26, 2022
Тук Путин няма това време. Още повече - той не може да си позволи да проведе същата въздушна кампания на безмилостни бомбардировки, без каквото и да е зачитане на цивилните жертви, тъй като все пак става въпрос за война срещу съседна държава и два народа, които се считат за близки един с друг.
Така че руският президент не може да си позволи да прибягва до крайностите като в Сирия и Чечня, като се опита да извърши бърз опит за преврат и овладяване на близо 3-милионен град в рамките на няколко дни.
А това е нещо, което историята почти не познава. Путин опита рисков гамбит, който не сработи, и сега по-скоро ще се концетрира към южния фронт, за да извлече максимално много ползи с оглед предстоящите преговори за спиране на огъня.
Неслучайно той прибягна и до ядрената карта, нареждайки да бъде повишена готовността на ядрения арсенал в опит да демонстрира сила. Действието му обаче не представлява нищо повече от признак на слабост и признание, че ситуацията не върви по план.
Сега времето тече и то не в негова полза. Киев още се държи, а напредъкът на юг може да се окаже нищо повече от просто един краткосрочен тактически успех и пирова победа.
Проблемите могат да дойдат в дългосрочен план.
Колкото повече се проточва войната, толкова повече ще се появяват и цивилно облечени хора, които отстрелват танкове от упор с ракети Javelin и NLAW. Тези, които са били военни, лесно могат да заменят униформите си с цивилни дрехи и конфликтът да стане една кървава асиметрична война на чужда територия, в която населението приема руската армия за окупатор и нашественик.
Това ще върви успоредно и с радикализацията на все повече хора - крайни и умерени националисти или просто граждани, загубили близки, дом или бизнес вследствие на конфликта.
От 37 милиона души население не е нужно повече от 100 хиляди да достигнат подобно ниво на радикализация. А от там е много къс пътят до поява на украински еквивалент на ИРА и бомбени атентати в Москва и Санкт Петербург.
