Една позабравена точка на напрежение отново припомни за себе си през тази седмица, когато напрежението между Армения и Азербайджан за малко не прерасна в нов военен конфликт. Двете страни взаимно се обвиниха в гранични провокации, довели до смъртта на поне седем азерски войници.
От своя страна, правителството в Ереван съобщава за един загинал военнослужещ, 24 изчезнали и 12, които са останали в плен. Не е много ясно кой е започвал първи, като според Ереван азерите са открили огън по арменски позиции, докато в Баку обвиняват своите противници в "широкомащабна провокация" непосредствено преди ескалацията.
В крайна сметка всичко се успокоява относително бързо след намесата на Русия във вторник.
Тя бе провокирана от арменски апел за съюзническа подкрепа по силата на Договора за колективна сигурност, който задължава Москва да реагира при чужда агресия срещу някой от нейните съюзници.
"Като се има предвид, че имаше нападение срещу суверенната територия на Армения, ние призоваваме Руската федерация да защити териториалната цялост на Армения", каза секретарят на Съвета за сигурност Армен Григорян.
Президентът пък Владимир Путин обсъди в телефонен разговор ситуацията с арменския премиер Никол Пашинян, а руският министър на отбраната Сергей Шойгу говори с колегите си в Баку и Ереван и обеща помощта на Москва за намаляване на напрежението.
Преди да бъде договорено примирието имаше дипломатическа реакция също така от Франция и САЩ - другите два представителя Минската група, която се счита като основен формат за преговори между Азербайджан и Армения от началото на конфликта започнал като следствие от разпада на СССР в края на 80-те.
Така традиционните медиатори (най-вече Русия) в този регион успяха да договорят примирие и поне за момента да осигурят относително спокойствие.
This map shows the current military balance between Armenia and Azerbaijan in Nagorno-Karabakh pic.twitter.com/nVQsf5M9V8
— Samuel Ramani (@SamRamani2) August 10, 2021
Трудно е обаче да се каже колко дълго ще се задържи то.
Текущата ескалация бе най-сериозният сблъсък в региона, откакто приключи 6-седмичната война между Армения и Азербайджан за спорния регион Нагорни Карабах преди година - през ноември 2020 г.
Сблъсъкът причини смъртта на повече от 6500 души и приключи с категорична победа за силите на Баку и чувство на унижение в Ереван. Окончателно решение на конфликта обаче така и не бе намерено.
Спорът за територията продължава вече близо 30 години след края на първата война между Армения и Азербайджан през 1994 г. за населения предимно с арменци регион на Нагорни Карабах (Арцах), който териториално попада в рамките на Азербайджан.
И двете държави продължават да имат претенции към територията, а до есента на 2020 г. ситуацията бе в паритет с регулярни дребни погранични сблъсъци и редки ескалации без последствия.
Положението претърпя радикална промяна след военна офанзива на Азербайджан, която само за 44 дни, използвайки средствата на военната сила и турската помощ във вид на оръжие и наемници, постигна почти всичко, за което три десетилетия Баку се бори неуспешно по дипломатически пътища.
Според тежките условия на мирното споразумение, договорено с руско посредничество, Азербайджан задържа над 50% от територията на Нагорни Карабах, която е завзета по време на конфликта, включително и тясно свързаният с арменската нация град Шуша.
В добавка към това Баку получава още няколко окръга, а Армения поема задължението да осигури през своята територия преминаването на безопасен сухопътен коридор, свързващ Азербайджан с техния ексклав Нахичеванската автономна република.
Русия, от своя страна, като медиатор между двете страни, разположи по новата граница корпус от 1960 войници с цел гарантиране спазването на условията. Срокът на мисията е минимум пет години, а неин приоритет е подсигуряването на Лачинския проход, който остава единствената сухопътна връзка между Република Арцах и Армения.
Прилагането на условията обаче представляват една твърде болезнена за арменците задача, която те правят всичко възможно, за да забавят.
Например Азербайджан обвини Армения и силите за сигурност на Арцах, че при оттеглянето си, са оставили минни полета, които да забавят поемането на контрола върху завзетите области. Нещо повече - над 90 000 цивилни бягат от Нагорни Карабах в посока Армения, а когато в техните домове влизат потомците на азербайджански бежанци от предишните десетилетия, те също попадат на заложени мини.
Даването на достъп до Нахичеван също не върви по план, а това е нещо, което се счита за ключов приоритет в Баку. Става въпрос за така нареченият Зангазурски транспортен коридор, който, според споразумението, трябва да премине през област Сюник в Армения и да свърже Азербайджан със своя ексклав.
Коридорът има изключително голяма геополитическа стойност, тъй като той достига до границата с Турция и реално би представлявал пряката сухопътна връзка на Анкара с Кавказ и Централна Азия.
Именно в този район се случват и част от стълкновенията от последната година, включително и последната ескалация от тази седмица. За Ереван е логично да опитва да забави предаването на контрола върху отсечката през Сюник, тъй като тя представлява суверенна арменска територия.
Тя обаче е част от по-мащабните планове за сътрудничество между Турция и Азербайджан и в този смисъл президентът Илхам Алиев на няколко пъти предупреди, че ако не бъде ускорен процеса на установяване на коридора, ще бъде използвана военна сила.
Така последната серия сблъсъци, на която бяхме свидетели, много вероятно представлява опит за оказване на натиск срещу Ереван.
И най-вече припомняне на резултата от последната война.
