Изминаха повече от 30 години, откакто приключи Студената война - най-мащабното политическо, идеологическо, икономическо и военно противопоставяне в човешката история, в което две суперсили влагаха безпрецедентно количество ресурси и усилия, за да добият превъзходство една над друга.
Това, естествено, бе свързано и с надпревара във въоръжаването, където САЩ и Съветския съюз бяха заети да инвестират огромни средства във военни и космически технологии. В крайна сметка финансовото бреме бе толкова голямо, че реално стана и една от основните причини за колапсa на СССР.
В продължение на известно смятахме, че може би няма да ни се наложи да бъдем свидетели отново на нещо подобно, но последните години като че ли опровергават това, а водещите военни сили отново започват да се ориентират към все по-големи бюджети за отбрана.
Данните на Stockholm International Peace Research Institute за 2020 г. показват увеличение с 2% спрямо 2019 г. до общо 1981 трилиона долара в глобален мащаб. Петте водещи държави САЩ, Китай, Индия, Русия и Великобритания заемат общо 62% дял от тези разходи, а някои като Китай увеличават своя бюджет за 26-а поредна година. САЩ пък от своя страна водят класацията със 778 милиарда долара разходи за отбрана, предвидени за настоящата година.
Един от основните акценти е насочен преди всичко към развитието на новите технологии. Сред тях е изкуственият интелект, безпилотните летателни апарати, стелт технологиите и даже различните методи за създаване на подобрени супервойници.
В областта на ракетите обаче се възобновява и едно старо съперничество. По време на Студената война САЩ и СССР са в надпревара за постигане на преимущество по отношение на своите ядрени арсенали, което включва и развитието на скъпи ракетни и космически програми. Сега фокусът отново попада върху ракетите, като този път погледът е насочен върху тяхната скорост.
По тази линия администрацията на президента Джо Байдън за следващата година предвижда бюджет от 3,8 милиарда долара за развитието на хиперзвукови ракетни технологии, което представлява 20% увеличение в сравнение с 2021 г. В допълнение се очаква да бъдат приети и 8,9 милиарда за инвестиции в способности за отбрана срещу подобни заплахи, включително високотехнологични сензори за проследяване и прихващане на хиперзвукови крилати и балистични ракети.
В случая под хиперзвукова скорост по дефиниция се има предвид скорост поне пет пъти по-голяма от тази на звука, което означава нещо наистина впечатляващо и трудно за постигане поне за сега.
В момента само Русия и Китай твърдят, че официално са въвели на въоръжение подобни оръжия.
Русия разработва програми още от 80-те години, но реално те набират скорост едва през последните две десетилетия. Така през 2019 г. военният министър Сергей Шойгу обявява, че първият полк, въоръжен с най-новия хиперзвуков ракетен комплекс, е застъпил на бойно дежурство.
Става въпрос за "Авангард", която е способна да лети в плътните слоеве на атмосферата с междуконтинентален обхват на действие и скорост, превиващата скоростта на звука с повече от 20 пъти. Когато се придвижва към целта, тя може да извършва дълбоко маневриране във всеки един етап на полета. Подобни възможности я правят абсолютно неуязвим за всяка система за противовъздушна и противоракетна отбрана.
В напреднал етап на тестване е и противокорабната крилата ракета "Циркон" с обхват от около 1000 километра и възможност да се движи достатъчно бързо и достатъчно ниско, така че да пробие противниковите защити.
Последният успешен тест е от края на миналата година, когато руското военно министерство съобщава, че фрегатата "Адмирал Горшков" е успяла да порази цел на разстояние от 300 км. в Северния ледовит океан.
Не е случайно, че руснаците залагат на противокорабна ракета. Смята се, че именно хиперзвуковите оръжия могат да се окажат една от най-големите заплахи за американските ядрени самолетоносачи. По принцип те разчитат на многокомпонетна защитна система, която е базирана на Aegis - интегрирана мрежа от автоматизирани корабни средства за мониторинг, контрол, проследяване и реакция срещу всякакъв тип заплахи.
Проблемът е, че една хиперзвукова ракета се движи толкова бързо, че просто може да не остави време за реакция на "Aegis" и всяка друга подобна система. Така че едно успешно въвеждане на хиперзвукови оръжия във флота би могло да постави под въпрос американската морска доминация и изобщо идеята за неуязвимост на самолетоносачите.
В подобен дух са и коментарите на вицеадмирал Джон Хил, който служи като директор на американската Служба за противоракетна отбрана.
"Нашите самолетоносачи вече са изправени пред заплахите от хиперзвукови оръжия, които враговете ни използват", казва той съвсем наскоро в изявление пред сенатската комисия за въоръжените сили.
Друг проект, който е близо до осъществяване в Русия, е балистичната ракета "Кинжал". За нея руснаците твърдят, че има обхват от 2000 километра, достига 10 пъти скоростта на звука и може да предприема защитни маневри във всеки един етап от полета си. За разлика от "Циркон", тя може да бъде въоръжена с ядрени бойни заряди и може да се изстреля от самолет.
Още една държава, която има значителен напредък в тези технологии е Китай.
Още през 2019 г. по време на военен парад в Пекин е показана за първи DF-17 - хиперзвукова система, за която се смята, че напълно оперативна и има среден обхват между 1800 и 2500 километра. В процес на разработване са и други подобни оръжия.
В този контекст може да се каже, че страните от НАТО, начело със САЩ изостават с няколко години от Китай и Русия, но работят усилено по свои проекти. Към тях трябва да се прибавят Индия, Австралия и Япония, които самостоятелно или в сътрудничество с други страни също развиват хиперзвукови ракети.
Мотивите на всички са общо взето сходни и се обобщават от страха другите да не придобият достатъчно голямо стратегическо предимство, което да даде опции за нанасяне на превантивен удар и ликвидиране на възможностите за отговор.
Така се създават условията за едно ново глобално противопоставяне и надпревара във въоръжаването.
Разбира се, идеята на подобни оръжие е всъщност да не бъдат използвани никога, като те имат предимно превантивен характер в по-общата концепция за възпиране на противника, който трябва да бъде разубеден от предприемането на застрашителни действия.
Все пак самото съществуване на подобен тип надпревара във въоръжаването ясно показва, че международните отношения още дълги години ще бъдат основани на предимно конфликтна и конкурентна основа.
