Преди по-малко от седмица немските власти извършиха арести на група антиваксърски активисти, заподозрени в заговор за убийството на местни политически фигури.
Тяхната мотивация е водена от противопоставянето на ограничителните мерки срещу разпространението на COVID-19, а намерението им е било да извършат покушение срещу министър-председателя на провинция Саксония Михаел Кречмер.
Това се случва на фона на новопоявилия се Oмикрон вариант на коронавируса, който принуди редица западноевропейски държави отново да наложат ограничителни мерки и локдауни в навечерието на коледните празници, като по този начин провокират антиваксърски и антиправителствени протести.
Протестите обаче могат да бъдат само част от проблема, а случаят от Дрезден ясно показва до какви крайности могат биха могли да ескалират действията на различни екстремисти.
В случая не може да става въпрос за един изолиран случай в Германия, а за нещо, което се превръща в съвсем реална заплаха.
Показателен е пример в Белгия от пролетта на тази година и действията на Юрген Конингс, снайперист-ветеран от мисии в Босна, Косово, Ирак и Афганистан.
"Присъединявам се към съпротивата. Не ме интересува дали ще живея или ще умра. Ще бъде по моите условия, ще изживея последните си дни, както искам. Знам, че ще стана враг на държавата. Ще ме търсят и накрая ще ме намерят. Готов съм", пише той в прощално писмо до съпругата си.
Конингс отказва да живее в страна, която, по думите му, се управлява от лекари, и затова неколкократно заплашва да убие професор Марк Ван Ранст - един от водещите белгийски вирусолози и съветник на правителството по отношение справянето с COVID-19.
В крайна сметка войникът открадва от поделението си няколко гранатомета и автоматично оръжие и в продължение на часове издирва Ван Ранст в жилището му. Когато не го намира там, се укрива в гориста местност, където след месец издирване от властите, е намерен мъртъв с куршум в главата.
В сферата на сигурността подобни типове се наричат "самотни вълци" - екстремисти или терористи, които не са свързани с определена мрежа и действат напълно сами. В Германия обаче става въпрос за цяла група арестувани, които са обсъждали плановете си в Telegram канал заедно със стотици други.
Друг Telegram канал от Италия пък се нарича "Basta Ditatura" ("Стига диктатура") и има няколко десетки хиляди членове, предимно с крайнодесни и антиваксърски убеждения, които не се притесняват да призовават за публични екзекуции.
Неслучайно през ноември полицията задържа най-агресивните, някои от тях в основата на протести в северната част на страната, при които се стигна до сблъсъци с полицията и насилие.
Наблюдава се едно ясно разминаване на границите между крайнодесни или крайнолеви екстремисти, антиваксъри и хора вярващи в конспиративни теории относно коронавирус пандемията.
Именно екстремистите в известна степен спомагат за разпространението на лъжливи новини и дезинформация, като капитализират от натрупващото се недоволство и напрежение срещу необходимостта от налагане на непопулярни мерки за справяне с пандемията.
Нека не забравяме, че в България също има подобни мрежи, които от години прокарват проруски тези, извършват военни обучения и призовават за насилие и радикална смяна на управлението.
Тези групи набраха популярност покрай кризата с мигрантите, а откакто на дневен ред се появи коронавирус кризата, съвсем открито изпращат откровено агресивни послания.
"Психопатите няма да спрат да унищожават света, докато ние не ги изтребим до крак" е само едно от тях, а в друго се говори как "незаконните управници са бъдещи клиенти на военните трибунали." По-лошото е, че подобни публикации стават все по-популярни и харесвани през социалните медии.
Организациите са малки, но с достатъчен капацитет да провеждат "лов на бежанци", обучения по "самоотбрана", използване на оръжие, както и да сътрудничат с други екстремистки мрежи в Европа.
В този смисъл радикалните им послания комбинирани с недоволството срещу COVID-19 ограниченията лесно биха могли да създадат един български "Гюнтер Конингс".
Реториката е сходна с тази на други сходни мрежи и общества, които намират общ език, разбирайки ситуацията като война.
Те представят всички противоепидемични мерки като съзнателен план за трайно ограничаване на личните свободи, който в крайна сметка да превърне хората в роби на една неясно дефинирана диктатура. Изказани от хора, които говорят за "военни трибунали" или "публични екзекуции", подобни твърдения изглеждат повече от цинично.
Вторият основен елемент от реториката им е свързан най-вече с дехуманизацията на противниците, начело на заговора, без значение дали става въпрос за политически, икономически елит или "фармацевтичната мафия".
В българския случай най-често се използват епитети като "сатана", докато едно от най-мащабните конспиративни движения QAnon обяснява за тайно общество от педофили-сатанисти, които ръководят глобална мрежа за трафик на деца.
С подобни колоритни представи за врагът, не е изненада, че насилието изглежда напълно оправдано за такъв тип екстремисти. Особено в контекста на пандемията, която създаде добри условия за обединение на привидно различни групи и онлайн общности, чиито агресивни настроения се подхранват чрез токсична комбинация от дезинформация, конспиративни теории и популизъм.
Със сигурност не става дума за единно движение с общ център, а по-скоро за множество различни групи, които под някаква форма вярват в по-широкия световен заговор, пречупвайки го през призмата на своите локални и регионални реалности. За момента са малки и неорганизирани, а с отминаването на пандемията много хора вероятно ще се откажат от тези идеи.
Други обаче тепърва ще започват да вярват в тях.
Пандемията сама по себе си се оказа изключително благодарна за всякакви антиправителствени екстремисти, чакащи удобен повод, за да промотират себе си, яхвайки вълната на общественото недоволство и невежество.
В момента техните радикални послания звучат актуално, и макар типове като Конингс да са рядкост, самото им съществуване сигнализира за наличието на потенциален проблем, тъй като идеологическата екосистема на тези екстремисти в момента процъфтява, пуска корени и уронва в дългосрочен план доверието в демократичните институции.
