Сблъсъци, десетки убити и ранени, ракетни обстрели и въздушни удари - конфликтът между Израел и палестинските въоръжени групировки в Газа отново ескалира и достигна до прага на открита война за първи път от 2014 година насам.
Само за няколко дни от началото на седмицата бригадите Ал Касам (военното крило на Хамас) и друга палестинска радикална организация "Ислямски джихад" - изстреляха над 1500 ракети от Ивицата Газа, а от своя страна израелската армия отвърна с артилерийски и въздушни удари.
В резултат на това според данните на министерството на здравеопазването в Газа има 83 цивилни жертви, включително 17 деца, а ранените са стотици.
Досега противовъздушната отбрана на Израел успява да се справи с около 90% от атаките, но това не е достатъчно, като немалко ракети попадат в цивилни зони и убиват невинни граждани. Така от началото на ескалацията са загинали седем цивилни и един войник, убит при атака с противотанкова ракета на Хамас.
В същото време време избухнаха протести на арабското население в Израел, като на места тълпите влязоха в открит сблъсък със силите на реда. Най-тежко е положението в Лод, където бе въведен вечерен час, а кметът Яир Ревиво определени ситуацията като "гражданска война" пред местния "Канал 12".
Реално от Втората интифада, започнала през 2000 г, досега има няколко военни ескалации между Израел и палестинските въоръжени групировки. За първи обаче напрежението по подобен начин избухва и сред палестинско-арабското малцинство в страната, което е около 20% от цялото население.
През последните години последователни правителства не положиха достатъчно усилия за интеграция на арабския сектор, а от своя страна самите арабски граждани на Израел продължават да живеят с чувството, че са дискриминирани.
Дори съвсем наскоро се стигна положение, при което авторитетни правозащитни организации като Human Rights Watch открито да обвиняват Тел Авив в провеждането на политика на апартейд в "областта между Средиземно море и река Йордан", където "Израел, с някои изключения, упражнява почти пълен контрол".
Подобно обвинение е доста сериозно и аргументирано, но и в немалка степен пресилено.
Все пак това не променя факта, че израелските правителства не могат да се справят с растящата безработица сред младите араби, които лесно попадат под влиянието на ислямистки движения.
Враждебността и напрежението допълнително се подклаждат от фундаменталистки и крайни еврейски групи, някои с политическо представителство, които бяха в центъра на сблъсъците в Йерусалим.
Именно оттам тръгна всичко преди няколко седмици, когато демонстрации на крайнодесни евреи около свещеният за мюсюлманите религиозен комплекс на Храмовия хълм провокираха агресивния отговор на палестинските тълпи. Ситуацията се усложни от наложените ограничения за посещения на джамията Ал Акса по време на свещения месец Рамадан, като по този начин бе отказан достъпа на хиляди поклонници.
Другата основна причина се оказа деликатният правен казус с изселването на палестински семейства от квартал Шейх ал Джарах в Източен Йерусалим. Случаят достигна до Върховния съд и провокира международни критики, като отново привлече вниманието върху един от основните проблеми с израело-палестинския конфликт - строежът на еврейски селища на палестинска територия. Решението на съда по конкретния случай бе отложено, но това не помогна за намаляване на напрежението и насилието в града.
От израелска гледна точка става въпрос за обикновен правен спор между еврейска заселническа организация и палестинци, но реално той представлява доста повече. Кварталът е с важно културно-историческо значение, а заселването на евреи в него изглежда като откровен опит за провокация.
Изобщо цялата криза се случва в изключително деликатен и труден момент както в Палестинската автономия, така и в Израел.
От една страна президентът на Автономията Махмуд Аббас отмени за неопределено време парламентарните избори, които трябваше да бъдат първите от 15 години насам и се предвиждаше, че могат да раздвижат застоялата среда сред палестинските политически организации.
В същото време Израел се намира в безпрецедентна политическа криза - страната е на път към пети поредни парламентарни избори в рамките на две години, а премиерът Бенямин Нетаняху е изправен пред тежки съдебни обвинения в корупция.
Погледнато от тази перспектива на лице има една опасна комбинация от фактори, за която вероятно просто е било въпрос на време да избухне.
За момента водещите фракции в състава на Организацията за освобождение на Палестина в Западния бряг общо взето странят от военната ескалация, като инициативата е в ръцете на Хамас и "Ислямски джихад" - двете основни движения в Газа, които през последните години укрепиха своите контакти с Иран.
Това е особено видимо в техния арсенал. В продължение на години в Газа по контрабанден път през границата с Египет или морето се доставяха ракети. Сега обаче двете терористични организации се възползват от натрупания опит и технологично ноу хау и успяват да произвеждат все по-сложни системи по ирански и сирийски образци.
Така за първи път Тел Авив бе засипан с бараж от няколкостотин ракети и се демонстрира възможност да бъдат атакувани едновременно по няколко различни града, затруднявайки в максимална степен израелската отбрана. Освен това Хамас и "Ислямски джихад" разполагат и със сравнително ограничен брой ракети с обсег до 160 километра и възможност да достигнат чак до северния индустриален център Хайфа.
До момента те наистина показват, че могат да действат ефективно и да нанасят щети. Опасността е толкова голяма, че израелските власти се принудиха да затворят международното летище "Бен Гурион" в Тел Авив и да пренасочат гражданските полети към Ейлат.
И все пак капацитетът им не е неизчерпаем и едва ли това темпо на ракетен обстрел може да продължи дълго. От военна гледна точка Израел има очевидното превъзходство в абсолютно всяко едно отношение, военни интервенции в Газа са правени за значително по-малки поводи.
Един логичен следващ етап на ескалацията е евентуална сухопътна операция, по подобие на тази през 2014 г. Подобно решение обаче значително ще усложни обстановката и ще повиши броя на цивилните жертви, а оттам и международния натиск към Израел.
Засега има единствено струпване на сили по границата, като в Тел Авив не се вижда особена готовност за забъркване в нещо подобно. Сякаш последните години бе поставен акцент върху заплахата по северната граница от Хизбула и Иран, а Газа бе оставена на заден план въпреки предупрежденията от там
Сега ситуацията е такава, че изходът от тази криза е пряко свързан с политическото положение в Израел. На фона на опити за формиране на правителство и почти сигурни нови избори, едва ли на някой му се правят големи рискове.
В този смисъл правилният мениджмънт на тази криза много вероятно ще определи кой ще бъде следващият премиер на Израел.
