Тази среща се очакваше с интерес още преди да бъде обявена. След влизането на Джо Байдън в Белия дом беше въпрос на време той и руският му колега Владимир Путин да застнат лице в лице, въпреки че отношенията на САЩ и Русия са в най-ниската си точка от Студената война насам.
Реално това не е първата среща между двамата президенти. Може да се каже, че те са стари познайници и са се виждали лично няколко пъти във времето, в което Байдън беше вицепрезидент на Барак Обама. Последната им среща от този период е отпреди точно 10 години, когато американецът казва на тогавашния руски премиер, че "няма душа".
През последните няколко месеца Байдън, вече избран за президент на САЩ, нарече Путин и "убиец", а Вашингтон наложи нови санкции на Русия заради миналогодишните мащабни хакерски атаки, засегнали десетки държавни институции.
В условията на тази реторика и противопоставяне на всяко равнище (включително и струпването на руски войски по границата с Украйна), едва ли някой е очаквал нещо грандиозно да се случи на срещата на двамата държавни глави в Швейцария, като Байдън по-скоро трябваше да измие лошия вкус, останал след последната среща между Путин и американски президент.
Тогава, през 2018 г. в Хелзинки, значително по-неопитният като политик Доналд Тръмп изглеждаше също така доста по-неподготвен и не на място в сравнение с Путин.
Затова и сега подготовката бе значително по-задълбочена - започна още със срещата на външните министри Блинкен и Лавров в Рейкявик миналия месец и приключи с участието на Байдън на срещите на върха на Г-7 и НАТО, които се проведоха само преди няколко дни.
Те бяха особено важни за американския президент, като той направи всичко възможно, за да потвърди ангажимента си към отношенията със страните от тези организации, най-вече що се отнася до сигурността им. Ярък контраст с това, което правеше Тръмп в своя мандат на управление. По тази причина лозунгът на Байдън неслучайно беше "Америка е отново тук".
Послание с ясния акцент за единство между САЩ и Европа срещу Пекин и Москва, които недвусмислено бяха определени като "заплахи".
Ето защо, въпреки "изтеклите" информации, едва ли е било особена тайна за някого какво точно ще обсъждат двамата президенти при условие, че разделителните линии между САЩ и Русия са пределно ясни - киберсигурността, човешките права, Украйна, Беларус и контрола върху ядрените оръжия.
По отношение на последното в контекста на срещата на НАТО се появиха информации за евентуално обсъждане на възможността за премахване на наземните ядрени оръжия от Европа, което най-вече се отнася до американския арсенал. Това така и не бе потвърдено в официалното комюнике след края на срещата Байдън-Путин, но все пак самата информация за подобна дискусия, "случайно изтекла от източници в НАТО", е възможен позитивен знак в посока Русия.
Така Путин и Байдън се ангажираха да подновят двустранния диалог за контрол над ядрените оръжия, което означава дискусии за бъдещето на стратегическото споразумение New START, подновено през януари до 2026 г., и завръщане на САЩ в Договора за унищожение за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие.
Сам по себе си намекът за премахване на наземния арсенал на НАТО в Европа е много сериозна първа крачка в тази посока. Въпросът е, че по-скоро изглежда като много голям компромис, а в случая не е ясно какво точно е готов да отстъпи Путин.
Това тепърва ще става ясно, когато преговорите започнат на по-ниско ниво по работни групи.
В отделните пресконференции след срещата си в Женева и двамата лидери бяха предпазливи и внимателни в оценките си за няколкочасовите разговори. За Байдън те са "позитивни", докато за Путин са "конструктивни", а двамата са говорили "на един език".
Все пак тук е хубаво да се поясни, че двамата президенти в нито един момент не са оставали на четири очи, като в най-тесния формат около тях са били поне Блинкен и Лавров като един вид буфери. Подобно нещо е напълно нормално при срещи на най-високо ниво с оглед избягването на недоразумения и неразбирателства.
Фактът, че нямаше съвместна пресконференция, е малко по-необичаен, но напълно логичен с оглед на това, че Байдън невинаги изглежда в добра кондиция заради възрастта си в контраст с винаги енергичния Путин.
Доколко обаче наистина са били "конструктивни" и "позитивни" разговорите тепърва ще става ясно.
Русия и САЩ ще върнат посланиците си съответно във Вашингтон и Москва, което означава връщане на предишния статус на дипломатическите отношения и комуникацията между двете държави.
По други въпроси обаче, свързани най-вече с човешките права, ясно се демонстрираха различията - както по отношение на бъдещето на руския опозиционер Алексей Навални, така и относно атаката срещу американския Конгрес в началото на годината. Остават разминаванията и по въпросите за Украйна и Беларус.
Това обаче е нормално и почти сигурно не можем да очакваме промяна. Пробив в охладнелите отношения на Русия и САЩ много трудно може да се случи и е твърде малко вероятен. Особено след само една среща.
Путин управлява вече две десетилетия и е изградил точен модел на поведение и управление, който няма да бъде променен или контролиран. Отношенията с него обаче могат да бъдат менажирани и в този смисъл подновяването на диалога и контактите, даже и в по-твърд тон, работи по-продуктивно, отколкото тяхната липса.
Без диалог, Русия е значително по-непредвидим режим, който вече си позволи да тества "червените линии" на САЩ и НАТО при ескалацията на напрежението с Украйна и струпването на войски.
От своя страна за Путин срещата с Байдън представлява престиж и завръщане в дневния ред по сравнително позитивен начин. Разговор очи в очи с президента на САЩ при всички положения означава легитимност и равноправно отношение.
Нещо, което е особено важно в света на международните отношения, даже и за Русия.
