Изминалият уикенд се оказа особено динамичен в Украйна с напрежение, което ескалира до сблъсъци и стотици нарушения на примирието между правителствените сили и сепаратистите в областите Донецк и Луганск.
На този фон руската армия, позиционирана по границата, премина в бойна готовност, въпреки обявеното по-рано през седмицата намерение за изтегляне, а пък силите в Беларус се оказа, че също ще останат в страната за "неопределено време, колкото е необходимо."
"Във връзка с нарасналата военна активност в близост до външните граници на Съюза и ескалацията на ситуацията в Донбас президентите на Република Беларус и Руската федерация решиха да продължат съвместната проверка на въоръжените сили", се казва в изявление на министерството на отбраната на Беларус.
Според първоначално обявените информация руските войски трябваше да се изтеглят от там след края на 10-дневните учения, започнали на 10 февруари.
"Нито един войник и нито една единица военна техника няма да остане на територията на Беларус след ученията с Русия", каза беларуският външен министър Уладимир Макей в началото на ученията.
Става въпрос за армия от около 30 000 души и бронирана техника, включително балистични ракети "Искандер", зенитно-ракетни комплекси С-400, както и ескадрила изтребители Су-35. Общо взето всичко необходимо за една директна атака срещу украинската столица Киев, която се намира само на 150 км от границата с Беларус.
В тази връзка сателитни изображения на технологичната компания Maxar от 15 февруари показват, че ученията явно са включвали и сценарии на десант през река. На тях ясно се забелязва наличието на понтонен мост, построен през река Припят от беларуската страна на границата - само на 6 км от Украйна.
a new military pontoon bridge across pripyat river in Belarus.
— ian bremmer (@ianbremmer) February 17, 2022
less than four miles from the ukraine border… pic.twitter.com/ZuAKT1AIni
Въпреки това президентът Александър Лукашенко твърди, че с неговия руски колега Путин не искат война.
"Западът плаши целия свят като казва, че се готвим да атакуваме, обграждаме и унищожим Украйна. Само че ние никога не сме имали такива планове", каза той пред репортери по време на посещението си в Москва в петък.
"Ще предоставим всякаква подкрепа на Русия, както военна, така и, ако е необходимо, икономическа. Ще споделим и последното късче хляб с тях и с хората, които страдат в Донбас", допълни Лукашенко и предупреди, че в случай на ескалация "отговорът ще бъде асиметричен".
По същото време в Донецк и Луганск властите вече бяха започнали да организират евакуации на жители в посока Русия, а пък до вечерта започнаха и нарушенията на примирието, дали повод за оставане на руските сили в Беларус.
В случая Путин едва ли може да се надява на по-верен съюзник от Лукашенко, който предостави територията на страната си за евентуален плацдарм при инвазия в Украйна.
През една голяма част от близо 30-годишното си управление той опитва да изгради един сложен баланс в отношенията си със Запада и Русия - да бъде близък съюзник на Москва, но в същото време да има и относително добри връзки с Европа.
Неслучайно през 2014 г. отказва да признае анексията на Крим, използвайки я като начин за поддържане на контакт със Запада.
Така успява да си спечели ролята на медиатор по време на Минските споразумения, а пък Европейския съюз премахва голяма част от санкциите си срещу режима му.
Най-ниската точка в отношенията между Русия и Беларус е достигната през лятото на 2020 г. при публичния арест в Минск на 33 души от частната армия "Вагнер" - само десетина дни преди президентските избори.
Тогава секретарят на държавния Съвет по национална сигурност Андрей Равков отправя директни обвинения към наемниците за опит за дестабилизация на страната.
Всичко обаче приключва с изключително спорните президентски избори, които провокират масови протести и недоволство, последвано от брутално отношение към опозицията, включително и отвличане на пътнически самолет, само за да бъде свален от борда му един популярен правителствен критик.
Затова цялата криза в Беларус покрай изборите и след тях парадоксално се оказа от съществена полза за Кремъл.
Дестабилизацията в Беларус бе достатъчно сериозна, така че да прекъсне флирта на Лукашенко със Запада и да ограничи пространството му за маневриране, като го придърпа отново на изток. При това без да се прилага такава сила, която да събори диктатурата в Минск.
Все пак за Путин е по-добре съседът му да бъде опърничавият, но сходен с него и предвидим диктатор Лукашенко, вместо някаква форма на друго про-западно управление, каквото би било абсолютно недопустимо за Москва.
Сега Беларус отново е враг на Европа с наложени търговски и икономически санкции, докато Путин още през 2021 г. се появи на бял кон с политическа подкрепа и най-вече заем на стойност 1,5 милиарда долара, който да стабилизира беларуската икономика.
По този начин Кремъл си осигури помощта на Беларус, през чиято територия бяха прекарани хиляди имигранти от Близкия изток, за да бъде създадена изкуствена криза по границата с Полша и Литва и в същото време си гарантира, че Украйна ще бъде заплашена и от север, ако се стигне до сегашната ситуация.
А пък Лукашенко иска - не иска ще трябва да се съобразява с руските войски в своята държава.
Колкото е необходимо.
