Гласуването по пощата се превърна във фактора, който даде сили на Джо Байдън за победа в някои от ключовите щати, които определят кой ще стане президент на САЩ.
И сега, докато Доналд Тръмп вече свиква знамената на верните си адвокати, за да вкара изборите във Върховния съд, битката изглежда далеч от решена.
В Европа ситуацията се следи зорко. Залепени за екраните политици и лидери на Стария континент очакват развръзката от битката за Белия дом. И това е нормално - каквото и да се случи в САЩ, то ще даде своето отношение върху европейската политика и трансатлантическите отношения.
Повечето европейци, включително и по-голямата част от лидерите в ЕС, със сигурност стискат палци на Байдън. По време на четирите си години като президент Доналд Тръмп се постара да наруши баланса в отношенията между САЩ и Европа, а поведението му спрямо партньорите от НАТО даде съмнения за жизнеността на Алианса при тази администрация в Белия дом.
Въпреки това обаче Доналд Тръмп има предостатъчно други привърженици сред европейските политици. Радикалната десница на континента залага много на настоящия американски президент и евентуална негова победа определено ще засили техните собствени позиции.
Още в сряда сутринта словенският премиер Янез Янша поздрави Тръмп, веднага след като президентът се обяви за победител - въпреки факта, че милиони гласове, пратени по пощата, не бяха все още преброени. Холандският крайнодесен политик Йост Ердманс пък написа в Twitter, че каквото и да се случи, Тръмп ще е "моралният победител" от вота.
Ясно е какво очакват Янша и другите подобни на него по виждания политици в Европа. Преди четири години изборът на Тръмп даде изключителен тласък на крайнодесните формации на континента и сега те искат това да се повтори.
Заедно с референдума за Брекзит, който се случи няколко месеца по-рано, победата на Тръмп тотално промени политическите настроения в Европа.
Тогавашният лидер на Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) Найджъл Фараж нарече случващото се "глобална революция", а лидерът на "Алтернатива за Германия" по онова време Фрауке Петри определи победата на републиканеца като фактор, който "ще промени САЩ, Европа и света".
Изборът на Тръмп даде същински тласък за една по-безпардонна, по-директна в изказванията си и по-Twitter ориентирана политика от страна на десните политици в Европа - не само онези от крайния спектър, но дори и тези, които се доближават повече към центъра.
До края на 2016 г. центристките партии в Европа бяха изтласкани от офанзивата на националистически и крайноконсервативни формации, а много специалисти прогнозираха вълна от победи за тях.
Очакванията сочеха, че Норберт Хофер от Партията на свободата на Австрия ще спечели президентски избори в страната през декември 2016 г., а Герт Вилдерс и Марин Льо Пен - холандските и френските избори, съответно през пролетта на 2017г.
Това обаче така и не се случи. Александър Ван дер Беллен стана президент в Австрия. Еманюел Макрон лесно победи Льо Пен. А пък Вилдерс дори не доближи високите резултати, които някои му предвещаваха.
И макар тези три ключови загуби за крайнодесните да показаха, че техните формации имат предел на развитието си (поне към онзи момент), тласъкът от президентството на Тръмп и от вота за Брекзит (комбиниран, разбира се, с други фактори като бежанската криза и закостенялостта на старите европейски партии) остана неминуем - много по-солидно представителство на националистите в националните парламенти, както и повишено представителство в ЕП.
В страна като Италия дори "Лигата" на Матео Салвини определяше за известно време политиката на държавата по ключови въпроси като миграцията и вътрешната политика. След разпада на коалицията му с "5 звезди" той продължава да бъде начело в социологическите проучвания като най-силна партия.
Междувременно стратегът на Тръмп - Стив Банън - пробва да приложи магията си и на европейска почва, като намеренията му бяха да създаде ултраконсервативната академия за обучение на бъдещи европейски лидери. Плановете на Банън включваха още да създаде цялостна мрежа от европейски крайнодесни групи, които да си сътрудничат по американски модел.
Той обаче беше отхвърлен от лидерите в сектора, които предпочетоха сами да осъществят контакти помежду си и без надзора на американци. И дори постигнаха умерен успех на европейските избори през 2019 г. Той обаче така и не се превърна в крайнодясната вълна, която мнозина очакваха две години и половина по-рано.
В момента обаче крайните консерватори са малко или много в отстъпление като една от основните причини за това се оказа, колкото и парадоксално да звучи - Брекзит.
Хаосът около излизането на Великобритания от Европейския съюз накара мнозина евроскептици да преосмислят позициите си и да смекчат реториката си.
На фона на това в Европа се появи и контравълна - тази на младите активисти, на зелените движения и възхода на зелените партии в редица държави в Западна Европа.
След това дойде коронавирусът. Хаосът от мерките и блокиранията до голяма степен притъпи крайнодесните, изтиквайки ги в една плоскост с 5G конспиратори, антиваксъри и фенове на QAnon.
Много управляващи центристки партии се справиха добре по време на първата вълна на COVID-19, което допълнително влоши ситуацията за критичните им националистически опоненти. Така например Германският християндемократически съюз достигна 40% одобрение заради мерките срещу коронавируса, връщайки се от дупката, в която беше попаднала миналата година.
Подобна беше ситуацията с управляващата холандска Народна партия за свобода и демокрация и с датските Социалдемократи.
На този фон радикалната десница пострада. AfD потъна под 10% подкрепа, а избирателите наказаха и Лигата на Салвини в Италия, докато тя най-накрая спря да критикува правителството за мерките срещу коронавируса.
Сега обаче идва втората вълна на пандемията и нещата отново изглеждат на път да се обърнат, като този път крайнодесните развяват знамето на свободата срещу антиепидемичните мерки, опитвайки да яхнат вълната на недоволството срещу повторните ограничения.
Това, което им трябва, е правилният тласък. А той може да дойде от победа за Тръмп, който е отявлен противник на мерките срещу COVID-19.
Ако Байдън стане президент, европейската радикална десница няма с какво да се похвали. Ако Тръмп обаче поеме втори мандат, това ще е сигнал за формации като Алтернатива за Германия, Лигата, Партията на свободата и т.н., че отново е време за техните идеи.
Ако ли не, центристите в Европа може да изживеят свой ренесанс, който не са имали от 2016 г. насам.
