Камъните падат

„Камъните падат, падат от небето", вещаеше един известен „ъндърграунд" хит от вече не толкова близкото минало.

Не пада от небето новината, че яхтеното пристанище в курорта "Русалка", собственост на милионера Николай Банев, е незаконно и трябва да бъде разрушено. Но днес доживяхме деня, в който строителните машини наистина започнаха да го рушат.

Кое му е знаменателното на това събитие?

Първо, хубаво е, че държавата най-после реши да възкръсне и да се върне към задълженията си по въвеждането на ред и справедливост, от които дълги години беше абдикирала. По принцип за това й плащаме и досега напразно очаквахме тя да си върши работата. Заслугата за промяната е на правителството. Нямаме много поводи да го хвалим, затова нека не пропускаме да му запишем червена точка за тази активност.

Второ, хубаво е, че след като скръцна със зъби на незаконните строежи в Несебър, държавата започна да гледа лошо и други такива по Черноморието, Ивайловград и прочее. Изглежда сякаш не става дума за еднократна PR акция, а за (нещо като) политика по въпроса - дотук беше, оттук нататък ще спазвате закона, моля.

Трето, след като показа мускули на „редовите" несебърлии, опитващи се да осерат световен паметник на културата, и получи изключително широка обществена подкрепа, сега вече държавата взе на прицел съвсем не редови гражданин, а скандален милионер. В политиката няма нищо случайно, но (ни се ще) да приемем това като знак за това, че тази държава вече ще налага справедливост не избирателно и само срещу слабите, а последователно и включително срещу силните.

Разбира се, всичко това е повече от похвално, но малко под условие.

Първо, соченият за олигарх Банев е толкова масово нехаресван по различни причини и от различни слоеве в обществото, че нещата пак доста намирисват на популизъм. Но истината е, че популистично или не, важното е, че се върши нещо и то - правилното нещо.

Второ, събарянето на бетонния кей на Банев, при което всичките отпадъци се изсипват направо в морето, е малко смущаващо. Вярно, че това си е бетонирана дюна и просто няма къде другаде да паднат въпросните строителни отпадъци. Но да се надяваме, че държавата има законов и административен ресурс след това да го накара и да си почисти лайната. Или ако не ще, да ги почисти тя и да му ги включи в сметката. Иначе става грозно. Екологията не е последната дупка на кавала.

Трето, след несебърските пристройки, кея на Банев и един изоставен хотел край Златни пясъци, време е булдозерите да подхванат и другите незаконни хотели по Черноморието. Не от някаква криворазбрана завист към богатите, а заради това, че освен незаконни, те със сигурност не само не допринасят за туризма ни, а направо му вредят активно. Може би тогава приходите от този безспорно важен за икономиката ни отрасъл ще се увеличат осезаемо. Това вече определено не би било избирателна справедливост, а приоритет.

Накрая, като се разправи с бетонната джунгла по морето, митничарските селца и останалите незаконни постройки из страната, може би ще доживеем деня държавата да бутне и барбекюто на Ахмед Доган. Тогава вече, както се пееше в един друг популярен преди хит „ех, ще започне такъв живот, че само си викам "Дано".

Така де, време е държавата да мине от чалгата към една по-интелигентна музикална култура...