Смартфоните, таблетите и другит дигитални устройства дотолкова са превзели съвременния ни свят, че чак можем да се срамуваме от себе си. Вече не се наслаждаваме нито на природата, нито на пътуванията, нито на концертите, нито на събиранията с приятели, ако екранът не е до нас...
Дори удобството на мобилните устройства да е несъмнено, вече започват и сериозно да се проявяват страничните ефекти от нашето поведение в следствие на смартфоните.
Лек момент на скука, кратко разсейване и веднага се хващаме за смарт-устройствата. Вече просто не можем да понесем мисълта, че няма да можем да комуникираме с онези, които не са до нас в момента на секундата, веднага... независимо къде и с кого се намираме - което, естествено, се случва за сметка на онези, които всъщност СА до нас в момента и с които имаме възможност просто да побъбрим.
Установявайки, че навиците, които хората са развили към устройствата си граничат със зависимостта, а понякога дори прекрачват тази граница, американският фотограф Ерик Пикърсгрил (Eric Pickersgill) решава да създаде проекта "Премахнати" (Removed).
Той снима в черно бяло, в голям формат портрети на различни хора, заети с устройствата си в ежедневни ситуации - на улицата, в къщи.
Ерик поставя моделите си така, че да държат различни мобилни устройства в ръцете си, след което издърпва устройствата и прави снимките, без да променя позата на хората.
"Ние сме се научили да разпознаваме позата на тялото, докато някой се занимава с електронното си устройство и това знание е така запечатано в главите ни, че дори устройството да го няма физически, пак знаем какво правят хората".
Работата по проекта си Ерик започва чрез записването на едно сутрешно наблюдение върху поведението на различни хора в Ню Йорк.
Ето какво пише той на страницата си:
"Работата по този проект започна, докато седях на кафе една сутрин. Ето какви наблюдения записах тогава:
Членовете на семейството, което седи до мен в кафе Illium в Ню Йорк, са напълно откъснати един от друг. Почти не разговарят. Бащата и неговите две дъщери са извадили телефоните си. Майката или няма смартфон, или предпочита да не го гледа. Тя е вторачена през прозореца, тъжна и самотна в компанията на най-близките си. Бащата поглежда често често в мобилното устройство, за да съобщи някаква неясна новина, която е намерил онлайн. Два пъти се опитва да обсъди някаква голяма риба, която била уловена някъде си. Никой не отговаря.
Натъжен съм от използването на технологията за комуникация, за да не се комуникира. Това никога досега не се е случвало в историята и се съмнявам, че изобщо осъзнаваме, дори на повръхностно ниво, социалното отражение на това, с което се сблъскваме. Сега вече и майката вади телефона си..."
Вижте видеото, което показва как Ерик работи по проекта:
Removed from Eric Pickersgill on Vimeo.
