Този роман е трябвало да се казва "Последният човек в Европа". Трябвало е да излезе далеч по-рано от годината си на издаване. И със сигурност не биваше да бъде допускано от фикция да се превърне в реалност в някои държави по света.
Редица трудности, както и влошеното му здраве, пречат на Джордж Оруел да издаде "1984" по-рано.
Всъщност писателят умира две години, след като романът се появява на европейския пазар, и не успява да види пълните мащаби на влиянието, което книгата ще окаже на не едно и две поколения.
На пръв поглед вдъхновението за "1984" е ясно - Океания, някогашни Европа и САЩ, е олицетворение на СССР, а Големият брат е копие на Сталин.
В крайна сметка един социалист по убеждения, какъвто е бил Оруел, няма как просто да седне и да напише роман, който в голямата си степен е безпощадна критика към социализма. Това, което отвращава писателят не са социалистическите идеи, а колективизацията и изземането на частната собственост, до които се стига в нацистка Германия и най-вече в Съветския съюз.
Авторът обяснява, че в основата на "1984" са социалистическите/ комунистическите държави и че отнемането на частната собственост го отвращава, в свое писмо до драматурга Сидни Шелдън.
"Аз се опитах да си представя как щеше да изглежда комунизмът, ако беше дълбоко вкоренен в англоговорящите страни и не беше само продължение на действията на съветското външно министерство", уточнява в писмото си Оруел.
Може би въобще нямаше да има "1984" обаче, ако на писателя не му се беше наложило да пише рецензия за един руски роман - "Ние" на Евгений Замятин.
На българския книжен пазар романът най-често се среща като част от антиутопичния сборник "Черно слънце", където е поместена и "Животинска ферма" на Оруел.
Замятин разказва за дистопично бъдеще, в което хората нямат имена, а обозначения с цифри и букви, живеят в стъклени кутийки, където биват наблюдавани непрекъснато, и емоциите им са тотално ликвидирани.
В началото на 40-те години на миналия век "Ние" попада в ръцете на Оруел за рецензия и със сигурност описаното там повлиява силно на автора. Доколко обаче той заимства от Замятин - можем само да предполагаме, защото сходствата са истински много, но вселената, описана от британеца, е далеч по-богата и колоритна.
@HwsEleutheroi
— 🌷Eric Jensen: Grace Alone thru Faith Alone! (@mauvaisujet) June 11, 2023
You think 1949 for "1984," was prescience? Read Yevgeny Zamyatin's "We," written pre 1920 and published in 1924 outside the Soviet state. It was the 1984 Orwell likely read. pic.twitter.com/ODGncqG7ej
Смразяващата част с изтриването на историята със сигурност не идва от "Ние".
Оруел я съчинява по събития, на които е бил свидетел по време на Испанската гражданска война. В свое есе, озаглавено "Джордж Оруел: Моята страна отляво надясно", той си припомня как пред очите си е видял вестници от онзи период, в които нямало нито една вярна дума.
"Четях за големи битки на места, където никога не е имало такива. Видях тишина там, където имаше хиляди убити. И всичко това стигаше до нас във вестниците в Лондон", пише писателят.
Сложният пъзел на "1984" започва да се сглобява през 1937 г. и първоначално Оруел смята, че ще му отнеме не повече от 2-3 години, за да завърши романа. Само че в хора на писане авторът започва да влага все повече и повече лични преживявания, които обогатяват историята и я правят още по-пълнокръвна.
Едната нощ, която той прекарва в ареста в Лондон заради пиянско сбиване, се превръща в няколко страници мъчителни описания на затворите на Министерството на любовта. Мемоарите на Юлия Намиер за живота ѝ в СССР пък се пренасят в Океания и описват нейните градове, архитектура и живот.
Годините трупане на впечатления, спомени и данни се съчетават и когато "1984" е готова, мнозина са учудени как Оруел може да опише толкова автентично една тоталитарна държава, без никога да е стъпвал в такава.
Три години преди излизането на романа обаче здравето на автора се влошава сериозно.
Той винаги е страдал от белодробни проблеми, които студените британски зими още повече утежняват. Главният герой в "1984" - Уинстън - също е представен като човек в крехко здраве.
През 1948 г., когато книгата все пак е придобила някакъв вид, Оруел е диагностициран с туберкулоза - болест, която тогава няма категорично лечение. Заедно с това той се колебае и как да озаглави труда си - "1984" или "Последният човек в Европа".
В крайна сметка издателите решават, че "1984" звучи някак по-грабващо.
Само че митът, че името идва, след като Оруел просто разменя последните две цифри, е точно това - мит. Литературоведи смятат, че заглавието е намигване към роман на Джек Лондон, в който през 1984 г. на власт идва ново олигархично политическо движение.
Други предполагат, че действието в романа би трябвало да се развива точно сто години след 1884 г. - годината, в която се създава Фабианското общество, приемано за създател на социалистическата идеология.
До последно Оруел смята, че "1984" ще бъде провал и че резултатът е щял да бъде далеч по-блестящ, ако не е бил тежко болен.
Предубежденията му се оказва напълно безпочвени. Романът се превръща в културен феномен и вдъхновява произведения като "В като Вендета", "Игрите на глада", филмът Equilibrium и други.
По книгата има и две екранизации, втората от които се снима точно през 1984 г. и е с Джон Хърт в главната роля.
При всички положения обаче книгата е за предпочитане.
