Или УАЗ-452 – един от първите опити на СССР да произведе миниван. Почти никой не го познава по този начин, а като Буханка заради приликата си с пухкав самун хляб. Гражданите на Източния блок използват прозвището едновременно с насмешка и с любов към леко грозноватия ван, който е създаден за военни цели. Учудващо или не, Буханката все още се произвежда.
Първият модел на „Жигули“ използва номенклатурата ВАЗ-2101 и, отново, никой не ѝ казва така. Това е „колата на народа“, а народът ѝ казва Копейка заради достъпната цена, но и заради големите, кръгли като монети фарове. В България най-често ще чуем накратко и лаконично да ѝ казват Жигули или Жигула.
В Съветския съюз – Шестьорка, в България – Лада Шестица. Причината е, че официалното име на модела е ВАЗ-2106. Това е възможно най-престижният и луксозен автомобил, който по-обикновените хора могат да си позволят, защото по-елитните изобретения на съветското автомобилостроене са запазени за партийните членове.
Прякорът на този ЗИЛ (ЗИЛ-111, ако трябва да сме точни) умишлено е толкова язвителен и саркастичен. Той намеква, че това е кола, предназначена само за най-висшия ешелон на съветската власт. Дизайнът е доста директно изкопиран от Cadillac – дълга база, просторно купе, удобни задни седалки, на които да се вози политическият елит.
Този автомобил, творение на фабриката в Запорожие, получава сравнително умилително прозвище – Ушатия, заради въздухозаборниците отстрани. Двигателят на колата е разположен отзад и има нужда от силно охлаждане, заради което идва и това леко странно дизайнерско решение. Освен това автомобилът се оказва сред най-жилавите съветски творения.
