Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Руското фиаско, наречено "Интервизия"

Много християнско, няма що... Снимка: БГНЕС
Много християнско, няма що...

Традициите не са това, което бяха. Ето на, Владимир Путин обявява, че "Интервизия" се завръща към традициите. Ако обаче под "традиции" разбираме конкурсът да бъде спечелен от нежен хомосексуален виетнамец с тежък фон дьо тен и завидно издръжлива спирала.

Макар че от друга страна е възможно Путин да е имал предвид, че победителят в състезанието спазва завета на Филип Киркоров, друг руски фаворит със страст към пайетите...

Възродената "Интервизия" уж трябваше да събере БРИКС и приятели и да направи шоу без гримирани мъже, а само с истински, изконни, богоугодни човешки ценности.

Най-голямото фиаско беше триумфът на виетнамеца Дък Фук, който освен открито хомосексуален е и моно гей парад на сцената.

За капак песента-победител е с откровено антикитайска риторика и се базира на древна легенда за победата на виетнамски воин над китайската армия.

Можем само да гадаем как се е приело всичко това от BFF-a на Путин - Си Дзинпин.

Нищо традиционно християнско нямаше и в маанетата, които участниците от Египет, Саудитска Арабия и Катар нареждаха от сцената.

И въобще, "Интервизия" се получи като в онзи виц за завода на "Москвич", на чието място направили завод на "Мерцедес". Да, ама продължил да излиза "Москвич" от поточните линии и работниците заключили, че мястото е прокълнато. Така и с "Интервизията"...

Както всеки опит на Русия за величие завършва с купони за хляб, така и всеки опит да изкопира Запада завършва с провал.

Нито сцената и ефектите на руския конкурс могат да се мерят с пищността на "Евровизия", нито пък участниците могат да са някаква реална алтернатива. Даже и бягството от мултикултурата и "джендърите" не се получи като хората, благодарим ти, Дък Фук, много си сладък!

Не се получава и пропагандата за могъщата Русия с могъщите си партньори в лицето на... бившите съветски републики например.

"Интервизия" е замислена като шамар към Западна Европа още през 1960 г. и засега единствената традиция, която успява да спази, е, че не постига целите си. Да не забравяме, че единственият път, в който Европа активно прослуша руски поп, беше при бума на псевдолесбийките от Тату.

Много християнско, няма що.

С което не искам да кажа, че "Евровизия" е блестящ конкурс, който ражда невероятни музиканти и ги подарява на света.

Напротив, "Евровизия" се изроди до шарен цирк, в който обикновено печели не най-талантливият, а най-лудият. Или най-политически удобният, зависи от геополитическата ситуация.

Просто няма никаква нужда Русия да копира това или да се опитва да прави контрапункти. Вместо това може например да спре войната в Украйна и да се опита да се реабилитира пред света след всичките си зверства.

А дано, ама надали...

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.

Най-четените