Елица Янкова в свободната борба. Мирела Демирева в скока на височина. И ансамбълът по художествена гимнастика.
Това са страхотните момичета, с които България ще запомни Олимпиадата в Рио.
Ако трябва да обобщим, два бронзови и един сребърен медал може да е малко, но е актив, който надминава предварителните очаквания.
Вярно, че в класирането по медали делим 65-о място с Венецуела, а пред нас остават страни като Косово, Таджикистан и Фиджи. Но именно затъването на българския спорт прави постиженията на тези момичета още по-ценни.
Всяко по-предно класиране и всяко геройско представяне на български спортист е не закономерност, а аномалия, едно приятно изключение от правилото не само в спорта, но и в цялата държава.
А в Рио България наистина остави следа благодарение на момичетата.
Не само на медалистките, но и на останалите, показали потенциала си и борили се до последно като например гимнастичката в индивидуалния многобой Невяна Владинова и сестрите Стоеви в бадминтона.
Днес надеждата за българския спорт носи техните красиви лица.
Със съответно 26 и 17 медала от последната зимна олимпиада, норвежците и австрийците определно се срамуват. Останалите държави в списъка ти никога не са били спортни сили. Докато ние сме били в топ 10 на няколко олимпиади поред.
На 7-о място сме и през 1976, с по-малко медали (6-9-7), но в онези години все още са се добавяли нови спортове и дисциплини към програмата на игрите. През 1980-а сме на 3-о място. Да речем, че това не се брои заради бойкотите, но даже и всички да са участвали, най-вероятно пак сме щели да бъдем в топ 10. 1984 не участваме. Т.е в период от около четири олимпийски цикъла сме били в топ 10.