Във въздуха се носи аромат на омраза. Небесносините цветове опитват да разсеят хомогенното и натрапчиво внушение, което има целият град Рим. А то е виненочервено и кехлибарено. Такива са цветовете на града, такива са фасадите, а и всичко наоколо. Това е цветът на Империята.
Такава е и Рома - виненочервена и кехлибарено жълта. Насреща е врагът в небесносиньо и бяло - Лацио.
В неделя в 16 ч Вечния град отново ще диша и мисли в ритъма на 90 задъхани минути, в които футболът рядко ще показва нос над тревата. Тази битка няма правила, а най-малко се подчинява на феърплей и желание за добра игра. Важно е да победиш, да удариш и да наложиш надмощие. Да си император на великия град поне до следващото дерби.
Рома срещу Лацио. Отборът, който е в пъти по-подкрепян в града, на който е и кръстен. Срещу войнствените потомци на крайнодесни аристократи, живяли в покрайнините и елитарните квартали, но подкрепящи отбора, който се нарича по името на цялата област, в която е Рим - казва се Лацио.
Рома е и по-успешният, и по-подкрепяният тим. Лацио е горд като стар английски лорд. Феновете обаче си приличат. Най-мразените в цяла Италия. И двете агитки са луди, жълто-червените пеят до прегракване до потъналия в дим от хашиш и марихуана сектор Курва Суд (Южна трибуна), а насреща в Курва Норд (Северна) лациалите вършат същото под синьо-бялото си прикритие. Хореографии - да. Бой в парка до стадиона - да. Футбол - рядко.
В химните също се чете чувство за превъзходство у Рома срещу непримиримостта на Лацио. "Жълта като слънцето, червена като сърцето ми, за хиляди хора ти си същественото", пеят в транс романистите, създавайки една от най-култовите гледки в европейския футбол преди мач.
"Никога не се предавай", ехти гордо и с мътен поглед отсреща, когато Лацио е домакин и от уредбата на "Олимпико" звучи песента на лациалите.
Дербито е като влакче на ужасите - настръхват ти косите, стотици пъти се проклинаш, че си се подложил на него, а накрая се прибираш у дома с широка усмивка и задоволен от масираната адреналинова атака, достатъчна за месеци напред.
През деня в града те заплашва наръгване с нож. Обичайно е гостуващата публика да се покрие из улиците без отличителни знаци, шалчета и знамена. Трябва да се пазиш.
На стадиона е горещо, често в неутралната трибуна "Тевере" (отговаряща на нашия сектор "В" между двете агитки) малцинството си пробива път с колани и бой, става голям сблъсък. Понякога на трибуните е далеч по-интересно от случващото се на терена. Като например когато лациалите издигнаха транспарант с призив: "Пратете Тоти на училище", визирайки неособено високия коефициент на интелигентност на символа на романистите.
Или пък в онзи ден, в който Югът призова с огромна хореография лациалите да сменят канала в 20,45 часа - намек, че Рома тогава играеше в Шампионската лига, а Лацио не бе успял да се класира за нея. Хумор, обиди, дерби...
"Синьо-белите", славещи се с нетърпимост към тъмнокожите, обесиха чучело на Емерсон от Рома в началото на века. Точно в същия мач съдбата отреди бразилеца да им вкара решителния гол за триумфа на "жълто-червените".
Преди няколко сезона Лацио би с 3:0 и треньорът им Делио Роси се бухна във фонтана Треви, защото се бе обзаложил, че ще го стори при победа с над един гол. А в ответния мач няколко автобуса на градския транспорт изписаха на информационното си табло над предното стъкло вместо следваща спирка и крайна дестинация "Рома 2, Лацио 0". Шофьорите триумфираха, след като на терена любимците им бяха сторили същото...
Този вулканичен мач в неделя ще носи своя модерен заряд. И двата отбора не са в преследване на титлата. Изглежда реалистично Рома да се бори за място в четворката, но Лацио в момента е окупирал четвъртото място с 5 т. аванс пред врага.
Но на трибуните няма да е същото като преди. Ултрасите бойкотират някои от големите двубои в Италия след влизането в сила на закона за продажба на билети само срещу лична карта. Така дербито става все по-малко опасно и свободно от насилие.
Но трибуните вече не са претъпкани, така бе и есента. Останаха близо 15 000 свободни седалки. Тогава все пак домакин бе Лацио, по-слабо подкрепяният от отборите. В неделя мачът приема Рома.
Щипка пипер добавя и новият треньор на домакина - Винченцо Монтела. Някога го наричаха Самолетчето, защото се радваше след гол все едно пикира над съперника. Монтела забоде 4 в един мач срещу Лацио за едно паметно 5:1 през 2002 г. и оттогава е идол за Юга и ненавиждан на Север.
Като всичко в двуполюсния футболен модел на Вечния град, и той е полюшван от емоции на крайностите. Или си Романист, или Лациал. Тук средно положение няма. Така, както са заквасени най-славните дербита.
