"Статистиката е наука, която позволява с голяма точност да се стигне до много погрешни резултати", бе казал някой мъдър човек.
Връщането на Левски в Топ 100 на Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS) бе посрещнато с голяма еуфория у нас.
Мнозина даже побързаха да обявят 81-ото място на "сините" за рекордно, което е доста смешно, предвид факта, че през 2006 г. те бяха 27-и в тази класация.
Обективността на класацията е безспорна, доколкото в нея се взимат предвид само и единствено точките в международните клубни турнири и националните пъревнства.
Същевременно приложимостта й в реалността е под огромен въпрос и не би трябвало да носи каквито и да било заключения, защото те могат да доведат единствено до измамени надежди.
Когато Левски гравитираше около престижната трета десетка на класацията през 2006 г., без особен проблем немският Шалке, който бе зад тях, ги отстрани на четвъртфинала на Купата на УЕФА.
През есента, вече като участници в групите на Шампионската лига "сините", освен от Барселона и Челси, бяха бити "като маче у дирек" от друг отбор, който го нямаше в първите 25 - Вердер.
Сред сегашните съперници в Лига Европа най-горе е Лил - той заема 21-ва позиция, но за да имат шансове за продължаване напред българските представители в топ 100, те трябва да бият този високопоставен отбор на 21 октомври във Франция.
Изобщо, статистиката си е статистика, но тя не побеждава на терена, и колкото по-малко футболисти и треньори се вторачват в нея, толкова по-добре.
