През януари 2005 г. когато назначи Мартин Стоев начело на мъжкия национален отбор, Управителния съвет срещна сериозно неодобрение. Бившият национал, познат с доста тежкия си характер, идваше начело на отбора с нищожен опит.
Тогава мотивът на ръководството бе, че тимът има нужда от обединител. „Избрахме Мартин Стоев, защото според нас той е личността, която ще обедини отбора и ще го изведе до медали и отличия, нещо което ни липсваше през последните години. Трябва ни авторитет и лидер. Всичко останало нашият отбор си го има", обобщи настроението в ръководството тогава Любо Ганев.
За три години начело на тима Мартин Стоев класира отбора на два пъти за финали на световна лига - 2006 и 2007. И двата пъти тимът ни записа престижни победи над Бразилия, но остана без медал.
В останалите две издания на турнира под негово ръководство - през 2005 г. и 2008 г. отборът ни завърщи съответно пети и седми.
Със Стоев отборът взе два медала - на световното първенство в Япония през 2006 г. и на Световната купа 2007. И завърщи пети на олимпийските игри в Пекин, въпреки всички проблеми, които разбиха тима отвътре.Най-слабото класиране определено като провал бе осмото място на европейското първенство в Русия. Крайният резултат обаче бе четвъртото място в световната ранглиста.
След Пекин обаче от федерацията решиха, че Стоев е изиграл ролята си на „авторитет и мотиватор" и договорът му не бе подновен.
След близо месец шикалкаване, събиране на автобиографии за дори необявен конкурс, последва ново предизвестено назначение - това на Силвано Пранди.
„Искам резултати веднага", обяви италианецът при подписването на контракта си.
За две години под негово ръководство тимът пропусна два пъти поред финалите на световната лига и се нареди съответно 12-ти и 7-ми.
Спечелихме убедително квалификациите за световно първенство, взехме бронз на европейското и останахме седми на световното първенство. Как точно ще се отрази на класирането в ранглистата предстои да разберем. Почти сигурно обаче тимът ни няма да запази настоящото си седмо място в ранглистата.
Докато мъжете сменяха треньори в женския тим спокойно работеше Драган Нешич. След две години в упорита работа, през миналата трудът на сърбина с български паспорт започна да дава резултати.
България се справяше с лекота със съперниците си в евроквалификациите, взе и първия си медал - бронз от европейската лига.
Тимът ни обаче се провали в квалификациите за световното първенство, макар задачата да не изглеждаше толкова непосилна. На европейското пък останахме на косъм от директна квота.
От БФВ приеха спокойно резултатите.
През тази година от БФВ в лицето на президента Данчо Лазаров поставиха като цел на женския отбор призово класиране в европейската лига. Драган Нещич изпълни задачата - отборът му стигна финал, който е първи за женския ни волейбол от над 20 години.
Това обаче се видя малко на ръководството и те решиха да не продължават контракта на Нешич. При това далеч преди да е приключила последната изява на националките за сезона - квалификациите за Гран при през следващата година.
Сега федерацията е уклончива за съдбата на Силвано Пранди. През май Данчо Лазаров обобщи целите пред тима така: „Ще искаме да участваме на финалите на Световната лига. Лигата и световното първенство са еднакво важни за нас. Ще гоним възможно най-добро представяне и в двата турнира".
Дали двете седми места са такива? Загубен финал, или недостигането до такъв е по-добра причина да се разделиш с треньор? Все въпроси, на които ръководството на федерацията трябва да отговори. И то бързо.
И Силвано Пранди вероятно има какво да каже. Както и Драган Нещич. Единият очевидно не желае, тъй като почти сигурно няма да се завърне у нас след участието на Мондиал 2010. На другия не му дадоха голяма възможност. Явно всекиму според заслуженото.
