Колекцията от легенди на президента на ФИФА Джани Инфантино нарастна миналата седмица с още една внушителна персона. 70-годишният бивш мениджър на Арсенал Арсен Венгер стана „шеф на глобалното развитие на футбола по света“, като зае поста на технически директор на централата.
Странно защо Инфантино непрекъснато се старае да бъде обкръжен от прочути имена във футбола? Още докато водеше кампанията си за президент на ФИФА, швейцарският юрист разполагаше с цяла свита от тях. Когато представи програмата си на „Уембли“ например, на първите редове бяха славни бивши футболисти като Луиш Фиго, Роберто Карлуш и Фернандо Йеро, а в кортежа бележито присъствие имаше и Жозе Моуриньо. Всички те дефилираха под мотото „Да върнем футбола на ФИФА, и ФИФА във футбола“. Дори беше създадена специална програма „The FIFA Legends“.
По принцип работата на така наречените „легенди“ доскоро опираше най-вече до участие в гала-вечери и бенефисни мачове. При Инфантино обаче цели 166 от тях получиха привилегията да бъдат поканени на световното първенство в Русия през 2018 г. Сред тях беше и Венгер. Колко милиона е струвало това (легендите пътуват и спят в елитна класа) – по този въпрос науката и счетоводният отдел на ФИФА мълчат. Каква е ползата за футбола от това? Твърде съмнителна, ако трябва да бъдем честни.
Да не говорим, че напоследък централата праща внушителни делегации от скъпоплатени „легенди“ да рекламират развитието на играта в страни от третия футболен свят.
В Ливан например едновременно кацнаха Самуел Ето’о, Юри Джоркаеф, Жозе Моуриньо, Кака и Марсел Десаи. Това е операция, която в никакъв случай не е излязла евтино.
Истината е, че по този начин Джани Инфантино опитва да компенсира собствената си несъстоятелност, когато въпросът опре до самата игра на футбол.
За разлика от предшественика си в УЕФА Мишел Платини, и дори от предишния шеф на ФИФА Сеп Блатер (пази вратата на отбор от трета дивизия на Швейцария), за Инфантино няма никакви данни да е играл някога организиран футбол. Никога не е бил играч, треньор или поне администратор на някой клуб. За пръв път го видяха съблечен по гащета това лято, когато се откриваше световното първенство за жени във Франция. Тогава президентът на ФИФА стана за смях, като се опита да изпълни ъглов удар, но не уцели игрището и топката отиде направо в аут.
Единствената способност на Джани Инфантино, по думите на бившия му покровител Мишел Платини, е това да тегли жребий с топки.
Затова сега събира около себе си имена с внушителна история. А зад девиза „Да върнем футбола на ФИФА, и ФИФА във футбола“ всъщност стои задачата Инфантино по някакъв начин да влезе във футбола.
Какво обаче ще търси Арсен Венгер във ФИФА? „Шеф на глобалното развитие на футбола по света“ звучи малко по-конкретно от поста на предшественика му Марко Ван Бастен, който се водеше „отговорник по техническото развитие“. Какво е развивал холандецът не е ясно, но иначе великият футболист остана в историята със скудоумната идея да премахне правилото за засада, което всъщност е фундаментът на играта.
Сега Венгер получава по-широки правомощия, той ще следи и работата на Международния борд, който определя правилата на играта.
Това се случва в момент, когато вървят дебати около отсъжданията при игра с ръка, използването на на ВАР и др. На пръв поглед това са все неща, по които автентичен футболен човек като французина може да има правилна преценка. Дотук – добре.
Само че ако погледнем досегашните по-глобални схващания на Арсен Венгер за организацията на футбола, изречени за повече от 20 години начело на Арсенал, те тотално противоречат на стратегията за развинтие на Джани Инфантино. Затова французинът или ще трябва да си трае по ред важни въпроси, или да влезе в противоречие със самия себе си.
Докато водеше Арсенал, Венгер беше сред най-върлите противници на натоварения международен календар на националните отбори. И виеше на умряло, че неговите футболисти са заставяни съобразно регламента на ФИФА да играят в мачове срещу Сан Марино и Люксембург.
Но Инфантино вече лансира идеята за световна Лига на нациите, световно първенство с 48 участника от 2026 г., както и световно клубно първенство с 40 или дори 50 отбора. Това са все основни стълбове в програмата му. Ако днес Арсен Венгер беше начело на Арсенал, със сигурност щеше да е насочил оръдията си към кабинета на Джани Инфартино в офиса на ФИФА в Цюрих. Но сега новоизпеченият служител на световната футболна централа деликатно мълчи по тези фундаментални въпроси.
Лицемерие? Ако ще трябва да взима отношение по тези проблеми, на Арсен Венгер най-вероятно ще му се наложи да обърне палачинката на досегашните си схващания. Иначе става противник на Инфантино. А швейцарецът е известен като безмилостен кариерист, който не се спира пред нищо. В другия случай Венгер ще трябва да се концентрира само върху футбола, който се провежда на терена, и да не си подава носа извън тъчлинията.
За човек, свикнал да работи без началник в последния четвърт век, последното изглежда леко унизително, ако наистина ще бъде „шеф на глобалното развитие на футбола по света“.
Арсен Венгер винаги е определял себе си повече като възпитател, отколкото като треньор. Действително, той притежава огромен опит. Но сега ще трябва да работи в хватката на Джани Инфантино. Все пак става въпрос за едни пари, които вероятно не са малко. Но в никакъв случай не бива да очакваме някаква футболна революция от назначаването му във ФИФА.
