Българският нападател Димитър Бербатов далеч не е най-големият проблем на Фулъм. Той можеше да е най-големият актив на клуба и през миналия сезон това изглеждаше точно така, но нещо се обърка и сега разпадът при „котиджърс" върви с пълна сила и едва ли нещо може да ги спаси от изпадане.
Снощният мач с Тотнъм (1:2) е показателен. Бербатов бе един от малкото във Фулъм, който демонстрира класа, точни отигравания и показа, че мисли в перспектива - за развитието на мача, за пасовете, които дава, за положенията, в които може да спечели. Естествено, нямаше късмет при поне две чисти положения, но знаете, че при него е така - има дни, в които пропуска лесно и други, в които може да вкара отвсякъде.
За съжаление на Фулъм, дни от втория тип му се случват все по-рядко. Но основно защото Бербатов не получава достатъчно пасове.
Наследникът на Мартин Йол Рене Мюленстийн беше длъжен да даде шанс на Бербатов в началото на мандата си начело на Фулъм. Така холандецът се спаси от бъдещи критики, а играта на българина снощи беше прилична. И по-добра от тази, която демонстрира Фулъм като цяло.
Мюленстийн вече предупреди собственика на клуба, че трябва да инвестира в нови играчи, ако иска шанс за спасение. Защото на Фулъм му предстои трудна битка, в която „биткаджиите" няма да са достатъчни, ще е необходима и креативност - голови положения и голове.
Всъщност, замисълът на Йол беше точно такъв - Бербатов и още един-двама да създават и вкарват положения, а останалите да тичат като бесни, да отнемат топки и да правят така, че инициативата в мача да е във Фулъм. Но не стана. Пред Мюленстийн няма друг изход, освен да се опита да реализира тази рецепта.
Факт е Фулъм няма достатъчно качествени футболисти, които освен това играят без хъс и амбиция.
За съжаление, обаче, оттук нататък Рене май ще трябва да се справи без Бербатов. Българинът най-вероятно е наясно, че холандецът едва ли се е променил много от времето, когато двамата бяха заедно в Манчестър Юнайтед.
А и изказванията на неговия агент, месец преди отварянето на трансферния прозорец, са показателни. Клишетата „не е щастлив", „ще разгледа предложения" и т.н винаги идват в такива моменти. Но също като освобождаването на Йол, с оглед на представянето на Фулъм и това трябваше да се очаква.
