Българският национален отбор по футбол вече изигра първите си два мача под ръководството на новия национален селекционер Лотар Матеус. Германецът записа две победи като направи някои промени в състава.
Заради малкото време, с което разполагаше между подписването на договора си и първия лагер обаче Матеус се довери на почти същия щаб, който асистираше и на Станимир Стоилов.
В следващите месеци обаче селекционерът по всяка вероятност ще трябва да предприеме промени и на това ниво. Цанко Цветанов, който до този момент оказваше най-голямо съдействие и заради липсата на езикова бариера може и да спази думата си и да се оттегли.
Фаворит за мястото му, според предварителните информации е друг бивш левскар направил кариера в Германия - Даниел Боримиров. Спряга се и Антон Велков.
Малко изненадващо никой от ръководните фактори у нас не се сеща да предложи на Матеус още един вариант - бившия съотборник на Боримиров и Цветанов от националния отбор Петър Александров. Шампионът на България с Левски със сигурност е човекът у нас, който най-добре познава швейцарският футбол. А с оглед на факта, че именно двубоите с кръстоносците ще бъдат истинският тест за Матеус и националите може би именно Александров е нужният човек в щаба.
Бившият нападател вече има добър опит като асистент. Той помагаше на Красимир Балъков в швейцарския Грасхопърс, беше в щаба на Пламен Марков в националния отбор.
Втори сезон пък Александров е помощник на Ролф Фрингер в Люцерн. Когато двамата поеха швейцарския тим той бе с нищожния актив от 2 точки за 12 кръга и едва 6 вкарани гола. Тандемът обаче направи истинско чудо, класира отбора в Лига Европа като зае четвърто място в крайното класиране.
През тази година Люцерн е начело и нищо чудно след Лига Европа да погледне и към Шампионската лига.
В Люцерн Александров работи основно с нападателите. Нещо, което е особено нужно и на България, която едва в третия си мач в квалификациите успя да вкара първия си гол...
Кариерата на Петър Александров като футболист започва в Левски (Карлово) през 1981 г. В първия си сезон в Б група бележи десет гола. След това преминава в Славия, а по-късно и в Левски. В елита на сметката му са 110 гола.
Остава в сянката на Стоичков, Пенев, Костадинов, които по същото време са звездите и основните оръжия на националния отбор. У нас е носител на шампионската титла и купата на страната с Левски и на един бронзов медал със Славия.
Без да попада в големи отбори като тези, в които играха някои от съотборниците му в националния отбор Александров направи стабилна кариера в чужбина. Мина през съставите на белгийския Кортрейк и немския Енерги, преди да се установи в Швейцария.
През 1992/93 добави оше една шампионска титла във визитката си - с местния Арау. Определен е и за най-добър чужденец в първенството на Швейцария, два пъти е голмайстор на местната суперлига.
След като се отказа от активната си кариера Александров се отдаде на треньорската професия. До 2008 г. работеше изцяло в чужди клубове. В началото на януари 2008 г. получи покана от назначеният за втори път начело на националния отбор Пламен Марков да му помага в държавния тим. Тандемът обаче оцеля само до края на същата година след като в контрола България бе разбита с 1:6 от Сърбия. Марков бе освободен от поста му, а новият национален треньор Станимир Стоилов предпочете да не разчита на него.
През лятото на тази година се заговори, че Александров отново може да се завърне в родния футбол, но в ЦСКА. Информацията, че ръководството на клуба е отправило покана към него и Ролф Фрингер обаче не намери продължение.
Нещо повече, бронзовият медалист от САЩ'94 изглежда напълно забравен за българския футбол. Нищо че никога не отказва съдействие. Така както бе през миналата година, когато помогна на Любослав Пенев в разузнаването на местния Базел, съперник на „червените" в Лига Европа.
„Никой от БФС не ми се е обаждал. Звънна ми обаче селекционерът на Швейцария Отмар Хицфелд и каза: "Александров, много интересна група...", коментира преди месеци пред в. „7 дни спорт" Петър Александров.
„Ще бъда честен - досега никой никога не ме е търсил да работя като треньор в български клубен отбор. Бях една година помощник в националния отбор. Изпитах голямо разочарование от начина, по който бяхме отстранени. Но за това съм казал, че няма да говоря", споделя още помощник-треньорът на Люцерн.
Въпреки че от години живее в чужбина следи внимателно случващото се у нас. „Имам сателитна чиния вкъщи. И знаете ли какво ми прави впечатление? Не съм видял мач от "А" група, след който треньорът да каже - играхме така, допуснахме такива и такива грешки. Всички обаче говорят за съдиите!
Аз съм сигурен, че ще дойде ден, в който някой рефер ще си хвърли свирката и картоните на терена и ще каже - хайде елате да свирите вместо мен! Представяте ли си на какъв натиск са подложени? Веднъж отвън, втори път от треньорите, трети път - от футболистите. Нали те гледат какво прави треньорът им и го вършат същото?
Ще дам за пример Балъков - той е единственият, който спазва добрия тон. А съдиите не са чак толкова лоши. Не грешат повече, отколкото навсякъде другаде. А не съм чул един треньор да каже: господа, ето тук сбъркахме",заявява в една от малкото си медиини изяви у нас бившият национал.
Наясно е и с друго - у нас няма инвестиции там където трябва - в детско-юношеския футбол и базите. „Швейцария направи голяма реформа в детско-юношеския си футбол, която стартира още през 1993 г. Вдигнаха изискванията към клубовете. За да си първа категория, трябва да разполагаш с определен брой професионални треньори в школата си.
Стегнаха базите. Направиха така, че юношеските национални отбори да играят по една и съща схема. И в резултат на това юношите им до 17 години станаха европейски шампион в Германия през 2001 г., а след това и световни шампиони. Отборите им в последните години достигат полуфинали на световни и европейски първенства.
А ние в България какво - за 20 години веднъж си класирахме юношите на европейското в Чехия. Нищо не правим. Истината е, че в българския футбол за последните 15 години се изхарчиха страшно много пари на вятъра, вместо да се инвестират в бази, школи, терени.
Мен ме е срам един мениджър да доведа в България, като знам на какъв стадион трябва да отиде!", коментира в началото на май пред „7 дни спорт" Петър Александров.
Дали някой ще го чуе и ще се сети, че бившият национал може да бъде полезен?Може би отговорът ще дойде съвсем скоро.
