Четири загуби, едно нулево равенство, голова разлика 0-11. Това е резултатът от подготвителния лагер на ЦСКА-София в испанския курорт Марбея. Десетина дни преди старта на пролетния сезон срещу вечния съперник Левски положението в отбора изглежда съвсем отчайващо.
Точно преди година, и то след далеч по-прилични резултати на същия този лагер в Марбея, от „Армията" натириха тогавашния наставник Нестор Ел Маестро. Сърбинът с английски паспорт тогава изигра шест мача начело на ЦСКА-София в Испания, в които записа две победи, едно равенство и три загуби. Едната победа беше срещу чешкия Виктория (Пилзен), който сега сгази селекцията на сръбския треньор Милош Крушчич с 3:0.
Когато в пет мача (450 минути) не вкараш нито един гол, както стана сега при Крушчич, това е белег за много сериозна криза. Още повече за отбор като ЦСКА-София, афиширал преди началото на сезона шампионски амбиции.
Е, днес на „Армията" никой не говори за титла, тъй като отборът им върви чак четвърти. Но с подобни резултати в предсезонната подготовка няма как да се очакват дори и бронзови медали.
Няма как да си слаб в контролните мачове, а после да изригнеш в първенството. Че дори и в турнира за Купата на България, последната сламка, за която ще се хванат в червения лагер.
Сега обаче Милош Крушчич се „ползва с доверието" на ръководството на ЦСКА-София, както бе обявено тези дни. Това всъщност е много опасно за самия него.
Когато босът Гриша Ганчев каже, че стои зад треньора, обикновено го махат до седмица-две.
В случая сърбинът най-вероятно ще стои като бушон поне до 15 февруари, когато е мачът с Левски. И ще гръмне, ако "червените" паднат. Което е твърде вероятно да се случи. Ако не в дербито, то по-нататък.
После на „Армията" ще търсят нов треньор. Той ще каже, че не е водил подготовка, не е правил и селекция. И я изкара до лятото, я не. Така стана с Любо Пенев преди година, доведен да замени Ел Маестро. Уж проектът беше дългосрочен, но продължи от ден до пладне. После сложиха Добри Митов, после Люпко Петрович, след него Крушчич, след Крушчич...
Какво, по дяволите, правят в ЦСКА-София?
Ако някой на „Армията" трябва да се замисли, това са босът Гриша Ганчев, синът му Данаил - той се явява някакъв началник на отбора, както и главният мениджър Стойчо Стоилов.
Тези тримата взимат решенията в ЦСКА-София. Те управляват клуба, и е редно да кажат на хората какво възнамеряват да правят оттук-нататък.
Когато дойде на „Армията", Ганчев обеща силен и независим отбор, който ще печели трофеи. Само че дотук ЦСКА-София се представя като предишния му отбор Литекс (Ловеч) - ако не е втори, ще е трети или четвърти. Един ден даже може да стане и шампион, ако няма кой друг, както се случи при последните им две титли (2010, 2011).
Очевидно е, че ЦСКА-София на Гриша Ганчев днес е повече депо за продажба на футболисти, отколкото футболен клуб със сериозни намерения за спортни резултати.
Когото можаха - изтъргуваха (Десподов, Каранга). На който не им трябва, му направиха развод по взаимно съгласие (Тони Уот и ред преди него). Само че футболен клуб с претенции да носи името ЦСКА, и най-вече да носи историческото му наследство, няма как да функционира по този начин.
Всъщност - има как, но ще остане без огромната част от публиката си. За онази в Ловеч навремето Ганчев казваше, че е „малобройна, но за сметка на това взискателна". Като се замисли човек, тази на „Армията" е тръгнала да става горе-долу същата.
Какво всъщност искат да гледат правоверните цесекари?
Ако погледнете социалните мрежи, в техните представи отборът е съставен от неколцина качествени чужденци, плюс значителна част български играчи. Такъв например, не толкова отдавна, беше отборът на Литекс с треньор Христо Стоичков - една от най-симпатичните формации във футбола ни през последните години. Но в Ловеч се постараха първо да разкарат Ицо, а след това да разбият и състава му, като докарат съмнителни чужденци като Юрген Джазула и кой ли още не. Така върнаха добрия стар Литекс и в Ловеч всички окончателно престанаха да ходят по мачове.
Днес на „Армията" я карат по същия начин. Дори и да извадят някой читав млад играч, те не го искат. Що за решение например е да пратиш допадащ на зрителите футболист като тийнейджъра Митко Митков да рита в Дунав (Русе)? Уж щял да се обиграе! Помните ли някой да се е „обиграл" в опашкарски отбор, и после да пробие на „Армията"? Няма такъв случай, освен ако не броим престоя на Георги Илиев-Майкъла в Сливен преди около 45 години.
Още по-разочароващото за привържениците на ЦСКА-София е това, че отборът им дори не умее да се възползва от несполуките на конкурентите си.
Факт е, че нито Лудогорец е някаква голяма сила в момента, а какво остава със затъналия във всякакви проблеми Левски. Миналия април "червените" на Ганчев се озоваха само на 11 метра от шампионската титла, когато в дербито срещу шампионите от Разград получиха право на дузпа. Само че Али Соу не уцели вратата. А златните медали заминаха към Делиормана.
А най-лошото е, че нито ЦСКА-София, нито пък Левски дават индикации, че могат да преборят Лудогорец за шампионската титла.
„Сега и занапред", както обича да казва Димитър Пенев. Няма нищо по-лошо от това един отбор от футболната провинция да стане девет или десет пъти поред шампион. Масата запалянковци, разпределена основно на сини и червени, е свикнала едните да се борят с другите за първото място. Хайде, да не е всяка година, нека и други да триумфират като победители. Но почти десетилетие с Лудогорец на върха вече е твърде много.
Народът върви след победителите. Само че кой толкова ще тръгне след Разград? Хората си искат ЦСКА и Левски в онзи им хубав вид. Но няма кой да им ги даде - нито на „Армията", нито на „Герена".
