Искате ли в навечерието на Олимпиада 2016 да си кажем истината? Олимпийските игри са се превърнали в пълна пародия.
Първоначалната им идея отдавна се е загубила, потопена в алчност, корупция, нагла търговия с лобита и интереси и съсипваща бюрокрация, а най-отгоре стоят чиновници, милионери и милиардери от Международния олимпийски комитет, забогатели на гърба на спорта.
Самият спорт е изтикан на заден план, в доста дисциплини направо може да бъде обявен за мъртъв.
В леката и тежката атлетика от години е отблъскващо грозно и тъжно. Допингирани до козирката мутанти, отдавна загубили половата си принадлежност, хвърлят чукове, вдигат щанги, тичат и скачат и въпросът е единствено кой ще бъде заловен в крачка и кой не.
Вижте Лондон 2012 - оказа се, че в бягането са се конкурирали хиперандрогенни жени и такива, по-късно предложени за доживотно наказание.
Да се правим ли на изненадани, че Русия зобела атлети организирано? Кажете сериозно, ама съвсем сериозно, смятате ли, че китайци, американци и които още се сетите не го правят?
В същото време бизнес моделът на МОК си остава все толкова безскрупулен - стремежът е да се плячкосва като за последно, тъй като светът е все по-наясно колко нелепо начинание е една съвременна Олимпиада и няма да търпи нейните безобразия още дълго.
Както писа The Economist, в хазната на комитета влизат над 70% от олимпийските телевизионни и рекламни приходи (а между 1960 г. и 1980 г. са били 4%).
МОК изстисква до последно страната домакин, а тя от своя страна изстисква народа да плаща данъци и строи ненормално скъпи спортни арени, които след игрите остават неизползвани и просто се рушат.
Заради което вече никоя нормална страна от Първия свят не иска да домакинства на Олимпиада, а Бразилия отсега съжалява горещо, че е приела игрите. Да сте чули нещо хубаво за страната покрай домакинството? В момента усилено се говори предимно за проблемите, за бедността, престъпността, рецесията, та чак до запушените тоалетни в олимпийското село.
Удоволствието да организират Олимпиада струва на бразилците общо 12 млрд. долара (някои експерти прогнозират, че разходите ще скочат до 20 млрд.) в момент, в който страната е изправена пред най-страшната си рецесия от десетилетия. И в който разходите за образование и здравеопазване бяха орязани, заплатите на полицаите се бавят насред скок в престъпността, а поне 20 процента от населението продължава да живее в печално известните фавели.
Дойде ли ви настроението за празник на спорта?
В същото време МОК се интересува не от проблемите на Бразилия, не от борбата с допинга, а от пазенето на порочния си бизнес модел. Трагикомичното „Правило 40", забраняващо използването на думи като „злато", „игри" и „победа" (!?!) продължава да действа, макар че е като излязло от съвсем друга ера. А широко афишираните облекчения в правилото отварят някои вратички, но не го правят по-приемливо.
Понастоящем МОК изглежда организация с такива нива на прогнилост, на които и от ФИФА биха се възхитили. Въпрос на време е и комитетът да бъде разобличен подобно на футболната централа, но дотогава безумията в него ще продължат и Олимпиадата ще е в сегашния си разточителен и порочен вид.
Та тази в Рио вече оставя ужасни впечатления без дори да е започнала.
Олимпийските принципи и смисълът на спорта, на надпреварата, на празника, отдавна са само параван. Подходът на МОК ги кара да изглеждат като ценности от друго време, а те не са - просто не са съвместими със сегашните организатори на Олимпиадата.
Игрите имат нужда от пречистване и възстановяване на тези ценности, от скромност и завръщане в реалността. А МОК не е организацията, която може да извърши тази промяна.
