Нахлуване, пропадане на тунела (доста комично, между другото), полицейски щитове и настръхнала обстановка. Че даже преместиха шоуто на Националния стадион, за да го гледа още повече народ.
Беше ясно, че Левски - Лудогорец няма да мине мирно и тихо, въпреки че на хартия изглеждаше като момчета срещу мъже и лесно за гостите препятствие.
Напрежението пристигна с бързия влак на стадиона при една ситуация, в която Левски искаше дузпа и спокойно можеше да я получи. И тъкмо бе утихнало, когато закръгленият тип от Румъния реши, че мачът му става скучничък.
Козмин Моци вкара дузпа пред другата врата, а след това се израдва пред сектор "Б", въпреки че - да бъдем обективни: В конкретния случай не направи кой знае какво, просто демонстративно разпери ръце към агитката на Левски.
Моци обаче е достатъчно опитен "нервояд" и провокатор, който усеща чудесно колко малко им трябва на изнервените и без това от отсъжданията фенове.
Все пак тая игра румънецът и Лудогорец я играят по нашите терени вече 8 години.
Дузпа за тях този път си имаше, но доста съдийски отсъждания в мача бяха спорни. Както обикновено, когато има голямо дерби и е замесен хегемонът с главно "х".
Моци пък никога не остава встрани от напрежението, често е негов генератор, а не проводник.
Средните пръсти в Ловеч, провокации на "Армията" и на "Герена", а и пред агитката на ЦСКА след есенния мач, когато с Мауридес искаха да си организират нещо като сумо двубой. Те са в тази категория.
И ако остроумният ръководител Петричев си мисли, че с фразата "Моци е най-обичаният футболист у нас", ни е развеселила, значи нещо не е наред и с неговите разбирания за нещата. Такъв хумор не ни е понятен.
Нахалството във футболната игра не е лошо нещо, когато си някой като Еден Азар и наглееш с твърде добрата си техника, бързина и начини да се подиграваш на защитниците. На терена.
Наглостта обаче е друго нещо, а някои хора в Разград я имат в изобилие.
Подхранена от 7 години доминация, от безспорна класа, от доста силен гръб - футболно-администравен, и от едно особено чувство за безнаказаност. То е типично и за други "хегемони" в държавата, както напоследък отново лъсна. Ето това е всъщност нещото, което хората не харесват в Лудогорец, а Моци е неговата еманация. Футболните достойнства на този отбор е трудно да оспориш.
Наясно сме, че в очите на Петричев и неговия началник, Моци е институция. Той сложи началото на Лудогорец като европейски фактор навремето и кръстиха на него дори трибуна. Принципно, вече е ясно защо я нарекоха така - обемна е.
Ако Моци беше голям, но не на размери, поведението му по терените на държавата, която го направи милионер, трябваше да е малко по-така.
Като си добър и биеш наред, вдигаш титли и на теб кръщават трибуна, дръж се на ниво. Бъди над нещата, вкарай си дузпата, прегърни си съотборниците и остави публиката на Левски. Или на ЦСКА, Берое, Ботев...
Ругаели го цял мач, обясни ни Светльо Дяков. Сигурно не е, защото на миналия мач е раздал на хората козунак за Великден преди двубоя и се е снимал с няколко мили дечица пред стадиона. Той и тогава пак така се е държал, пак е провокирал, показвал пръсти, жестове, мимики и клоунади.
Как не ругаят Сисиньо, Костов или Тиаго цял мач? Защо винаги той?
