Навремето се шегувахме, че един волейболен треньор няма какво толкова да каже на играчите си. След САЩ '94 бе популярен и майтапът, че ако чичо Митко Пенев оглави отбора на Любо Ганев и останалите, ще им дава две простички указания: „Играйте с едно докосване" и „Топката да не пада в нашето поле".
Вече не е смешно, защото най-успешният ни колективен спорт се превърна от национална гордост в национално разочарование само за едно лято. Няколко човека разделиха феновете, мненията и обичта към отбора, който доскоро обединяваше.
И ако войната за власт поне можехме да си обясним, настоящата словесна и личностна конфронтация е толкова дребна и смешна, че за нея не си заслужава и една топка да забиеш по някой от участниците.
Първо разбрахме, че босовете на федерацията включват в бюджета точка „Разни" с големи разходи, вероятно за повечко закуски. Данчо Лазаров пък е феодал, държал играчи като крепостни селяни. Отношението му било лошо - вероятно сутрин не е казвал „добро утро", преди да изпие първото кафе.
Подписал договор с един треньор, ама УС не го одобрил. Същият този принципен и взискателен Управителен съвет, който вечерта след загубата от Германия в София гласува оставка на Радо Стойчев, а на обяд на следващия ден го върна единодушно.
След това чухме как Радо Стойчев имал фирма за химическо чистене. Това е огромен бизнес, препирал е не пари, а екипите на отбора. На път е да стане милионер от тях.
Сега чакаме да разберем как кучето на Владо Николов (или който от играчите има куче) е издавало тайни на съперниците от години чрез специален код на лаене, а в колата на доктора Х са скрити колби с хормоните, които донесоха съмнителните проби на Пламен Константинов в Пекин. Нищо чудно някоя от страните да има и тайни контакти с НАСА и да е разработена стратегия за влошаване на физическите данни на играчите преди големи мачове.
Толкова е тъпо, че чак не се трае. Замерянето с евтини обвинения неусетно изяде времето за подготовка преди олимпиадата. В списъка за нея е включен и Матей Казийски, който няма да е там. Също абсурдно и направено, за да замаже засега положението пред гневните запалянковци.
Половината му съотборници не знаят какво да мислят и на „кой Господ да се молят". Треньорът не знае треньор ли е, Лазаров не знае дали му „мажат ските", Стойчев не знае вече дали в Италия и България се практикува един и същ спорт, а феновете не знаят нищичко. Те седят, четат, слушат и не вярват. Разбиха им една от малкото спортни радости с голям карат истинност и постоянство.
Царе сме, наистина. Можем да развалим и най-хубавото нещо, което сме сътворили, естествено в повечето случаи малко случайно. Прав беше оня дето бе измислил вица за Пената навремето.
Ако го бяха сложили треньор, нещата щяха да са прости и ясни: с едно докосване и без да пада в полето. И щяхме да жънем успехи, а и нямаше да има кой знае какво да се дели в тая пуста федерация.
