Идеално оправдание

Нещата за настоящото ръководство на БФС се нареждат перфектно и неговият президент Борислав Михайлов може да бъде напълно доволен. Миналата събота националите разбраха съперниците си в квалификациите за световното първенство в Бразилия през 2014 г., а в четвъртък селекционерът Лотар Матеус обяви избраниците си за контролата с Беларус на 10 август. И от двете новини на родния запалянко не му става по-добре, за разлика от тези, които управляват българския футбол.

И на малките деца им е ясно, че в група с Италия, Дания, Чехия, Армения и Малта, за успех можем да броим класиране на 5-о място. Което с оглед на класата на арменците съвсем не е сигурно. Още повече, че само преди няколко години и Малта ни направи за смях, като първо бе на път да ни бие насред София, а след това ни измъкна равенство под ръководството на Христо Стоичков.

Боби Михайлов обаче може да бъде доволен. Сега никой няма да го упрекне за това, че даде един куп пари за привличането на Лотар Матеус, който няма да може да класира тима ни на второ голямо първенство. Самият германец също ще има отлично оправдание за това, че националите ни ще гледат и световното в Бразилия по телевизията.

Интересното в случая е обаче защо и двамата се опитват да съсипят допълнително този национален отбор, който вече предизвиква само насмешка у повечето си съперници.

Поне така излиза, ако видим как трябва да изглежда тима в следващия си официален мач - този с Беларус. Няма ги Стилиян и Мартин Петрови, които са с класи над 90 процента от останалите в състава.

Едва ли опрадвание за това може да бъде факта, че през следващия уикенд стартира първенството на Висшата лига на Англия, защото мачът е официален в календара на ФИФА. И звездите на Манчестър Юнайтед, Челси, Арсенал и останалите клубове от елита на Англия, също ще играят за националните си отбори.

Да речем обаче, че Матеус е решил да прави нов отбора и няма вече да залага на двамата Петрови, още повече, че Стилиян категорично обяви намерението си да се откаже от националиня в края на тези квалификации.

Какво ни остава?

По обясними причини ги няма Димитър Бербатов и Валери Божинов, а по необясними, Димитър Рангелов и Валери Домовчийски, който вече трябваше да бъде опростен.

Оставаме със Станислав Манолев, Ивелин Попов и вратарят Николай Михайлов. А и с „извънземния", както вече го наричат, Спас Делев. Останалото е пълнеж. Без значение е дали ще като бек ще се подвизава Живко Миланов или Иван Бандаловски, а в центъра на защитата ще се конкурират Иван Иванов или Йордан Милиев. Или пък дали в халфовата линия ще бъде Борис Галчев вместо Маркиньос. Всички тях си ги знаем отлично, най-вероятно ги знае и Матеус, но тук той пак си има оправдание. Нещо от рода на „Няма кой друг да взема".

Какво обаче ще бъде опрадванието на Борислав Михайлов, едва ли скоро ще разберем. Факт е, че националният ни отбор от най-силен, когато той му бе капитан, се превърна в най-слаб, след като му стана началник.

Както е и факт, че на никой в БФС явно не му пука за това. Тимът се превърна в сергия, на която се изкарват футболисти с етикет „национал". Няма как другояче да бъде обяснено присъствието в тима на играчи като Иван Стоянов, който играе по 5 минути във втора дивизия на Русия. Или пък на резервата във втора дивизия на Турция Николай Димитров.

И ако някой се излъже да си купи от сергията, добре. Всички са доволни, като си вземат комисионните. Ако не - идва нов мач, на който ще се пробваме пак. Нищо, че в квалификациите за европейското през 2016 г. България може да бъде и в пета урна. Което с оглед на случаващото се ще бъде най-нормалното нещо на света.