Драголюб Симонович напусна сиромашкия Сливен и си замина са Сърбия. Да чака оферта, защотото видимо разбира от футбол и вероятно няма да остане без работа. Но за "А" група моментът е исторически.
За първи път през сезона, а и от години насам 16-те отбори в елитната ни дивизия са с български треньори (в Сливен автоматично такъв остава Георги Дерменджиев, който се водеше на хартия и до момента).
Като се замисли човек, защо родните клубове влачат чужденци за треньори? За последните 20 години само три титли отидоха в наставници-легионери, и тримата от Сърбия - Люпко Петрович, Славолюб Муслин и Миодраг Йешич.
И тримата дори не водиха отборите си през целите шампионски сезони, а поеха "готова конфекция" по средата. Но все пак имат сериозна заслуга за титлите, особено Йешич, който я спечели и с доста кадрови проблеми през 2005 г. с ЦСКА. И трите "златни" сръбски специалисти постигнаха по някоя запомняща се победа в Европа, но не
дублираха титли, не надградиха над успехите си.
Те са изключение, потвърждаващо правилото. Защото с Левски и ЦСКА ако не си шампион е провал. Не са направили кой знае какво. Защо Литекс не е първенец ни веднъж с чужд треньор, а изреди поне 10 такива начело на отбора?
Защо Локо (Пд) написа история с Ераносян през 2004 г.? Как така ЦСКА се събуди в края на есента с Радуканов, Левски живна след кошмарен минал сезон с Ясен, а Славия прави най-будната си есен, защото сложи Велев?
Психология, вероятно. Български треньор е по-близо до играчите. За да им каже нещо свежо извън терена, или пък да внесе светкавична дребна, но важна корекция в мача, не му трябва преводач. Познава обстановката също така добре, както и футболистите. А и знае как да оцелява в тази странна биосфера, наречена "А" група.
Защото тук идваха големи имена, постигнали успехи в по-нормалния футболен свят (Симони, Шум, Окука), но така и не станаха хит в България. По-успешно от тях, при далеч по-сложни условия се представи дори футболната енигма Енрико Пичони например. Което е потвърждение, че първенството ни е някакво животно тип "такова нема".
Просто не знаеш кой ще бъде сдъвкан и изплют, и кой ще разцъфти. Независимо от класа, визитка и заплата.
Този път май неволята (голямата финансова криза) ще доведе клубовете ни до правилния извод. Няма смисъл да се мъкнат хора като Гьоре или Дуци, когато у нас все още има млади хора с желание да станат треньори. А сега има такива - 9 от първите 10 отбора в класирането се водят от българи, които не са навършили 50 години.
Изключение е само Стефан Генов (56 г.) от Черно море. Останалите тепърва пробиват в занаята. След като не видяхме някакъв прогрес с чужди "светила", да опитаме по другия начин. Свои, млади и надъхани. При нивото ни в момента, и да не стане, май нямаме какво да загубим.
Както се пее в един хит от 80-те "Things can only get better" (свободен футболен превод - "по-зле не може да е")....
