Дългите списъци с кредитори на Левски и ЦСКА, които стоят между двата клуба и лицензите, са поредното доказателство, че колкото и да си голям тарикат или безпардонен безпаричник, в крайна сметка не можеш да излъжеш всички.
Все ще се намери един, който да заеме принципната позиция, че договорите трябва да се изпълняват, както и че трябва да поемаш само такива задължения, каквито можеш да изпълниш.
В случая на Левски, след поредица увъртания, обещания, разсрочвания и т.н, кампанията по спасяването на лиценза катастрофира челно в твърдата позиция на бившия треньор на Левски Пепе Мурсия да не прави повече компромиси за лъжливите и безпарични шефове на клуба.
Става въпрос за смешна по размера си сума за големия професионален футбол - 30 000 евро, което най-малкото предполага, че ако един клуб не може да си позволи да изчисти подобно задължение, то най-малкото няма на какво да се надява в Европа. Не че титлата във втората шестица не значи нищо, но на „Герена" тепърва ще се учат да се радват на малкото, което им дава съдбата. Защото сами почти нищо не могат да си спечелят.
Според вестник „Меридиан Мач" Мурсия няма намерение да прави компромиси заради Левски, да разсрочва дълга на клуба и т.н, като това решение е подплатено с признаците на проблем, който е дълбоко вкоренен в българския футбол - липса на възпитание и елементарен подход към хората, на които дължиш пари.
„Осем месеца нито един човек от Левски не се сети да ми се обади. Ей така, за да ми обясни защо се бавят парите ми - заяви Мурсия. - Това за мен не е нормално. Това е тотална липса на уважение. Защо да помагам на Левски?!"
Сигурно ще се намери някакъв начин агонията да бъде удължена, но всъщност истинският крах, ще дойде, когато на някой чиновник в УЕФА му светне да наложи ограничение на разсрочванията и влаченето на дългове, каквито демонстрират Левски и ЦСКА. Тогава вече изход няма да има.
