Трети ден много от медиите още се занимават с това колко публика е имало на "Българска армия" по време на приятелската среща ЦСКА-София - Удинезе.
Едните твърдят, че са били над 10 хил., а другите - че едва ли не такъв мач изобщо не се е играл.
Войната на двата лагера продължава да се води ожесточено на всички фронтове, а информацията и дезинформацията от двата "червени" футболни синода започва да втръсва.
Ако са били 10,419, колкото ги изкарват хората на Ганчев, лошо няма. Сектор "А" беше препълнен в опит за спасение от слънчев удар под козирката, а в "Г" също имаше доста хора. При всички случаи - да са били десетина хиляди е доста по-реално от афиширания "нулев интерес", но какво от това...
Решават ли се проблемите на клуба? Консолидират ли се запалянковците? Отговорът е ясен на всички. 1000 или 10,000 - все тази. В Борисовата градина се самоунищожиха и ще трябва да преболедуват глупостта си.
Но покрай драмите около ЦСКА някак отново позволихме фокусът да се измести в грешна посока.
Докато в Борисовата градина броят колко са (или колко не са) от двете страни на барикадата, за Лудогорец отново дойде време за големи битки.
5-кратните шампиони приемат балканския феномен Цървена звезда в двубой от третия предварителен кръг на Шампионската лига, но това не е толкова важно на фона на случващото се при грандовете.
Нали така?
Когато някой от Разград дръзне да каже, че представянето на тима в евротурнирите е национална кауза, се надига вой до небесата.
Защото "сини" и "червени" са свикнали да са център на вселената, независимо дали се провалят срещу словенци или си играят на "строй се, преброй се", а Лудогорец - Цървена звезда е някак си периферно събитие.
Това са сбърканите приоритети във футбола ни и заслужаваме страданието си.
Болшинството от хората още на се взели летните си отпуски, а вече останахме с един отбор в клубните турнири.
Затова вместо да се броят или пък да говорят за "надскачането" срещу Марибор, да погледнат как го правят в Разград.
Каузата на "зелените" може и да не е национална за тях, но поне да им е поучителна.
Ако може автора да даде един пример за държава в която представянето на КЛУБЕН отбор се приема за НАЦИОНАЛНА кауза. След това може да ни обяснява кой се възприема за център на събитията. Ние си подкрепяме нашите отбори и не искаме другите да ни възприемат за национална кауза...