Как най-успешният спортен клуб на България се превърна в клиника, пълна с душевноболни? Въпрос поне за 1 милион лева в "Стани богат"...
До 1989 година ЦСКА бе спечелил повече олимпийски титли от някои сериозни европейски държави, а футболният отбор бе хегемон у нас, посягал и към финали в евротурнирите. С падането на режима армейците влязоха в окото на урагана от хаос, който завихря и цялата страна вече 20 години. И тук почва историята на една психиатрия.
Клубът няма нищо свое, няма дом. Стадионът и базата му не са негови. Утре някой министър може да ги отнеме в полза на държавата и ЦСКА да тренира примерно на "Царско село". Преди 1989 година това не бе проблем - знаеше се, че ведомството (МНО) , а и цялата държавна политика няма да позволи каквото и да е сътресение. Така бе и в ЦСКА, и в "Левски" (МВР), "Локо" (Сф-транспортното министерство), "Славия" (ГУСВ) а и в клубовете из страната, където местните власти имаха сериозна ангажираност. Футболът и спортът бяха сред галените деца на годините преди 1989-а. Сега ЦСКА е блок без основи.
Нататък.
Чува се плач от фенове и експерти - нямало детско-юношеска школа. Не е вярно! Не само има, ами дава и шампиони и нелоши играчи. Просто, когато те навършат 18 години и излязат от юношеска възраст, идва крачката, която повечето не успяват да направят. Това не е проблем само на ЦСКА. Психиката на тези момчета е "Хоби: Бързи коли и хубави момичета" (извадено от лексиконно интервю с млад български играч, името е произволно). В мъжкия отбор влизат неподготвени за голямото бреме момчета с глави, бъкащи от всичко друго, но е и отговорност. Нали тази есен опитаха и с юношите на "Армията"? Нали милеели повече? Единият (И. И.) открито обяви, че не му пука и не е от никой отбор, друг (И. К.) се снима с манекенки по-често, отколкото пази в мачове, трети (П.В.) е титуляр, ама феновете го ругаят за бездарна игра...
Ръководствата на ЦСКА - ееех, ето ги вече белите стени на клиниката за хората с психични отклонения. През 90-те Вальо Михов опита да прави футболен клуб като из Европа, но вместо това, даде началото на хаоса. Частното дружество дава пълна свобода на собственика в добрия и лош смисъл. Особено лош, когато собственикът е лаик във футбола и се доверява на грешни хора да движат клуба.
Заредиха се шефове - от абсолютното недоразумение Петър Калпакчиев до най-богатият по това време българин Илия Павлов. Успехите все ги нямаше. Защо ли? Защото по времето на "Мултигруп" футболните решения взимаше Кольо Вълканов, човек без елементарни познания. А как ги взимаше - сядаше на по бира с постоянното присъствие на касите пред "Армията" и слушаше идеи. Да, там бяха все хора, милеещи за ЦСКА. Но така се управлява квартален отбор, а не фирма, целяща европейска реализация.
И Илия Павлов се чудеше къде му отиват парите - в играчи, струващи скъпо, но неготови да понесат бремето ЦСКА. В клуба напрежението е смазващо и ако дойдеш отвън и неподготвен, психиката ти не издържа. Постепенно и без това взискателната и непостоянна като мартенско време публика, съвсем истеряса от мътните години без титли и купи. А това беше диетата, на която феновете бяха поставени през 70-те и 80-те.
След Павлов дойде Божков - също броен за най-заможен у нас по това време. Две титли за 7-8 години. Купуваха се скъпи чужденци, водеха се треньори с европейски купи. Помните ли спoртния шеф? Стефан Орманджиев. Какво работи той сега - коментира по телевизията имало ли е дузпа на мача "Спортист" - "Локо" (Пд) например. А и не се е покрил със слава с мъдри ходове и като шеф в БФС.
Но в психиатрията ЦСКА и Роналдо и Капело няма да оцелеят. След първия равен мач почва истерия в медии и на трибуните. А и из коридорите на "Армията". Из Борисовата градина се разхождат мрачни ветерани, дуднещи в стил "едно време какво правехме, а сега...". Съскат змии, както каза един голям треньор преди 13 години. Не е вече едно време, господа! Фенове, ветерани и ръководите така и не разбраха, че реалността не е в Музея на славата, а в настоящата икономическа и социална ситуация.
ЦСКА като суперсила и европейски фактор е в миналото. И ще трябват години на невероятна работа, плюс рецесия на изпреварилите ни с големи крачки държави, та да се върне на някакво прилично ниво. Актуално и реалистично е клубът да стане стабилно и работещо предприятие, да се изградят връзките - собственици-оперативна власт (директори)-треньори-играчи-фенове. Когато всички те са на едно мнение, когато не един резултат и не един сезон е определящ за бъдещето на ЦСКА, тогава машината ще работи. И крачка по крачка да се гради отбор, който да не излиза от Европа. Без мегаломански амбиции за еврокупи и Шампионски лиги.
Но това е клубът, в който играчите си вадят джобовете, вадят със същата лекота и информации от кухнята на клуба, не им плащали, не им осигурили козметик едва ли не! ЦСКА - символът на дисциплината преди, сега е кралство на неизрядни ръководители, плачливи, но и слаби играчи с раними душици, истерични фенове, водени от властолюбив вожд, които се опитват и да са фактор в делата на клуба, треньори с високи заплати и нулева мотивация. Апропо, феновете най-малко могат да бъдат винени, че губят здрав разум и търпение - те са подложени на невероятни изпитания за 20 години!
Пълна лудница!
ЦСКА губи мачове, губи титли и сменя треньори през ден. Затвореният кръг продължава да отброява обиколките около ... нищото.
А кадри за промяна има. Просто трябва да се предприеме мащабна терапия в психиатрията. Тя минава през назначаването на ключови хора - спортен директор, който разбира от футбол е задължителен. В школата трябва катарзис, а и млада кръв. Трябва замах, а не дребнавост и работа от днес за утре.
Имена като Христо Стоичков, Любо Пенев, Пламен Марков, Стойчо Младенов, Методи Деянов, Адалберт Зафиров, Филип Филипов, Ангел Червенков, а защо не и Паро Никодимов като съветник по селекционните въпроси, веднага изплуват дори без първо четене.
Вместо това с якета на клуба и с натовареност на ръководни фактори, решенията взимат Някой си Живков, Някой си Караиванов и Някой си Каубоя. Ако перефразираме един лозунг от началото на 90-те: Стига Живковизъм в ЦСКА! Нищо лично, просто човекът не е за този пост, защото не знае, че не главният, а страничният съдия вдига засадите.
Иначе няма да има смисъл от десетките милиони, налети и от този собственик. Защо "Титани"-те си счупиха краката и банковите сметки да покриват задълженията навреме за лиценза (31 март), ако ще се продължава същия филм? Филм за луди (вече не само от любов) фенове и един нездрав психически клуб.
