През лятото на 1995-а Алекс Фъргюсън толкова силно бе притиснат до стената от обстоятелствата, че обича да се шегува за онзи период, че се е чувствал като героя на Гари Купър в култовата лента "Точно по пладне".
Манчестър Юнайтед бе загубил титлата от Блекбърн и мениджърът взе изненадващото решение да се раздели с Пол Инс, Марк Хюз и Андрей Канчелскис - три от големите си звезди. Не ги замени със скъпа покупка.
В първия ден от сезона Юнайтед бе разбит с 1:3 от Астън Вила, а в студиото на BBC Алън Хансен отсече: "Фърги, не можеш да спечелиш нищо с децата!". На терена в онзи ден като титуляри излязоха Фил Невил (18 г.), Гари Невил и Пол Скоулс (20), Ники Бът (21) и 24-годишните Рой Кийн и Лий Шарп. На резервната скамейка бе 20-годишният Дейвид Бекъм. Това бе новият Юнайтед. Всеки знае какво постигна той от 19 август 1995-а до залеза на тези фигури. Още първият им сезон завърши с дубъл. Сър Алекс вярваше в младите и тази вяра му се отблагодари.
Трудно е да сравняваме великия шотландец с Оле Гунар Солскяер. Заемат еднакви постове, но норвежецът няма нито управленския гений, нито играчите, с които да осъществи подобна трансформация. Но неговата визия за подмладяване на Юнайтед и налагането на ядро от жадни за успех и изява младоци несъмнено е правилната.
И по примера на Фърги, за да улесни този процес, ще трябва да се отърве от големите имена, които се колебаят в това дали искат да са на "Олд Трафорд", или не.
В този ред на мисли, идеята за създаването на "новия Юнайтед", който да е енергичен, силен и агресивен, в никакъв случай не трябва да се върти около Пол Погба. Особено в момент, в който неговият агент Мино Райола постоянно му мъти главата за "сбъдване на испанската мечта" и трансфер в Реал.
На няколко пъти французинът спомена, че би приел ново предизвикателство и с половин уста обвинява ръководството, че за трите му години след завръщането в Юнайтед трансферната политика е пълна бъркотия.
През 2016-а Погба пристигна с вярата, че ренесансът ще се върти около него, но надеждите му, както и тези на феновете, бяха излъгани.
Видя се, че "дяволите" няма как да започнат да печелят отново титли и да доминират със скъпоплатени звезди, които не могат да открият мотивацията си.
Затова играчи като Погба и Лукаку трябва да бъдат продадени, ако пристигнат подходящи оферти, и да се заложи на млади играчи, с каквито изобилства в клуба.
Ако се върнем почти половин век назад, ще видим, че точно това прави и Томи Дохърти в началото на 70-те години на миналия век. Шотландецът се отървава от футболистите с голямо его и легендите, които почиват на стара слава, за да даде път на непознати имена като Стив Копъл и Гордън Хил. Това е механизмът, по който тимът се възражда. Заиграва атакуващо и зрелищно и успява да излезе от сянката на ерата на Мат Бъзби.
Настоящият Юнайтед пък не може да се измъкне от епохата "Сър Алекс" главно защото Ед Удуърд смяташе, че разковничето е в пръскането на големи пари за големи имена. Шефът заложи на това да повиши търговската привлекателност на клуба, вместо да разработи балансиран и структуриран отбор. И затова се стигна дотук.
Ако Юнайтед предложи на Пол Погба половин милион на седмица като утешителна награда за това, че не е сбъднал мечтата си да отиде в Мадрид, ще се попадне в същия стар капан.
Просто защото възраждането на Солскяер няма как да бъде успешно, ако основната му фигура постоянно е с единия крак на изхода.
Далеч по-удачно е да се вземат парите за французина и да се рискува с младоци, защото историята показва, че МОЖЕ да се печели с децата.
